Пушкин среща Чайковски

Евгений Онегин – една вечна класика

Подробности

Ленски от дете е съсед на Таня и Олга Ларини и бащата на момичетата е гласил Олга за негова жена, но той умира и сега Ленски трябва да е много по-старателен ухажор към Олга. Всъщност по-късно Онегин става съсед и приятел на Ленски и се запознава с момичетата покрай Ленски. През цялото начало до запознанството с Таня и в книгата и в операта, Онегин е представен като много меланхоличен и до голяма степен отегчен от хорски порядки младеж. Един тънък момент, който в операта може би убягва: след първата си среща с Онегин, Татяна всъщност не е толкова дълбоко впечатлена, Пушкин набляга още в самото представяне на Таня и Олга, колко весела и енергична и позитивна е Олга и колко по-вглъбена и заровена в книги и чужди истории е Татяна, не случайно в операта Таня почти винаги е с книга в ръка. Сякаш под влияние на средата и собствената си младост, Таня постепенно започва да изгражда чувствата си към Евгений – не толкова от реално общуване, колкото от въображение. Тя започва да мечтае и да си представя без много основание да е влюбена конкретно в Онегин, а като че ли само и само да е влюбена, като някаква младежка нужда, породена от хорския натиск и сплетни – така звучат редовете на Пушкин:

Из Глава ТРЕТА

VI

Това, че нашият Евгений

у Ларини се появи,

съседите озадачени

поразтуши, пооживи.

И тръгна клюка подир клюка,

и скришом взе да се шушука,

че той у тях за туй е бил,

че за Татяна се сгодил;

….

VII

Татяна слушаше с досада,

сплетните, хорската мълва,

но с тайна някаква наслада

си мислеше все за това;

и скоро с тая мисъл свикна;

дойде денят – и тя обикна.

….

Пушкин среща Чайковски

Любопитно

Държа да отбележа нещо много важно за сюжета, важно както в операта, така и в книгата. Изданието, с което съм запозната е илюстрирано, а баритонът, който е избран за ролята на Онегин от режисьора Пламен Бейков се доближава страшно много до въпросните илюстрации. Сега, аз не се смятам за кой знае какъв разбирач на руска класика, даже изобщо, но ако гледаме чисто любителски и от чисто литературна гледна точка – детайлите са уловени от режисьора на възстановката г-н Пламен Бейков. Режисьорът работи с детайли като сценичното поведение на Онегин и дистанцията му спрямо останалите персонажи, което подчертава неговата отчужденост. Постановката акцентира върху лиричния пласт на произведението чрез приглушена сценография и плавно темпо на сценичното действие – един ясно открояващ се акцент в програмата на 64-то издание на ММД, тази година. Всъщност спектакълът е посветен на 70-годишнината на самата сграда на Държавна опера – Русе и сценографията е възстановка от премиерата от 1956-та. Интересен паралел е, че в ролята на Татяна на премиерата на 23-ти март участва сопраното Таня Иванова, което създава допълнителен метатекстов акцент. А всъщност в самото начало на представянето на Татяна от Пушкин, той пише следното: 

Из ГЛАВА ВТОРА

Наричаше се тя Татяна…

(Бележки от автора: Благозвучните гръцки имена, каквито са например: Агатон, Филат, Феодора, Фьокла и пр., се употребяват у нас само сред простолюдието)

Коя ли е била “Татяна” на Пушкин?

Междинно

В средата на романа се набляга на събития, с които операта няма как да ни запознае по-подробно. Пушкин разказва за задълбочаването на чувствата на Ленски към Олга и за безкрайното вдъхновение, което му носи любовта му към нея – наближава техният годеж. Тук Ленски умолява Онегин да иде с него в дома на Ларини на тържество по случай имения ден на Татяна, но по-скоро като приятелска подкрепа и в името на любовта на Владимир към Олга. Онегин се съгласява. Пушкин ни прекъсва отново, за да ни покаже паралелно какво се случва с Татяна през това време. Тук имаме предвид, че от признанието на Татяна към Онегин и прословутото в операта писмо на Татяна са отминали месеци, през които месеци, докато Евгений потъва в отчуждение към всичко светско и отегчението му нараства с всеки изминал ден, то Таня от друга страна потъва в мъка и кошмари, в които кошмари царуват незнайни и необясними зверове, недоказани предсказания и разбира се – фигурата на Евгений.

Прословутият дуел

Отегчен и ядосан на приятеля си Онегин цяла нощ танцува с Олга, с цел да си отмъсти на Ленски за този тъй скучен светски бал, на който е принуден да присъства. Младостта на Олга, може би я оневинява, но бурното влюбено сърце на Ленски не трае и предизвиква Онегин на дуел. 

Сцената въздейства силно – чрез визуалното разделение и ограниченото пространство между героите се подчертава неизбежността на конфликта. В оперния спектакъл сцената е разделена на две от тънък воал като мрежа, през която ясно се виждат Онегин, Ленски, педантичният Зерецки и леко плахият Гийо. Използването на сценичен пушек допълва визуалната атмосфера, макар че в конкретния случай създава и технически затруднения (като например разтворените главни врати на операта, които карат пушека да слезе в оркестрината и да задими целия оркестър). Сценографските и светлинни решения създават усещане за историческа дистанция и меланхолия. Смъртта на Ленски сякаш носи край на цял един свят, на цяла епоха. Словата на Пушкин по адрес на вече изтлелия живот на младия поет, носят усещането за братската любов към нелепо погубената Ленска душа.

ИЗ ГЛАВА СЕДМА

VI

Там хълм до хълма се снишава,

поток в зелената лъка

край липова горичка шава

и стига близката река.

Там влюбен славей глас извива

в нощта; ухае шипка дива

и извор ручно ромоли; 

там, в сянката на две ели,

ще видиш паметник надгробен

и надпис ще те натъжи:

“Владимир Ленски тук лежи,

прониза го куршум злокобен

на еди колко си лета.

Поете, спи блажен в пръстта!”

Пушкин среща Чайковски

От кухнята

Понякога, само понякога, някои от нас имат специфичната възможност да са истински замесени във всичко онова, което се случва на сцената. Аз не съм артист – не пея, не свиря и със сигурност не умея да омайвам купувачите на билети. Ролята ми в оперния театър не изисква перуки и рокли и е съвсем невзрачна и рядко някой се досеща за нея. И въпреки това – колко е истинско! Колко подробности зная за всеки един персонаж, който днес е Джилда, утре е Виолета, и онзи ясен бистър бас Спарафучиле как неусетно в антракта става княз. И докато не ме е завладяла пушкинската реч изцяло – нека се върна в нормалността поне за кратко:

В паузата на репетицията князът подрежда фоайето на оперния салон, защо ли? Може би няма кой?! А преди да започне генералната репетиция режисьорът пие топло кафе с канела с приятен събеседник и му разказва за Светлана. Коя е Светлана? Има я в либретото има я и в романа. Толкова тъжна Таня като Светлана – всеки нека сам открие светланината история. Тук исках да напомня деликатно, че макар и сътворени преди n – на брой лета оперите и романите, от които са вдъхновени, до ден днешен се претворяват от хора на изкуство, което малцина ценят, поне така ми се струва, у нас. Вярно, че салонът е пълен на премиера по време на Мартенски музикални дни, вярно че диригентът е легенда в тези среди и вярно, че поетичната душа копнее това кино на живо никога да не изгуби своя устрем, своя смисъл и своето очарование. Аз силно вярвам и се надявам, че дори само седейки зад монитора, пишейки доклади, бюджети, обосновки, SEO и прочее, да съм от онези, които вярват и по свой си начин се борят за поддържането и възкресяването на едно неповторимо вълшебство, създадено в името на словото, родено от душите на великите, които днес отдавна спят в земята.

Въпреки трудностите пред съвременното сценично изкуство, подобни постановки показват, че оперният жанр продължава да бъде жизнен и значим. Поклон пред всички онези, които са ни дарили с величието на оперния жанр! Поклон пред всички онези, които продължават да дерзаят в името на онова, в което вярват, дори когато е толкова тъмно и черно напред, артистът си измисля светулки и ги размножава докато не засияе слънчев ден!

Дали Чайковски или Пушкин? За мен – те не могат да се разделят – те са неразривно цяло!

• Кадри от премиерата на Държавна опера – Русе на операта “Евгений Онегин” – предоставени от Държавна опера – Русе
• Графики от изданието на романа от “Народна Култура-София”, 1977г.