Nov
В интерес на истина всичко, което е изключително хвалено в най-масовата група в социалните мрежи в България, е нещо, което избягвам, докато не му мине модата. Защото вярвам, че литературата трябва да се чете далеч от емоциите на времето си, далеч от възторжените крясъци на този или онзи екзалтиран (или стимулиран) блогър или литературен критик, на този или онзи IGC създател, който налага невъздействаща проза до такава степен, че достига европейски нива. Защото “маркетинг и реклама” могат да продадат един продукт, но не и да му добавят стойност.
Затова и ибягвах Ю Несбьо. Докато не дойде поредния имен ден и не ми подариха “Нощната къща” (Благодаря, Вискънче), аз тъкмо бях дочел “Великото никога” на Елза Триоле, “Доктор Живаго” бе беше довел до отчаяние и мисли за самоубийство. Какъв по-чудесен момент от това да се насладя на книгата с автограф.
Издателство: Емас
Народност: Норвежка
Преводач: Ева Кънева
Първи издание: 2024 год.
меки корици, 240 стр.
Сюжет на “Нощната къща” от Ю Несбьо
Един главен герой – младеж, който е принуден от житейски обстоятелтва да се живее с приемни родители в малкото градче Балантайн нейде из САЩ се оказва във вихъра на събития, които не може да контролира, които са свръх естествени и са издържани в най-добрите традиции на хорър литературата. Пред него една телефонна слушалка поглъща съученик, с който е излязъл да убива време и малкото градче настръхва срещу него. Дали Ричард е виновен или има нещо над него, което е отговорно за убийствата, дали момичето, което се интересува от него, реално има чувства, дали ФБР ще приеме неговата версия, дали ще успее да убеди всички, че макар и лош, той не е убиец… Все въпроси, които си задавах, макар и да предполагах отговара им.
Тематика на “Нощната къща” от Ю Несбьо
Софт хорър приключение с психо моменти, които обясняват свръхестествените събития в едно малко градче. Разглежда се и позицията на младеж, който е преместен в ново училище във вече споменататото Балантай. Как бива приет нов човек, как реагираш в екстремни ситуации, какво причиняват травмите.
Стилистика на “Нощната къща” от Ю Несбьо
Напрегнато действие, без излишни описания. Стегнат стил, фокусиран върху сюжета.
Лично мнение
Изключително много ми хареса и въпреки напрегнатото ми ежедневие сгънах книгата за няколко часа, разпределени в два поредни дни. Книгата, доколкото прочетох е първи хорър опит на Ю Несбьо, който бил известен с трилърите си и кримките си (пак казвам, това ми е първи досег с него). Виждат се, или поне аз, усещам влияния от Стивън Кинг – постановката с новодошъл тийн, който е обвинен несправедливо (което е и клише в редица хорър филми), филма за различните нива за сънища, чието име не се сещам в момента, но идеята е за сън в съня на съня на съня и т.н. Както и опита за психологическо оправдание на реално невъзможни нива, което пак ме насочва към Краля на ужаса. Така или иначе книгата ми достави невороятно удоволствие, затова ѝ поставям…
Тъжно е, че издателите от “Емас” директно са закупили правата на корицата, а не са вложили творчество и наели български илюстратор. Ако се питате как се убива бавно културата – така.
Оценка
6/6
Из Goodreads
Jessy: Това беше катастрофа.
Добре, добре, добре… една положителна бележка: имаше няколко наистина добре написани сцени, разпръснати из цялата книга, но те бяха малко и рядко. Книгата на моменти изглежда невероятно остаряла със своите дебелофобични забележки и коментари, пропити с мизогиния. Самата история изглеждаше така, сякаш имаше твърде много идеи, събрани в кофа и оставени недовършени, преди да бъде публикувана. Книгата е разделена на три части, като част първа заема по-голямата част от книгата. Имах чувството, че втора и трета част бяха поставени на място, за да обяснят и компенсират част първа, но бяха твърде кратки и ме накараха да въртя очи от разочарование.
Ceecee: Уау! Това е кратък роман от 224 страници, но със сигурност има ефект и този удар се различава във всеки от разделите, като стилът на писане също се променя. Това е един от няколкото умни елемента, съдържащи се в тези страници. Някои от изображенията, особено в част 1 и 2, са толкова ярко сюрреалистични, че изскачат от страниците, сякаш са филм на ужасите и има някои страхотни филмови препратки в подкрепа на това. Този роман има всичко, което бихте искали от една история на ужасите, от тъмни гори през местни легенди до страховити обитавани от духове къщи – Нощната къща от заглавието и която отличната корица възпроизвежда толкова ефективно. Има някои гадни, ужасяващи инциденти на места с мрачен, призрачен, зловещ, потаен, зловещ и зъл тон, който предизвиква страх. Да се каже, че атмосферата е в изобилие, е подценяване. Пълен е с напрежение и напрегнати моменти с онези ужаси, които Стивън Кинг като вибрации в центъра на сцената.
Mai H.: Хареса ми в различна степен поредицата за Хари Хоул #1-10. След това вълнението за мен намалява. И макар да знам, че това са много различни жанрове, за автор, когото някога обожавах, това се чете ужасно.
Надявах се на ужас. Част 1 беше предимно това и беше добре. Не ми хареса част 2. Мразех част 3. Това наистина ли е ужас? Дори престъпление ли е? Трудно бих го нарекла на този етап, но е достатъчно да кажа, че не се забавлявах. Много се радвам, че не отидох с кола до Пасадена за представянето.
JaymeO: Изненадващо и смущаващо!
Нощната къща първоначално привлече вниманието ми с невероятно призрачната си корица. Какво прекрасно произведение на изкуството! Все още не бях чел книга от този автор, затова исках да я пробвам. След това прочетох някои не толкова звездни рецензии. Все още не съм сигурен дали тази книга е за мен, реших да слушам аудиокнигата, прочетена от Майкъл Крауч.
Книгата е разделена на три части. Първата част е носталгично връщане към 80-те години и се чете като YA хорър. Четиринадесетгодишният Ричард Елаувед обяснява, че когато се преместил в Балънтайн, за да живее при леля си и чичо си, неговите „приятели“ започнали да изчезват. Единият е изяден от телефонен автомат, а другият се превръща в цикада. Той е обвинен за убийствата им и е изпратен в детски затвор. Като училищния хулиган, Ричард е малко неприятен герой, така че се борех да му съчувствам. Сюжетът излъчва вибрации на Stranger Things, но по по-опростен начин. Давам на този раздел 3,25 звезди.
Втора част напълно превключва предавките и се развива петнадесет години по-късно. Това е мястото, където се случва първият голям обрат, а аз не го очаквах! Въпреки че този тип обрат е бил използван и преди в романите на ужасите, тук наистина работи добре. 3,75 звезди.
Въпреки това, в част трета, Несбо отново обръща тази история в нещо съвсем различно! Уау! Този раздел е умопомрачителен, подобно на това, което очаквах от брилянтния ум на Катриона Уорд. Все още не съм сигурен дали наистина разбрах това, което прочетох. 4 звезди.
Като цяло, изглежда имах противоположна реакция към тази книга в сравнение с други рецензенти, като се наслаждавах на втората половина повече от началото. Най-много ми хареса този сюжет и съм заинтригуван да прочета повече от Nesbo. За съжаление, не харесах разказа на Майкъл Крауч, така че препоръчвам вместо това да прочетете текста.
Helga: Този психологически ужас (защо толкова ниски оценки!?!) ни отвежда на пътешествие в изкривените умове, където властват кошмарите и душите са измъчвани.
Призрачно изглеждаща къща, телефон, който яде плът, зловещи насекоми навсякъде; истински ли са или халюцинации?
Дали нашият млад разказвач наистина е видял един от приятелите си да бъде погълнат от телефонна слушалка?
Наистина ли някой от неговите приятели се обърна към насекомо?
Всички си мислят, че той е убил собствените си приятели и е изхвърлил телата им. Полицията не вярва на сценариите му; по дяволите, понякога той самият не им вярва.
На кого наистина би могъл да се довери?
И кой е този Иму Йонасон, за когото всички в града се опитват да не говорят?
Phrynne: Не мога да разбера защо тази книга получaвa толкова ниски оценки! Мислех, че е смешно, ужасяващо, странно и много умно. Значи не беше Хари Хоул! Несбьо е доста способен да напише нещо различно и то добре.
Главният герой е напълно ненадежден разказвач, но както се оказва, това не е негова вина. Книгата е написана в три части и първата е ужас – но в същото време забавна. Трябва да го прочетете, за да разберете. Втората част обяснява първата и осмисля всичко. И тогава цялото нещо се обръща напълно и точно когато почувствате, че започвате да се хващате – свършва.
Може би имам странен вкус към книгите, но ми харесаха. Все още очаквам с нетърпение шанса за още един Хари Хоул…….
Валентин Попов-Вотан
главен редактор
Валентин Попов е български писател, носител на редица значими национални и международни отличия за проза и поезия. Негови творби могат да се прочетат на български, английски и италиански.
