Виолета или Маргьорит

ТРАВИАТА или ДАМАТА С КАМЕЛИИТЕ

Виолета или Маргьорит

През 1848 година Александър Дюма-син разказва една истинска история или поне така твърди самият той. Колко точно е достоверна – нека всеки сам отсъди. „Дамата с камелиите“ е издадена и след три години изчакване на цензурата сценичната адаптация на романа в едноименната пиеса се играе за първи път през 1852 г. Успехът е грандиозен и интересът към Маргьорит (главната героиня) е нестихващ, включително и поради факта, че един от шедьоврите на Верди – операта „Травиата“, е вдъхновен от сюжета на пиесата. „Дамата с камелиите“ – триумф на драматургията според мнозина.

дамата с камелиите

Имах честта да гледам постановката създадена от Марио Катена и в края на миналата година – новата постановка на проф. Нина Найденова. Премиерният спектакъл на последната беше в чест на 75 години Русенска опера. И до тук с фактологията. Не че погледът на Катена не беше доста добър, но … има много голямо НО. Професор Найденова не случайно е това, което е. Настоящата „ТРАВИАТА“, която се изпълнява от Русенска опера е просто гениална! Толкова пълна с емоция, толкова колкото е почти и биографичният разказ на Дюма-син.

Виолета или Маргьорит

Едва няколко дни преди втория спектакъл завърших прочита и все още се чудя дали не сторих грешка. В неделя на представлението, в което Виолета Валери (ТРАВИАТА) или както е в книгата – Маргьорит Готие, която живеела на улица Антен №9, Даниела Караиванова бе в ролята на преизвестната куртизанка. На премиерата през 2024 в ролята на Алфред (или в книгата – Арман) беше Рейналдо Дроз, а на втория спектакъл, който ме позасегна повечко – беше Родроиго Тросино. Да подчертая, че в случая, който и да бе в ролята на Алфред, не това ме съсипа. И като казвам съсипа имам предвид, че си изплаках очите – ревнах като малко дете и не можех да спра, добре, че дойде антрактът.

Фактът, че едва преди няколко дни бях привършила „Дамата с камелиите“, фактът че поне по думите на Дюма-син – това е истинска история и фактът, че Даниела Караиванова е велик (поне за мен) артист, ме доведоха до този необуздан плач.

Искам да уточня, че разликите между операта и книгата (ако изобщо могат да се сметнат за такива) не са особено фрапиращи. Либретото на „ТРАВИАТА“ е дело на Франческо Пиаве, който вероятно е бил сериозен фен на Дюма-син! Като изключим имената и фактът, че сцените са посъкратени – всичко си е точно по разказа за младата, красива и изстрадала Маргьорит. Всъщност има една единствена разлика, към която се придържат повечето режисьори – докторът! Но няма да издавам твърде много – за онези, които не са чели „Дамата с камелиите“ или пък не са гледали „ТРАВИАТА“ (която и да е версия).

Историята е толкова искрена и вълнуваща, че те кара да симпатизираш на всички персонажи, независимо в какво време живеем днес и колко то е различно от тогавашния буржоазен Париж. Силата на любовта е толкова умопомрачаваща, че Арман тича в дъжда от селото до Париж само, за да се увери, че Маргьорит е жива и здрава и съсипан от мисълта, че му изневерява единствено за пари, с които да ги издържа – звучи завъртяно, но е много просто. За жалост тази сцена липсва в операта, но има много други, които изобщо не са хиперболизирани.

Когато Даниела Караиванова в ролята на Виолета Валери пада на колене и разстила букет цветя на земята и в унес на полулудие си мърмори и се самоубеждава: „Да, ние ще сме заедно и ще бъдем добре, и ще бъдем щастливи“, докато Алфред се диви на чудното й поведение, сълзите на зрителя неизменно потичат…, защото минути преди това бащата на Алфред тайно от сина си, моли Виолета да го напусне, да го нарани, така че той да не я търси повече, в името на доброто име на семейството и на младата му дъщеря, на която отказват брак заради репутацията на Виолета.

Колкото и да се опитва да загърби миналото, колкото и да жертва куртизанката в името на любовта си към Алфред (Арман), хората никога няма да я приемат. Очаква я единствено скорошна болезнена смърт и трап, който някой ден ще бъде отрупан с камелии.

Няма да лъжа – не е за всеки – нито операта, нито книгата. Но ако сте любители на истинска драма, на истинска човешка история, ако обичате да си поплаквате или дори да ревете в катарзисно състояние – прочетете „Дамата с камелиите“ и след това идете да гледате „ТРАВИАТА“.

По отношение на това, кой печели в новоизмисления дуел: книга vs опера, когато става дума за, вече любимата ми куртизанка, смело казвам – И ДВЕТЕ!

Снимка: Държавна опера – Русе

Автор: Ана Драг

56 Views

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

error: Content is protected !!