Освобождение на заем

Освобождение на заем

Днес е националният празник на България – 3 март – Ден на освобождението от турско робство. Да, турско, а не османско! И отново, както всяка година, сядам пред екрана с намерението да напиша нещо вдъхновено и истинско, нещо от сърцето, от което да лъха патриотизъм и гордост.

Тази година ми е по-трудно от всяка друга година. Защото сме в условия на все по-сериозна криза, озъбената паст на изгладнялата инфлация заплашва да изяде всичко, до което се докопа, а сянката на войната е паднала застрашително над целия свят.

А буквално преди секунди ми попадна цитат от Димитър Глуховски – авторът на хитовата поредица и бестселър (прекрасна прабългарска дума – знам) “Метро”, който според един новинарски сайт е казал: “Това е войната на един луд тиранин, прости ни Украйна”.

И се запитах мъртвите прощават ли? Тези, които за тези шест дни изгубиха живота си могат ли и искат ли да простят? Живите, които са останали, биха ли простили за своите близки? Нормално ли е в един технологичен век да се води такова примитивно нещо като войната?

Войната и убийството са залегнали в световната история, те са в генезиса на нашия вид. Дори без да се обръщаме към библейските легенди, където всичко започва от Каин и Авел, първите хора са се издържали с убийства на животни за прехрана, а стойността на живота на първобитния от съседната пещера не е струвал, колкото съчките в огъня. По-силният е биел и убивал без скрупули. С течение на хилядолетия тази жажда за кръв е намалявала, но… всъщност дали е така. Тъмните средни векове доказват, че жаждата за власт е водеща, а мъртвите са просто статистика, която никой не води. В последните двеста години, едва ли има държава, която да не е засегната от военен конфликт, битка, гражданска или освободителна война. И сякаш еволюция без убийства (разбирайте и война) не е възможна. Всяко израстване се корени върху нечие друго страдание. Т.нар. Велики сили всъщност са едни злобни и алчни общества, които са нанесли само страдания на околния свят и на тези народи, които са се изправили на пътя към залежи. Залежи без значение от какво. Обичах една книга – Великите мореплаватели на XVIII век и е факт, че въпреки въодушевлението от приключенията, ситуациите, странните народи с още по-странни обичаи и поведение за едно момче на 13 години, имаше нещо, което ме караше да страдам, че белият човек, разбирайте колонизатор, е достигал до далечни земи и е променил живота на туземците, покварил ги е, подчинил ги е и е заграбил това, което е било тяхно от векове. Тогава асоциирах себе си с тези бели злодеи, защото бях от “техния отбор” – бял европеец. По-късно дойде другото осъзнаване за разликите и за разбирането, че макар и “бял европеец” българинът е с робска съдба и втора ръка човек. Една от “най-великите сили” в наши дни Съединените Американски Щати, за съжаление произлезли от нас – европейците, построява държавата си на кръвта и костите на местното население, води десетки войни по цял свят, а сега претендира за “освободител”, “демократ” и “стожер на мира”. Другият полюс – Русия – огромна империя, построена също върху кървища и безчет битки и войни, но пък със завидно културно наследство и невероятно отношение към изкуството (във всичките му форми). По-малките играчи изобщо не са за подценяване – на всеки от тях тежат милиони животи и безчет световни океани от сълзи.

И се питам къде е свободата? За американците, за руснаците, за нас? Всеки ли има различно разбиране? За някои свободата е финансова независимост, за други религиозна независимост, за трети е възможността да творят без да се съобразяват с конюктурата, за четвърти е сексуална революция, за пети…, за шести….

За някои пък се оказа, че свободата е в салама и начина му на рязане! Всеки си има разбиране за свобода, но безпричинно обича да си я мери с тази на съседа си.

Освобождение – това беше темата, за която исках да пиша, но едва ли ще успея. Това наше освобождение от турско робство е изстрадано, изжертвано и мъченическо. Но истината е, че никога не бихме могли да се освободим от хомота на султана без външна намеса. Твърде слаби и разединени, твърде неподготвени, твърде наивни, за да можем сами да постигнем свободата си. И тогава идват великите сили, защото картата на Балканите и на Източна Европа вече не им харесва. Разбират се коя от тях къде ще има влияние, коя колко ще вземе. Тогава идва и т.нар. Освободителна война, а за нея плащаме тонове злато. Да, за свободата си ние плащаме тонове злато. За да станат великите сили още по Велики и по-свободни. И уж сме свободни, а сме задължени. Да бъдем признателни, че има справедливост, да сме покорни и да слушаме батковците как искат да се държим, да им плащаме, за да ни пазят и да ни “демократизират”. Поклон и огромно БЛАГОДАРЯ на всички воини, оставили костите си по нашите земи в руско-турската освободителна война. Но никаква благодарност и признателност на тези, които извличат ползи по един или друг начин от своето великодушие. В световната политика няма великодушие, няма безкористност, няма черно и бяло. Така е било тогава, така е и сега. Помислете за това, когато гледате следващия репортаж по която и да е телевизия. Огромни суми, мои и ваши, се изсипват, за да се манипулира свободата на мисленето и да се прокарват различни политики, които ще облагодетелстват вече знаете кои.

Макар и далеч от мен чувам тътени и взривове, плач на деца и треперещи мъжки ръце, които махат за довиждане. А довиждането всъщност е СБОГОМ!

Освобождението вече е невъзможно. Светът твърде много бе объркан и обърнат! Поне си позволете да си нарежете салама, както искате, ако все още можете да си позволите да си купите.

Честит 3 март!