Людмила Данова - Песента на гайдата

Людмила Данова – „Песента на гайдата“

Песента на гайдата

 

Млад гайдар дивна песен свиреше,

хем свиреше, хем бавно говореше.

За напрежен живот гайда шептеше.

За тежкотия, поруха,

уж остали нейде далече,

а от тях сърце го болеше.

Казън тежка го сполетя

и мъка налегна.

Налегна още изгори.

Изгори още погуби…

Млад беше Стоян

и остал сирак,

ала работлив.

Отръки всичко му идеше.

Едно сал го мъчеше,

че си няма изгора…

Изгора още невеста.

Имаше в село мома

лична, прелична,

ала и тя сиротна,

Невена, хем работна.

Често Стоян я срещаше

за вода като отива,

на извора,

близо до планината,

под нейните висове.

И сърце му трепна, заигра

пред нейната дивна красота.

Стоян на Невена заговори:

-Ой, девойко хубава,

дай вода да ти напия,

че огън ме гори,

отвътре пламти.

Огън да угася,

вода да отпия,

лице си да умия!

А Невена тихо шептеше

и на Стоян отговаряше:

– Ой, Стояне, млад гайдаре,

жаден си остал,

ама водата като ми напиеш,

дали ще се напиеш?

Дали жажда ще утолиш

или трижди ще изгориш?

Ей, го слънце захожда,

Стоян мира си не найде.

Невена като поруха

сърце му завладя

и не уста, сърце му изгоря.

Затова с гайда си

тъжна песен свиреше,

та гайда чак плачеше.

 

Людмила Данова

136 Views
error: Content is protected !!