Представяне на книгата „Монолог на режисьора“ от Станчо Станчев

Представяне на книгата „Монолог на режисьора“ от Станчо Станчев

С участието на: 
Крум Гергицов, драматург и театровед
Теменуга Станчева, художник (съставител на изданието)

Събитието е част от програмата на Национален конкурс за млад театрален режисьор „Слави Шкаров“ – Русе, 2024 г. 

„Монолог на режисьора“ е автобиографичен разказ – дневник за личните, творческите и професионалните перипетии на един режисьор от детството до края на живота му, който богато описва и културния и обществено-политически живот в България от 30-те години на миналия век до наши дни. Тази своеобразна панорама се допълва от над 500 снимки, писма от колеги и приятели, интервюта и откъси от рецензии за спектакли, режисьорски експликации и рисунки на автора.

Станчо Станчев е знаково свързан с русенската сцена именно като млад театрален режисьор. 

След успеха на шуменския му спектакъл „Криворазбраната цивилизация“ от Добри Войников в София на Втория преглед на българската драма и театър през 1959 г., Станчев е назначен в ДТ „Сава Огнянов“ – Русе. 

През 1960 г. Ст. Станчев, Любомир Шарланджиев и директора на театъра Александър Бечев са изпратени на творческа командировка в Берлин, Дрезден, Ваймар и Лайпциг. В „Берлинер ансамбъл“ Ст. Станчев гледа спектаклите на Брехт „Удържимият възход на Артуро Хи“ с Екхард Шол и „Животът на Галилей“ с Ернст Буш. Изключително е впечатлен от Театъра на Брехт, за който само е слушал, и то под сурдинка, от професора си Боян Дановски. Отказът от сценичната илюзия, коментарът и аналитичното отношение към случващото се на сцената, които не позволяват публиката „да остави ума си на гардероба“, а я заставят да бъде активен участник в спектакъла, организацията и дисциплината, колективният дух и солидарност в трупата оказват огромно влияние върху творческите му търсения. Стремежът на Станчев към подобен тип театър бележи постановките му на русенска сцена и те са приети нееднозначно от критиката. 

В рамките на три сезона (от 1959 до 1962 г.) той поставя шест пиеси, между които и разбунилата духовете „Как завърши денят“ на поета Иван Теофилов, с когото са приятели, състуденти и колеги. След премиерата, във в. „Дунавска правда“ излиза уводна статия, която остро критикува представлението. Това е повод, в края на сезон 1961/1962 Градският комитет на БКП да свика събрание за обсъждане на репертоара на театъра. Всички постановки на Станчев са идеологически заклеймени, „театърът на Станчо Станчев“ е обявен за „фашистки“ и двамата с Иван Теофилов напускат Русе през есента на 1962 г. („Как завърши денят“ е първият вариант на пиесата „Поетът и планината“, която по-късно, през 1964 г., Леон Даниел ще постави във Военния театър. Софийската постановка споделя съдбата на русенската. След седмото представление е свалена от сцената.) Така Станчо Станчев се озовава във Варна, където с постановките си в продължение на 30 години отстоява високия художествен критерий и независимата гражданска позиция на Варненския театър.

На русенска сцена Станчо Станчев работи с актьорите Николай Лилянов, Тео Юруков, Димитрина Савова, Емил Греков, Лора Кремен, Ангел Геров, Андрей Медникаров, Цако Дачев, Евстати Стратев, Елена Рикова, Васил Попилиев, Радка Василева, Надя Шишкова, Людмила Терпешева, Ламби Порязов, Антоанета Морфова, Димитър Малчев, Вихра Котова, Любомир Младенов, Васил Антов, Петър Костов, Атанас Балбузанов, Колю Мичев, с художниците Жак Авдала и Цанко Войнов, с композитора Иван Вульпе.

Биография на Станчо Станчев

Станчо Станчев е роден на 5.09.1932 г. в Пловдив. 

Завършва Първа мъжка гимназия в родния си град през 1951 г. 

Дипломира се в класа на проф. Боян Дановски, специалност „Режисура“, във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ – София през 1955 г. 

През 1959 г. специализира в Москва при Евгений Сѝмонов в театър „Вахтангов“ и при Валентин Плучек в „Театър на сатирата“ на „Малая Бронная“. 

Работи в ДТ „Васил Друмев“ – Шумен от 1955 до 1959 г. и в ДТ „Сава Огнянов“ – Русе от 1959 до 1962 г. 

От 1962 до 1992 г. е режисьор в ДТ „Стоян Бъчваров“ – Варна. 

Поставя над сто пиеси от наши и чужди автори, сред които се открояват спектаклите: „Криворазбраната цивилизация“ от Добри Войников, „Следствието“ от Петер Вайс, „Прокурорът“ от Георги Джагаров, „Стогодишно смешно театро“ от Васил Стефанов, „Добрият войник Швейк“ по Ярослав Хашек, „Влиянието на гама лъчите върху лунните невени“ от Пол Зиндел, „Сако от велур“ от Станислав Стратиев, „Полет над кукувиче гнездо“ от Кен Киси и Дейл Васерман, „Малки комедии“ от А. П. Чехов, „Архангелите не играят флипер“ от Дарио Фо, „Сирано дьо Бержерак“ от Едмон Ростан, „Хиляда метра над морето“ от Петър Маринков, „Ревизор“ от Н. В. Гогол, „Последната лента“ от Самюъл Бекет, „Кой се страхува от Вирджиния Уулф“ от Едуард Олби, „Учителят, или Сянка върху дъската“ от Жан-Пиер Допан.

Умира на 23.10.2017 г.

Заповядайте!!!

Очакваме Ви на 18.06.2024 г. от 18:00 часа 

в камерна зала „Слави Шкаров“ на ДТ „Сава Огнянов“ – Русе

Вход свободен

Вижте събитието ТУК.