„Жестокият принц“ от Холи Блек

Жестокият принц от Холи Блек
Reading Time: 4 minutes

„Жестокият принц“ от Холи Блек

 

Здравейте прекрасни хора, как сте?

Аз се чувствам чудесно. Днес реших да ви разкажа за една много вълнуваща книжка. Книга пълна с много емоции, приключения, битки, романтични чувства и страхотни персонажи. Нейното име е „Жестокият принц“. Жанрът на романа е фентъзи, има 340 страници и се разказва от една гледна точка, а именно на нашата главна героиня. Издадена е през 2019 година от авторката Холи Блек и е първата книга от поредицата „Вълшебният народ“. Издателството е Ибис, а чудесния превод е на Боряна Даракчиева.

Книгата е страшно интересна и ви гарантирам, че ще заобичате главните герои. Прочетох я страшно бързо и се влюбих в нея веднага. Тя ме въвлече в един нов свят с гоблини, феи, огромни жаби, понита от глухарчета и още много несравними същества. Тя ме запозна и с тяхната магия и ми разказа колко всъщност могат да са опасни тези на вид не толкова страшни същества. Това беше и книгата, която ме запали по четенето. Имената на главните герои са Джуд Дуарте и Кардан Грийнбраиър. Нека ви разкажа малко за тяхната история.

Джуд Дуарте е само на 7 годинки когато родителите ѝ биват убити от генерала на царството на елфите Мадок. Една от сестрите ѝ се оказва негова дъщеря, а именно най-голямата-Вивиан. Джуд има сестра близначка, която се казва Тарин. Мадок е задължен да вземе и трите сестри в Елфхейм, защото не може да преглътне честта си и смята, че така изпълнява отдавна забравен дълг. Така те са отведени да живеят наред с всички останали елфи, които освен, че са страшно коварни, обожават да кроят планове, с които да ги съсипят понеже са смъртни. 10 години по-късно двете близначки са принудени да учат в училището, в което се обучават и всички други елфи. Джуд мечтае да им бъде равна и да се бори наред с всички други рицари и генерали. Те обаче правят всичко по-силите си да провалят тази нейна мечта, защото повечето елфи мразят смъртните от дън душа. Точно такъв е и най-малкия принц Кардан Грийнбраиър. Той би направил всичко по силите си, за да попречи на Джуд да стане рицар. Той я вкарва в безброй неприятности, измами и интриги. Тя трябва да го победи, за да си създаде място в двора на елфите, това обаче се оказва доста трудна задача. Докато разучава слабостите на Кардан и неприятната му групичка тя се учудва на нещата, които може и разбира, че дори е способна да пролее кръв.

Героите оставят голям блясък след себе си и дори най-малките детайли са важни в тази книга. Разбираме много неща за някой странични герои, които по-късно помагат за историята и за вълнуващото и развитие. Имаше много разкрития, които бе оставиха да гледам в стената за сравнително много време: или защото не мога да ги повярвам, или защото не мога да ги проумея и осъзная. Имаше и уникално развитие на героите, едни от добри и обичани станаха лоши и мразени и обратното. Герои, на които не можех да се доверя в началото станаха герои, с които не можех да се разделя. Като цяло всеки един от персонажите преминава през някаква трансформация дали добра или лоша ще разберете.

Нека си поговорим малко и за нашите главни главни герои. Започвам с Джуд. Тя моментално ми стана любимка, защото не е описана като всяко друго клиширано момиче там, което просто иска да се ожени за някой властен генерал или рицар. Джуд е борбена и целеустремена. Тя не би се преклонила пред никого и знае какво иска. Тя би направила всичко възможно, за да постигне това, което истински желае и не би се спряла пред нищо по пътя ѝ към властта. Тя е показана като силен главен герои, но разбира се си има нейните слабости. Най-важната за двора на елфите е именно, че е смъртна, обикновена сред толкова много несравними твари. Тази подробност прави и желанията ѝ толкова трудни за постигане.

Нека разгледаме и нашия главен мъжки персонаж Кардан. От начало, ако трябва да бъда честна го ненавиждах. Не можех да го търпя първите глави. Той може би е героя, който мина през най-драстичната трансформация в книгата. В момента го обожавам и е един от моите любимци. Както споменах преди малко той ненавижда смъртните. Винаги ги е смятал за просто играчки, с които може да се забавлява. Разбира се фактът, че Джуд не е такава и не се оставя да я тормозят го вбесява. Тя му влиза меко казано под кожата. Опитва се да я съсипе при всяка свободна възможност. Това, че тя не му се оставя го побърква. С четенето обаче се разкриват нови негови чувства и емоции, спомени и слабости. Някой разкрития ме оставиха със сълзи в очите и ме накараха да разбера мрачното му и навъсеното изражение по-добре. Започнах да го разбирам и дори за някой неща да се припознавам в него.

Намерих страшно много общи неща между мен и Джуд също. Колкото повече четях, толкова повече се припознавах в нея. Тя и Кардан ми помогнаха и ме научиха на много неща. Колкото и книги да прочета и с колкото и нови персонажи да се запозная те винаги ще си останат в сърцето ми. Когато бях тъжна те ми помагаха да избягам от реалността и да забравя за всичко около мен. Те бяха до мен когато имах нужда и винаги са били насреща. Дори да са просто персонажи в книга и да не са истински се чувстваха като такива. Обожавам как Холи Блек не ги е описала като съвършени, а е показала техните грешки, слабости и емоции. Когато ги четях имах чувството, че са истински и че сами разказват историите си. Изгубвах се в думите на книгата стотици пъти и препрочитах страници само, за да мога да усетя това което усетих когато я четях за първи път.

Като заключение просто искам да кажа, че книгата остави следа в сърцето ми и се надявам да остави и във вашите. Перфектна е, ако искате да избягате от реалността, дори и за мъничко.

За край на това ревю избрах 3 цитата, с които Джуд ме е вдъхновявала.

„Татко, аз съм такава, каквато ме направи. Все пак станах твоя дъщеря.“

„Ако ме нараниш, няма да плача. И аз ще те нараня.“

„Те винаги говорят за чест, но всъщност ги интересува само властта.“

Довиждане от мен засега.

Катя Илиева

57 Views