Жестокият принц от Холи Блек

„Жестокият принц“ от Холи Блек

„Жестокият принц“ от Холи Блек

 

Здравейте прекрасни хора, как сте?

Аз се чувствам чудесно. Днес реших да ви разкажа за една много вълнуваща книжка. Книга пълна с много емоции, приключения, битки, романтични чувства и страхотни персонажи. Нейното име е „Жестокият принц“. Жанрът на романа е фентъзи, има 340 страници и се разказва от една гледна точка, а именно на нашата главна героиня. Издадена е през 2019 година от авторката Холи Блек и е първата книга от поредицата „Вълшебният народ“. Издателството е Ибис, а чудесния превод е на Боряна Даракчиева.

Книгата е страшно интересна и ви гарантирам, че ще заобичате главните герои. Прочетох я страшно бързо и се влюбих в нея веднага. Тя ме въвлече в един нов свят с гоблини, феи, огромни жаби, понита от глухарчета и още много несравними същества. Тя ме запозна и с тяхната магия и ми разказа колко всъщност могат да са опасни тези на вид не толкова страшни същества. Това беше и книгата, която ме запали по четенето. Имената на главните герои са Джуд Дуарте и Кардан Грийнбраиър. Нека ви разкажа малко за тяхната история.

Джуд Дуарте е само на 7 годинки когато родителите ѝ биват убити от генерала на царството на елфите Мадок. Една от сестрите ѝ се оказва негова дъщеря, а именно най-голямата-Вивиан. Джуд има сестра близначка, която се казва Тарин. Мадок е задължен да вземе и трите сестри в Елфхейм, защото не може да преглътне честта си и смята, че така изпълнява отдавна забравен дълг. Така те са отведени да живеят наред с всички останали елфи, които освен, че са страшно коварни, обожават да кроят планове, с които да ги съсипят понеже са смъртни. 10 години по-късно двете близначки са принудени да учат в училището, в което се обучават и всички други елфи. Джуд мечтае да им бъде равна и да се бори наред с всички други рицари и генерали. Те обаче правят всичко по-силите си да провалят тази нейна мечта, защото повечето елфи мразят смъртните от дън душа. Точно такъв е и най-малкия принц Кардан Грийнбраиър. Той би направил всичко по силите си, за да попречи на Джуд да стане рицар. Той я вкарва в безброй неприятности, измами и интриги. Тя трябва да го победи, за да си създаде място в двора на елфите, това обаче се оказва доста трудна задача. Докато разучава слабостите на Кардан и неприятната му групичка тя се учудва на нещата, които може и разбира, че дори е способна да пролее кръв.

Героите оставят голям блясък след себе си и дори най-малките детайли са важни в тази книга. Разбираме много неща за някой странични герои, които по-късно помагат за историята и за вълнуващото и развитие. Имаше много разкрития, които бе оставиха да гледам в стената за сравнително много време: или защото не мога да ги повярвам, или защото не мога да ги проумея и осъзная. Имаше и уникално развитие на героите, едни от добри и обичани станаха лоши и мразени и обратното. Герои, на които не можех да се доверя в началото станаха герои, с които не можех да се разделя. Като цяло всеки един от персонажите преминава през някаква трансформация дали добра или лоша ще разберете.

Нека си поговорим малко и за нашите главни главни герои. Започвам с Джуд. Тя моментално ми стана любимка, защото не е описана като всяко друго клиширано момиче там, което просто иска да се ожени за някой властен генерал или рицар. Джуд е борбена и целеустремена. Тя не би се преклонила пред никого и знае какво иска. Тя би направила всичко възможно, за да постигне това, което истински желае и не би се спряла пред нищо по пътя ѝ към властта. Тя е показана като силен главен герои, но разбира се си има нейните слабости. Най-важната за двора на елфите е именно, че е смъртна, обикновена сред толкова много несравними твари. Тази подробност прави и желанията ѝ толкова трудни за постигане.

Нека разгледаме и нашия главен мъжки персонаж Кардан. От начало, ако трябва да бъда честна го ненавиждах. Не можех да го търпя първите глави. Той може би е героя, който мина през най-драстичната трансформация в книгата. В момента го обожавам и е един от моите любимци. Както споменах преди малко той ненавижда смъртните. Винаги ги е смятал за просто играчки, с които може да се забавлява. Разбира се фактът, че Джуд не е такава и не се оставя да я тормозят го вбесява. Тя му влиза меко казано под кожата. Опитва се да я съсипе при всяка свободна възможност. Това, че тя не му се оставя го побърква. С четенето обаче се разкриват нови негови чувства и емоции, спомени и слабости. Някой разкрития ме оставиха със сълзи в очите и ме накараха да разбера мрачното му и навъсеното изражение по-добре. Започнах да го разбирам и дори за някой неща да се припознавам в него.

Намерих страшно много общи неща между мен и Джуд също. Колкото повече четях, толкова повече се припознавах в нея. Тя и Кардан ми помогнаха и ме научиха на много неща. Колкото и книги да прочета и с колкото и нови персонажи да се запозная те винаги ще си останат в сърцето ми. Когато бях тъжна те ми помагаха да избягам от реалността и да забравя за всичко около мен. Те бяха до мен когато имах нужда и винаги са били насреща. Дори да са просто персонажи в книга и да не са истински се чувстваха като такива. Обожавам как Холи Блек не ги е описала като съвършени, а е показала техните грешки, слабости и емоции. Когато ги четях имах чувството, че са истински и че сами разказват историите си. Изгубвах се в думите на книгата стотици пъти и препрочитах страници само, за да мога да усетя това което усетих когато я четях за първи път.

Като заключение просто искам да кажа, че книгата остави следа в сърцето ми и се надявам да остави и във вашите. Перфектна е, ако искате да избягате от реалността, дори и за мъничко.

За край на това ревю избрах 3 цитата, с които Джуд ме е вдъхновявала.

„Татко, аз съм такава, каквато ме направи. Все пак станах твоя дъщеря.“

„Ако ме нараниш, няма да плача. И аз ще те нараня.“

„Те винаги говорят за чест, но всъщност ги интересува само властта.“

Довиждане от мен засега.

Катя Илиева

430 Views
error: Content is protected !!