May
Дебютният роман на Донко Найденов попадна в ръцете ми едва две години след излизането си. Определено имаше защо да му отделя няколко часа в скоростно протичане. Донко Найденов не е безивестен автор на ужаси, а уважавано име в ъндърграунд средите и доста израстнал в литературно отношение от години, когато се запознахме. Неговите сборници с разкази са увличащи, завладяващи и смразяващи. Носят някакъв Лъвкрафтовски дух с щипка По.
В “Законите на злото”, обаче Донко по-скоро ми напомня на Дийн Кунц. На добрият Дийн от “Древни врагове” и “Фалшива памет”. Слава богу, финалът на българския писател няма нищо общо с кунцовите розови финали.
Сетингът на романа е малко градче в Щатите, където целеустремения Мики Едуардс се стреми да се издигне в кариерата си и да се превърне в стълб на обществото. Работи всеотдайно, всеки един от дните му започва по един и същи начин, оженил се е за първата си любов, има будно и щастливо момченце, а родителите му са достойни и уважавани граждани на градчето. Всичко върви по мед и масло, докато Мики решава, че ще стане студент, там намира нови приятели и едно непълнолетно момиче, което му завърта главата.
Излязъл от коловозите на семейния живот, балансирайки между това да си добър студент, глава на семейството и желания луд студентски живот, Мики се оказва в ситуация с лопата в ръка и тотално объркване какво се е случило.
Едва ли е нужно да казвам, че романът “Законите на злото” е задължително четиво за всеки фен на ужасите, защото стила на автора е изключително добър, изразните средства и богатството на езика са безспорни, вплитането на фантазия и реалност – на място, а самата история обединява в себе си всички най-харесвано от хорър жанра.
В него ще преживеете вътрешната борба на главния герой, ще срещнете сатанисти и зомбита, както престъпление.
Романът на Донко Найденов “Законите на злото” е увлекателен и добре разказан.
Валентин Попов
