„Понякога те се завръщат“ – Стивън Кинг

Корица на Понякога те се завръщат
Reading Time: 3 minutes
"Писателят все пак е божи лъжец и, ако си върши добре работата, запази разума и смелостта си, 
той може някога да открие истината, която живее в сърцето на всяка лъжа." Стивън Кинг

Стивън Кинг няма нужда от представяне. Каквито и думи да напиша за него все ще бледнеят пред името, което сам си е създал. Ню Американ Либърти го нарича „Лауреат на американския ужас“, но лично за мен границите, които му поставят са твърде тесни. Кинг е лауреат на световния ужас и го доказва до ден днешен.

Но нека се върнем през седемдесетте години в Мейн, когато авторът пише встъплението към книгата, звучащо така:

„Седя сам вкъщи, навън цари мрак и вали дъжд. Подходяща нощ за онова, което ни предстои. Искам да ви покажа нещо, да ви накарам да го докоснете. Намира се в стаята недалеч оттук — всъщност е още на следващата страница. Е, да вървим“

Определено ние виждаме това, което Кинг ни показва и го докосваме, колкото и да не ни се иска. Защото страхът дебне във всяка една от страниците.

Сборникът „Понякога те се завръщат“ на издателство „Плеяда“ съдържа разкази от оригиналния „Нощна смяна“ и е може би ненадмината колекция с разкази на Краля на ужаса. Издаден е през 1994 година, когато го прочетох за първи път, а корицата е дело на легендарния Петър Станимиров. Сега, 27 години по-късно, отново посегнах към ‘библията на ужаса’, за да видя дали онова усещане на първо разгръщане и попиване на всемирния ужас, дали нещо от магията е избледняло.

Откриващия разказ е „Децата на царевицата“ – знаменита история, претърпяла злочести филмови превъплъщения. За първи път е публикуван през март 1977 в „Пентхаус“, а по-късно е включен в сборника „Нощта смяна“. Всичко започва със семейството, което поема по грешен път, за да се озове на отдалечено място. Скоро се оказва, че семейните проблеми и неразбирателство между мъжа и жената са „бели кахъри“ в сравнение с това, което ОБИКАЛЯ РЕДОВЕТЕ.

В „Сиво вещество“ майсторското перо на Стивън Кинг ни среща с една човешка метаморфоза. Перфектен разказ, изключително подходящ за край лагерния огън.

„Знам какво иска“ обръща взор към друг аспект на свръхестественото, а имено предвиждането и последствията, които могат да се получат, ако „много знаеш“. Разкошна история, изпълнена с напрежение и тревожно очакване на КРАЯ. Разказът е публикуван в сп. „Космополитън“ за пръв път през 1976 година, а през 1978 е включен в „Нощта смяна“.

„Джерусълъмс лот“ е позната класика на всички любители, а и на невинни жертви, но този разказ от 1978 е последващ романа „Сейлъмс лот“. За разлика от Сейлъмс, където темата е вампири, тук Кинг се връща към космическия ужас на Лъвкрафт и създава неповторимо зловеща атмосфера и обреченост.

„Нощен прибой“ е тийнейджърска история, разглеждаща отношенията между младите, но пречупени през призмата на отчаянието в следствие на смъртоносен вирус (?) А6. Разказът е от 1969 година, когато е публикуван в сп. „Убрис“. По-късно е включен в „Нощна смяна“.

Идва ред и на моя личен фаворит „Понякога те се завръщат“. Темата за миналото, което те преследва, е предадено по настръхващо реалистичен начин, колкото и невероятно да звучи, че старите врагове могат да се завърнат от гроба и да ти създадат … грижи.

„Ягодова пролет“ е своебразна препратка към делото на Джак Изкормвача. Разказът излиза през 1968 година  в списание „Урбис“. А финалът определено е изненадващ!

„Човекът с косачката“ е може би историята, която помнех най-ясно. Може би на шантавата идея, която обаче звучи реалистично и е разказа с удивително майсторство. Мисля винаги сам да си кося ливада и в никакъв случай да не използвам косачка, защото …. Ако прочетете, ще разберете.

В „Пресата“ е застъпена идеята за обладана от зло машина. Дали това е така и докъде могат да ескалират нещата, при положение, че истината е известна на няколко човека, които се заемат да разрешат проблема. Трудно е да се предвиди, но все пак пазете се.

Болна майка и двамата ѝ сина са в основата на „Жената в стаята“. Жената е парализирана, а лекарите не дават добра прогноза. Тя никога няма да може да ходи и ще изисква ежедневни грижи. Има ли изход от такава ситуация? Да, но не е общоприет и … хуманен.

Стивън Кинг е един от тримата автори, чиито творби препрочитам през няколко години. И има защо. Невероятни свръхестествени разкази за обикновени хора в необикновени ситуации или обратното – необикновени хора в обикновени ситуации, ескалиране на напрежението и пробягващ по гръбнака страх. Увлекателно изградени сюжети, които изненадват с финала си. Затова и наричам „Нощна смяна“ a.k.a. „Понякога те се завръщат“ библия на ужаса.

Валентин П. Попов

138 Views