Филмът “Чума” е по разказа “През чумавото” на Йордан Йовков

Филмът “Чума” е по разказа “През чумавото” на Йордан Йовков
Reading Time: 2 minutes

На 15 юли 2022 година приключиха снимките на филма “Чума”, който е по разказа “През чумавото” на обичания български класик, майстор на краткия разказ – Йордан Йовков.

Режисьор на лентата е Иван Владимиров, познат с работата си във филмите “Валсове и танга от село Бела вода” (2007), където е сценарист, “Кецове” (2010) и “Сцени от живота на една актриса” (2020). Сценарият е поверен на Боян Биолчев – филолог, писател, сценарист, ректор на СУ до 2007 година. Продуценти на лентата са Miramar Film.

В главната роля е Свежен Младенов, който участва в хитови ленти като “Откраднат живот”, “Забранена любов”, “Порталът”, “Хотел България” и др.

Две от централните роли във филма “Чума” – тези на Йоно и годеницата му Елица, са поверени от дебютанти – Матей Мичев и Евелина Бибова, която тепърва ще кандидатства в НАТФИЗ.

25 дни отне на професионалния екип да заснеме новия български филм като част от тях бяха в района на село Каменица, а другите в Ню Бояна Филм Студио.

Актьорите се потопиха в българския бит и култура от 19 век чрез шедьовъра на Йордан Йовков. Чорбаджи Юрдан и Йоно – неговия син се завръщат от Божи гроб, за да открият, че по родните им земи върлува чума.

Ето и няколко цитата от “През чумавото” на Йордан Йовков, а ние очакваме крайния резултат на продукцията на Miramar film през 2023 година:

“Но вечерта, когато всеки се прибра у дома си и остана сам, призракът на смъртта отново се изправи, неумолим и страшен. На другия ден всеки мислеше съседа си за молепсан от чума, затваряше се в къщата си и здраво залостяше вратите. Спотаиха се всички и само чакаха да чукне клепалото за умряло или да се вдигне плач в някоя къща.” “Страшната болест дебнеше отвсякъде и всеки гледаше да си помогне сам, както знаеше и както беше чувал. Чесънът стана скъпо и рядко лекарство. Не забравиха и силата на магиите: пред много протки увиснаха чудновати китки, в които имаше сух босилек, червена нишка и крило от прилеп или кълка от жаба.”“- Кой мре? Къде мрат? Какво ми дрънкате вие мене! Никаква чума няма, ви казвам аз. Ако мрат някои, мрат от страх. Така е – уплаши ли се човек, поиска ли да умре, ще умре. Не ми е изпила кукувица ума мене; ако имаше чума, залавях ли сватба!”

 

“Но имаше нещо болно в това веселие. Пиеха вино, за да приспят грижите си, смееха се, за да прикрият страха си. И гледаха се плахо един други и всеки мислеше, че някой знае нещо лошо и не го казва. А вечер пожарите светеха на Балкана. Щом се приберяха у дома си, същите тия хора, които бяха се веселили на сватбата, сега заключваха вратите си и плахо се ослушваха. Залъците се спираха на гърлото им. Когато заспиваха, душеше ги тежка мора. И при слабия блясък на кандилата лицата им изглеждаха бледи и измъчени като на мъртъвци.”

 

“Тогава Тиха тръгна към чумавия – Величко беше, позна го още щом се появи. Тя се наведе, обърна лицето му, после седна на каменното стъпало пред олтара, тури главата му на коленете си и го загледа в очите. Булото й падна и закри нейното и неговото лице.”

 

Ако искате да си припомните целият разказ “През чумавото” от цикъла “Старопланински легенди” на Йордан Йовков, последвайте линка.

По материала работи: Валентин Попов

73 Views