„Сътворения“ – Рени Васева

На обич дъхти
тази утрин вълшебна,
карамелено слънце
наднича през щорите,
на райета е цялата
сънена дневна,
аз и ти сме пижамени
и пижамено спорим.

Аз печеля облога,
ти ще правиш кафето,
вдигам най – после щорите
и в очите ми светва
късно утро неделно,
притихнало, нежно,
изтрило на облака
дебелите вежди.

Спряло дъх сред панелите,
дори не подсмърча,
не страда от болки
във старите стави,
като птица изхвърча,
а кафето изстива.
Две глътки и казваш:
„Днес си красива!“

Рени Васева