Моят любим приказен герой – Катя Илиева

Моят любим приказен герой: Джуд Дуарте

В момента, в който отворя някоя нова книга знам, че се впускам в едно ново вълнуващо приключение. В приказния свят мога да избягам от реалността и да си представя безброй неща. Как летя, превръщам глухарчета в коне, бягам като стрела и така нататък. Когато чета съм завладяна от различни емоции и страхотни персонажи, които нямам търпение да опозная. На някой тях дори се възхищавам и се припознавам в тях. Всеки един от нас си избира свой приказен герой, днес ще ви разкажа за моя.

Нейното име е Джуд Дуарте. Някой от вас може да я разпознават ,а други не, но тя е главна героиня в трилогията „Жестокият принц“ от Холи Блек. Тя е дъщеря на великия генерал Мадок и има 2 сестри и доведен брат. Джуд притежава качества, които са достойни за възхищение. Тя е борбена, държи на думата си и винаги успява да вземе каквото иска. Младата девойка може да се бие с кинжал и меч и е готова да отстоява правата си и да спечели властта. Тя е готова да се бори за нещата и хората, които обича дори когато всички са срещу нея. Избрах да пиша за Джуд, защото не е представена като човек, който бива харесван и боготворен от всички, а точно обратното. Джуд всъщност е доста мразена,от една част,защото е човек в приказното царство Елфхейм, а от друга,защото не спира да показва,че трябва да се смята за равна сред всички чудовища,които живеят там. На Джуд искрено ѝ личи,че я е грижа и иска най-доброто за хората там, въпреки че те не спират да показват колко много я ненавиждат и че тя никога няма да бъде равна спрямо тях. Тя порасна пред очите ми. От малко момиченце към силна и независима млада жена. Тя ме научи на много неща и ми показа, че колкото и тъмно да става винаги се намира една малка искра, която ако последваш разкрива стая пълна със светлината. Тя ме научи да не бягам от проблемите си, а да застана срещу тях. Показа ми как да отстоявам мнението си и да се защитавам когато знам, че съм права, а не да навеждам глава и да се съгласявам с другите въпреки и да знам,че грешат. Джуд ми показа, че понякога самотата не е лоша, защото в края на деня оставаш сам и можеш да вярваш и разчиташ единствено и само на себе си. Тя ме научи как да се приема такава каквато съм и да приемам другите такива каквито са, да бъда с тях в добро и лошо. Показа ми, че не е лошо да се казва „не“, и че е за добро понякога да не прощаваш. За мен тя е като пример и въпреки, че всъщност не е реален човек винаги ми е помагала, когато ударя дъното, винаги ми е показвала правилния път, винаги ме е приемала с недостатъците ми и ми е показвала как да започна отначало. Джуд ме научи да печеля в битки когато късмета не е на моя страна и ,въпреки всичко никога да не се отказвам, защото ако има желание има и начин.

Заобичах я толкова много, защото тя ми показа как да бъда човечна, лоялна към себе си и към другите. Обикнах я, защото тя ми показа как да изглеждам красиво и в същото време да бъда силна и да съм готова да се боря. Джуд Дуарте ми показа, че няма нищо лошо да бъда щастлива и че все ще се намери някой, който да иска да попречи на това.Мой избор обаче е дали ще му позволя.

Автор: Катя Илиева