"Приказка" на Стивън Кинг

„Приказка“ на Стивън Кинг

„Приказка“ на Стивън КингКато верен читател няма как да избягам от пристрастност и направо от пристрастяване, но четейки отзиви за „Приказка“, до голяма степен разбирам и негативите. Ако сте от онези, които обичат екшъна и ужаса на Кинг, то „Приказка“ може би ще ви се понрави до средата. Но ако посрещнете с отворен ум една история, независимо от автора, то няма да останете разочаровани.

Признавам, че началото тръгна малко трудно. Като че ли липсваше загадъчност доста дълго време, но дори преди да стане дума за тайнствената барака, историята за младото момче, болнавото куче и сърдитият дядо имаше своя чар.

Като се вземе предвид и корицата, то е ясно, че ще има приказка – Вълшебна приказка! Това се и случва наистина. Историята за едно нормално момче – спортист в гимназията с обещаващо  бъдеще, прераства в едно приключение  във вълшебния свят на друга вселена.

За разлика обаче от „ Очите на дракона“, която е писал за децата си, тук Кинг ни пренася в съвсем Друг свят, както го нарича и самият ни главен герой Чарли (поне в началото).„Приказка“ на Стивън Кинг

Като повечето творби на Краля и тази оставя твърде много въпроси у читателя и дори героят сам си го признава. Но в никакъв случай не бива и да се съмнявате дори за миг в майсторството на разказвача.  С лекота се пренасяте в Другия свят, по-късно наречен Емпис и започвате да разкривате тайните му. По мое скромно мнение може да четете тази приказка и на децата си. Да – има страшни създания, но в коя ли приказка няма и може би любимото ми – принцът не е принц на Дисни, както той сам не веднъж споменава. Това е история за едно момче и неговото куче, която се превръща в приказка с един нетипичен принц.

Трансформациите, в това число и физически, през които преминава героят, го превръщат в това от което има нужда този Друг свят, независимо дали той вярва в себе си и в техните поверия.

Има злодеи, има принцеса, има проклятие, има и най-важното за една истинска приказка – борба за Справедливост, но не онази Справедливост, за която се готвят затворниците от зандана, а също като в приказка с чудати създания и говорещи животни, принцът се бори да освободи цялото кралство от тегнещото проклятие.

Един тийнейджър, в стремежа си да спаси умиращото куче, към което се е привързал и заобичал неусетно, се превръща в спасител на един непознат и приказен свят. И както сам героят казва, но за жалост често забравяме: „Всеки свят е магичен, просто ние свикваме с магията му.“

Бих го нарекла леко четиво, заради умелото перо на Кинг, но определено не е блудкава историйка, която можеш да подхващаш от време на време…, защото стъпиш ли веднъж в Емпис – няма връщане назад.

Един свят, който толкова прилича на нашия, и в същото време е толкова различен, сякаш двата свята са свързани по един космичен начин…, може би защото и двата влизат в една и съща фуния, през която се изливат всички светове, както героят често споменава.

Красива творба за силата на обичта, за силата на магията и за това как дори да не вярваме сами в себе си, ако достатъчно хора вярват в нас, ние сме способни да се превърнем в приказния принц, който ще пребори и най-тежкото проклятие.

Цитати от ревюта


Книгата е прекрасна. Вече почти я преполових и мога да кажа, че сюжета е добре издържан и ме държи в закачливо напрежение. Историята е добре разказана и очаквам развръзката да бъде подобаваща. Не бих я причислил към хорър жанра, по-скоро е фентъзи. Богомил Петкучев, Съединение


Много приятна и разпалваща въображението книга! Стивън Кинг отдава почит на класическите приказки, вплитайки мотиви от някои от тях в този фентъзи роман, за да се получи страшно любопитна приключенска история. Велислав Върбанов


Началото на тази книга беше класическият Кинг, тези неща за „порастването“, с Чарли и връзката му с Боудич и Рейдър. След това стана много странно, но и криволичещо и скучно. Чувствах се сякаш чета лош опит за история от типа на „Алиса в страната на чудесата“. Останах разочарован, жалко, защото първата половина на книгата беше наистина добра.TheNeverendingTBR


Господи, има ли НЕЩО, което „кралят на ужаса“ не може да направи? Изглежда няма значение каква книга пише SK, той винаги създава прекрасна история. Стивън Кинг е взел най-добрите елементи от различни приказки на Грим, като „Джак и бобеното стъбло“ (оригиналните версии, а не тези в стила на Дисни) и ги комбинира със същността на портални истории като Нарния, преди да превърне микса в своя собствена комбинация от фентъзи и ужаси….Trish


Биляна Драгулова Ana Drag

Ana Drag

главен редактор

писател, корекор, предпечатна подготовка

https://draskai.com/

100 Views
error: Content is protected !!