Маргарита Петрова – “Присъда”

ПРИСЪДА

Сърцето ми не найде пристан

след лик любим и въжделен!

Остал съм сляп и глух – зазидан

в зандан, на казън зла дарен.

Напрежни дни с шептеж угасват.

Поруха чувствата ломи…

По висовете – диви страсти.

У мене – плачущи реки!

Додея тъмна тежкотия!

Ни дивна птица, ни перо.

Сал кървав заник зайде миром

и писа тъжно: – До живот!

Маргарита Петрова