Nov
Понякога случайно хващам книги от домашната библиотека и ги разгръщам, за да прочета няколко изречения. Ако ме хванат, продължавам с книгата, ако не – посягам към друга.
Така се случи с “Великото никога” на Елза Триоле.
Издателство: Христо Г. Данов
Народност: френска
Преводач: Ерма Гечева
второ издание, 1982 год.
меки корици, 301 стр.
Сюжет на “Великото никога” от Елза Триоле
Героят на този роман, Режис Лаланд, е мъртвец. Той оставя вдовица, която се опитва да защити паметта и творбите му. Да не позволи на научните среди, младите студенти, неговите приятели да тълкуват творчеството му една или друга посока, различна от тази, която Мадлен (вдовицата) и самия Режис са поели. Защото е трудно да се определи дали книгите мъртвия са исторически или художествена измислица, дали авторът е вярвал в Бог или е бил атеист, дали очите му са били сини и кафяви. Мадлен остава сама срещу целия свят, които иска своя Режис и творбите му, записките му, бележките му, проучванията му, но и остава сама със себе си и срещу себе си.
Тематика
Творческото наследство – неговата стойност, възприятията на света към нещо, привидно ясно и конкретно, сложните взаимоотошения в семейна връзка, в положение на извънбрачна връзка и личните преживявания, когато човек е предаден от всички.
Стилистика
Протяжно описани преживявания, по-скоро духовни и мисловни, отколкото като действие. Размисли и философски възгледи за различни аспеки на живота, както и да на това да си чужд на средата, в която живееш.
Лично мнение
В първите изречения, които прочетох, книгата “Великото никога” ме хвана с това, че се разказваше от гледна точка на мъртвец. Неусетно фокусът се измести върху вдовицата му – Мадлен и как тя се оказва в състояние да защитава семейната творческа чест (така да се каже), да се бори срещу всички, дори да напусне любовника си – почитател на вече покойния си мъж. Това не е книга, която се чете лесно, заради дългите размишления, нескончаемата депресия, тегобата на озъбения и злонамерен свят, които са предадени с онзи характерен начин на руския класицизъм. Което не е случайно, а е по-скоро ген на руските творци.
Книгата е перфектна за зимните дни, така че можете веднага да я започнете!
Из Goodreads
yelenska: “много добра книга, но се проточи твърде дълго и малко се съмнявам за края на книгата. защо да полагате големи усилия, за да покажете това повече? необходимо ли беше Мислех, че вече има достатъчно и го казвам, въпреки че обичах да следвам Мадлен в цялата книга.
интересни размишления върху Историята и нейните фалшификации, винаги и винаги. с някои заключения съм съгласен, с други не.
много добра идея за книга, мисля, че можем да кажем, че е почти „тезисен роман“?”
преведено от френски
Pascale: “Колкото умно, толкова и старомодно. Историята започва с Режис Лаланд (Régis Lalande), учител по история, който коментира какво се случва на собственото му погребение. Това, което Лаланд никога не си е представял, е, че ще стане известен посмъртно, до голяма степен благодарение на усилията на неговия „ученик“ Бернар, който започва да вижда следи от духовно търсене в творчеството на Лаланд и открива много читатели, които са твърде склонни да вярват в това неговата интерпретация. Първоначално привлечена от Бернар, красивата млада вдовица на Лаланд става все по-разтревожена от това, което вижда като предателство на Лаланд и злоупотреба с неговото наследство. Въпреки че полага всички усилия да изясни нещата, Мадлен открива, че думата й като вдовица и нещо повече като човек без интелектуални качества (тя работи за компания за тапети) не се брои много, когато има всякакви фракции имат интерес да претендират за Лаланд за техния собствен лагер. В крайна сметка тя има кратка афера с Дестен, скулпторът, избран да издигне статуя на Лаланд, и книгата завършва с блестящо описание на посещението на Мадлен на паметника. Многобройните намеси в гласа на автора карат книгата да изглежда остаряла, защото метафикцията от този вид вече не се възприема като нова и смела. въпреки това тук има много интересни неща и очаквам този роман, а може би и цялото творчество на Триолет, да бъдат преоценени рано или късно.
Бидейки половината от една от най-известните литературни двойки на своето време, Триоле знаеше много за това как се създава литературна репутация и това, което има да каже по темата, е очарователно. Иска ми се да беше още по-конкретна относно идеологическите битки, които са в основата на тази история, но може би не искаше да я закотвя твърде тясно в Париж от 50-те и 60-те години. Този роман е забележителен и с многобройните си пасажи за природата на времето и истината, които понякога са толкова добри, колкото това, което намирате у Пруст.”
преведено от английски
Maude Genter: “Триоле никога не пропуска удара си и аз очевидно пълзя в краката ѝ.
Роман за историческата истина със сложен женски характер. И размишления върху времето, празнотата, възприятието – невероятно!
Това е историята на историк, който не вярва в историческата истина и който кара жена си да пише фалшиви исторически документи, който умира от самото начало. Следваме съпругата му в борбата й, за да не възстановим текстовете й и да ги интерпретираме волю или неволю. Така той става реализация на собствената си теза.”
преведено от френски
Kristina Yordanova: “Добро начало, но след това всичко цикли около едно и също нещо”
Валентин Попов-Вотан
главен редактор
Валентин Попов е български писател, носител на редица значими национални и международни отличия за проза и поезия. Негови творби могат да се прочетат на български, английски и италиански.
