Е-списание “Литературен Дизайн” винаги е следяло с голямо внимание българските автори. Kогато попаднахме на дебюта на Велизар Сенгелиев знаехме, че не можем да го подминем и да не направим едно интервю! Той е млад, обещаващ автор, който определено има какво да каже и чрез книгите си се надява неговото послание да достигне до хората. Трилогията му „През дверите на Мрака“ може да бъде закупена както от самия автор, така и от е-книжарница Ozone.bg. Като специален жест към читателите на “Литературен Дизайн”, Велизар Сенгелиев предостави и непубликуван другаде откъс от книга I от трилогията – Мистерии, който може да прочетете под интервюто.

Един разговор за книги, космос, фантазия, фантастика, наука, религия и бъдещето, подготвен и разписан от Невен Ничаева:

Кой е Велизар Сенгелиев?

Живея в своя собствена реалност, но паралелно съм и „тук и сега“. Това, което ме отличава е, че съм изключитлно спокойна и отнесена натура, и съответно се интересувам от всичко, което не е „буквално“, дори не е от материя, не е нещо, което можеш да пипнеш, да изядеш, да го гушнеш, да го смачкаш… Винаги съм търсел в дълбини нещата от живота, търсел съм отговори, затова и обичам да пътувам, да се занимавам с наука, минал съм през доста науки: клетъчна биология, генетика, търсил съм нишката на живота, това какъв е смисъла, и затова тези науки ми помогнаха да развия своя потенциал и изградиха моето виждане за реалността. Тези знания, които натрупах през годините, исках да ги предам на хората. Не искам да им кажа „това е черно, това – бяло“, а искам да им покажа защо това е черно и защо това е бяло и те по този начин да започнат да търсят отговори на въпросите си така, както съм направил аз. Науката не ми стигаше, за да си отговоря на всички въпроси, затова започнах много да пътувам. Ако можех, бих пътувал всеки ден! 😊 Пътешествията ме обогатяваха духовно, караха ме да израствам! С всяко едно пътешествие се променяше начинът, по който разсъждавах над реалността, защо ни се случват нещата, които преживяваме, защо този човек се държи толкова лошо към мен, защо друг е толкова мил, и лека-полека в мен се заформи това силно желание да давам, да давам за всички останали, и така започнах да пиша. Писането започна още в ранните ми ученически години, 7-8 клас, обичах да чета различен тип литература: фентъзи, фантастика, криминални романи, и в мен самият започна да се заражда идеята да създам нещо. Започнах с кратки разказчета, които бих нарекъл „първобитни“ от гледна точна на сегашния ми стил на писане, лека-полека оформях своя стил и започнах да пиша, но все още идеята за роман беше далеч. Един ден ми хрумна идеята да напиша някаква статия, която прерасна в разказ, който се развиваше все повече и повече, появяваха се все повече герои и започна да се оформя роман. За да го усъвършенствам, ми бяха нужни няколко години, защото бях изключитлно неопитен. Единственият опит, който черпех, беше от чуждоезикови автори: Лукяненко, Стругацки, Тери Пратчет и други.

 

Научната фантастика ли е жанрът, към който сте се насочил или има и други жанрове, с които бихте експериментирал като писател?

Започнах като фентъзи писател. Още в ученическите ми години доста усилено пишех фентъзи, защото бях повлиян от редица книги, на Джордж Мартин, Кристи Голдън, Толкин и много други. Като любител на астрономията и астрофизиката, постепенно се насочих към научната фантастика за сметка на фентъзито. Опитвал съм се да пиша и криминални разкази, но все още това е почва, по която не бих дръзнал да стъпвам с лекомислие 😊

В момента, странично от основната ми трилогия, пиша фентъзи разказ, който е сбор от фентъзи, комедия, малко като приказка, насочена към по-младата аудитория.

 

Това ли са любимите Ви автори, освен автори, които са Ви повлияли?

Да, те са ми най-много на сърце. Най-много са ме вдъхновили да създам своя стил. Всеки един от тези автори пише по различен начин и той коренно се различава като стил на писане. И като литературно четиво, и като тежест на самата материя в четивото. Именно тези автори през годините успяха да ми оставят най-ярък отпечатък в съзнанието.

Имам много любими произведения, не съм в крайностите: само фентъзи, само фантастика, обичам всичко. В момента най-много чета фентъзи, тъй като се пренаситих на фантастика, чета и езотерична литература. Едно от любимите ми произедения е Силмарилион на Толкин. То ме докосна не само поради своята приказност, но и с пълнотата на самия текст. Там има един скрит подсмисъл, който би убягнал на по-младите читатели, но с

„тежестта“ на ЕГН-то, читателят ще гледа на този текст по един коренно различен начин. Съумях да усетя разликата и това ме докосна!

 

Трилогията „През дверите на мрака“ отразява ли Вашето виждане за бъдещето на човечеството през 4867 година? Какво според Вас ни очаква и ще достигнем ли толкова далечно бъдеще?

Отговорът ми не може да бъде еднозначен. Съпоставям нещата със съвременното развитие на човешката цивилизация. До ден днешен учените напират да намерят различни отговори. Всяка наука е тръгнала от нещо въображаемо: дори физиката, биологията…

Книгите ми отразяват донякъде бъдещето ни като цивилизация и като хора, въпреки че по начина, по който съм изложил нещата, в първата книга човечеството е силно обвързано от технологиите. Не съм представил духовната страна на живота, което ще засегна в следващите книги от трилогията. В момента читателят не би допуснал, че при наличието на толкова технологии в 5-хилядната година, човеците могат да бъдат и духовни, имайки възможността да пътуват от звезда на звезда и от планета на планета… Какво можем да очакваме в далечно бъдеще? Да се променим. Да се променим като цивилизационно съзнание, да се променим технологично, да се променим като човечност, като хуманност, това е въпрос с безкраен отговор… нашата хуманност продължава да еволюира, били сме се с пръчки, изтезавали сме други същества, продължаваме да го правим, това също е в процес на еволюця и развитие. Дали ще достигнем толкова далечно бъдеще, зависи както от нас като хора, а също и от редица други фактори, като това че населяваме една планета, дали тя и условията ѝ ще ни позволят да еволюираме или ще се самоунищожим. Можем да достигнем такова бъдеще, но зависи на каква цена и към какво точно ще се стремим да достигнем.

 

Марсонската и трансинската раси отново ли са хора, колонизирали космоса, или са извънземни?

Пъроначално идеята беше човечеството да изпъкне, но както всеки един човек е взаимносвързан с абсолютно всички останали хора на земята, по същия начин ние сме свързани и с другите раси в галактиката. Ние сме племенни същества, имаме нужда от социализация, човек не може да съществува сам за себе си. Свързани сме дори с животинското царство: използваме животните за храна, за дрехи, за работа… поради тази причина реших да свържа човечеството с други две извънземни цивилизации. Те не са хора, а хуманоиди, като нас: изправени, на два крака, с две ръце, изглеждат по различен начин визуално, имат своите отличителни белези като цивилизация, имат своя фолклор, което застъпвам още в самото начало на първата книга като въведение… Друго, което мога да кажа за тях е, че няма как човечеството да бъде самичко в цялата позната галактика и в цялата Вселена, изобщо. Затова вмъкнах тези две цивилизации, за да могат трите хем да си помагат, хем да не се чувстват самотни. С течение на времето и технологиите, трите цивилизации се омешват, всяка една оставя своя отпечатък в другата. По този начин придавам на читателя една визия за утопия, как различията, различните характеристики, разбирания, технологии могат не да ни разединяват, а да ни обединяват, за да можем да работим заедно в екип с други същества, по-напреднали или по-низши. Това беше моята идея за двете цивилизации.

 

Има ли извънземни според Вас? И ако да, защо не влизаме в контакт, защо не сме се намерили?

Дали има извънземни? Според мен твърдо да. С годините убежденията ми се видоизмениха от скептизицъм към вяра, че има извънземни. Няма как да няма, но това се крие от нас. Защо не влизаме в контакт и защо не сме намерили нищо? Не можем да намерим извънземни, защото гледаме от гледна точка на нашата техника. Различията между нас и тях ни пречат да направим контакт. Те може би имат коренно различна технология, тъй като нашата се базира главно на електричеството. Освен технологично, фактор са и различните измерения. Във физиката това се обяснява с паралелните Вселени. Ние сме в едно измерение, те са в друго, и по физични, а може би и по духовни причини, не можем да ги видим. Вярвам, че все още не сме напълно узрели за това.

 

Какво смятате за плановете на човечеството да колонизира космоса? Това възможно ли е? Бихте ли живял на Марс?

Човечеството като раса обича да изследва. Това е стремеж, който е заложен във всяко едно същество. От едноклетъчно, та до висшия организъм. Да, текат разни кампании, техниката се развива с идеята колкото се може поскоро да се върнем обратно към космоса и в близко бъдеще да започнем да осъществяваме успешни мисии до небесните тела като Луната и Марс или редица други спътници. Човечеството иска да колонизира Космоса и рано или късно ще го направи. Докъде ще стигне, може да има много отговори. Възможно ли е – Да. Възможно е, защото ние го искаме. Когато човек иска нещо, той винаги ще намери начин да го постигне рано или късно. Това е фундамент, който движи човешката личност и съответно човешката събитийност. Дали бих живял на Марс? Най-вероятно бих живял, стига да има някаква среда. В момента повърхността на Марс е предимно камъни, пясък и пусти чукари, поне това е, което виждаме, което ни показват. Дали има нещо друго, което остава скрито от масите – съм склонен да се съглася, че има.

 

Как избрахте името на книгата си „Мистерии“ и на цялата поредица „През дверите на Мрака“?

Идеята беше името да отразява тежките чувства и несгодите, благодарение на които ние израстваме като хора. Така еволюира целият замисъл на това заглавие. То отразява пътя, който изминават героите, болката, през която преминават, трудностите, пред които се изправят през историята, като те се променят. Самите герои израстват, тази промяна е непрекъсната. Така е и в реалния живот, ние сме героите на своя живот и преминавайки през различни житейски изпитания, се променяме. Тази промяна не спира. Моето заглавие отразява точно това. Дверите на мрака съществуват не са само в самите хора, те са и извън тях, във физическата реалност. Това е скритият подсмисъл на заглавието, което се надявам читателят рано или късно да улови. Да прозре.

 

Как се роди идеята за „През Дверите на Мрака“?

В началото идеята беше да напиша една книга. Изобщо нямах представа, че ще се занимавам с писане. Когато написах първата книга, това не беше всичко, което исках да кажа, което исках да изразя. Затова реших да продължа, и самата история претърпя еволюция, надграждаше се, развиваше се, вмъквах нови елементи, тази Вселена, която съм описал, продължава да се разширява, да вмъквам детайли, герои, различни виждания, различна динамика… За мен динамиката е нещо много важно, наблягам на диалозите, благодарение на което читателят може да „види“ през очите на героя… Конкретно за първата книга, тя беше доста разхвърляна, доста особена, не знаех накъде да се насоча и към какво да се насоча… Когато вече разбрах и направих една по-цялостна редакция, която да я оформи и да даде посока и към останалите книги, избрах това име „Мистерии“, тъй като тази книга отразява множество въпросителни, които само се загатват, и докато чете, читателят научава по малко, но само „трохи“, и така написах книгата, че да кара читателят да иска да чете още. Това ми е и главният мотив, да накарам читателя да чете, не защото е моята книга, а за да се чете от любов към книгите. Това е един още по-скрит замисъл, който съм вмъкнал в историята.

 

„През Дверите на Мрака“ е трилогия – какво да очакваме в следващите две книги?

Първата част е въвежда читателя в тази необятна вселена, като действията се разгръщат постепенно, поглъщат те и без да си усетил попадаш в една експлозивна динамика, която се утроява в следващите няколко книги.

Тъй като историята е твърде широкообхватна наруших първоначалната идея за трилогия. На този етап не мога да дам точна бройка. Дали ще са три или пет, шест. Предстои да разберем J
Това, което със сигурност мога да кажа е, че ще се срещнат нови персонажи, нови елементи, които ще имат още по-дълбока насоченост. В следващите книги ще се отразява все повече и все по-силно тази визия за онова бъдеще, което ние си мислим, че може да бъде утопия.

 

Доколкото разбирам, Вашата книга представя бъдещето като позитивно и пълно с възможности. Изглежда така, сякаш няма много насилие, битки, а по-скоро сте наблегнал на философската страна на нещата. Така ли е и ще видим ли поне малко насилие? 😊

Има насилие, но то е неизбежно, няма как да няма 😊 Книгите са по-скоро – по-философски, през призмата на фантастиката. В редица ситуации съм вмъкнал неща, които са с философска и езотерична насоченост, не е просто див екшън, в който хвърчат крайници, зъби, нокти, кръв и стъкла… Има насилие, да, но е косвено. То не е основното, не ми е това целта. Аз и като човек не обичам насилието, не обичам агресията, разправата, всички негативни вибрации и емоции… Обичам да има хармония, мир и разбирателство и именно тези елементи присъстват в книгата.

 

Какво искате да достигне до хората, какво искате да им кажете?

Това, което искам да кажа на хората е да се обърнат първо към себе си и да потърсят отговорите за цялата събитийност в живота им, вътре в тях. Чрез книгите си точно това се опитвам да им покажа, да го видят, да го усетят, да го почувстват, и по един различен начин да го достигнат. Чрез четенего, чрез книгите, чрез самия текст.

Има страшно много различни хора, които виждат и изживяват реалността по уникален и различен начин, като книгата е нещото, което свързва абсолютно всички ни. Всеки един човек на тази планета чете книги и това е един от начините, по които усетих, че мога да достигна до хората и да им дам моите знания. Това е моята мисия и най-съкровена мечта.

 

 

Откъс от книга I – Мистерии, специално за читателите на Е-списание “Литературен Дизайн”:

 

“…Доктор Амосон съсредоточен в работата си, погледна данните, изписали се върху холограмния екран, синтезира нова вълна от микроорганизми, запечатвайки малкият изолиран контейнер. Операцията беше както бавна, така и трудна, но по нареждане на капитан Ерсън работата не търпеше и минута отлагане.
Провизиите бяха почти готови. Оставаше да бъдат успешно доставени в обсерваториите на повърхността на Уранус. Гъстата атмосфера десетилетия бе подлагана на усилено бомбардиране с плазмени ракети, а тези малки, безброй щъкащи в термосите микроорганизми, успешно разграждаха страшно гъстата и плътна синя обвивка на бившия газов гигант. Възможността за развитието на открити човешки селища и колонии не бе особено далеч във времето. Човешките научни корпорации отдавна бяха разработили този скъп проект, влагайки милиони средства и ресурси за постигането на тази крайна цел. Марсонът като научно лице, просто изпълняваше поредната заповед, която навярно щеше да му донесе личен бюджет. Въпреки това, корпорация Солитайър, финансирала проекта по тази мисия, успешно се възползва от него и компетенциите му и той добре го знаеше. Затова бе тук.
Холоекрана изписа нова порция данни, които се обагриха в зелена светлина. Операцията бе готова. Мъжът херметизира останалите проби и приседна за кратка почивка. Научната дейност от този тип му се отдаваше, имайки ясна представа, че не бе просто обикновен практикуващ лекар. Но тук, на борда на Солериан, беше единствено и точно такъв. Доктор, грижещ се за здравословното състояние на екипажа си. Размишлявайки, стари забравени спомени го накараха да измъкне личния си холочетец и да разгледа звездният квадрант, заливайки го с ураган от емоции.
Споменът за живота на красивия спътник Терма Су’вида, така и не бе избледнял напълно. Целият планетарен плет, на малката слънчева система Вион, беше добре разположен в границите на около парсек и половина до останалите съседни слънчеви системи от клъстера Виа. Мъглявите ръкави имаха огромно транспортно значение, водещи към десетки светлинни коридори, към главните слънчеви системи. Като цялата тази мрежа един светлинен ден не доведе до почти пълното опустошение на малката скалиста планета и цялата слънчева колония, заради появата на Псимарсите*. Унищожавайки милиарди невинни животи, превръщайки една многолюдна слънчева система в прах и призрачно голо пространство. Радикалните им действия бяха довели до края на една дълга епоха, както за жителите на Вион, така и за цялата деградирала цивилизация на Псимарсите.
Те представляваха отцепническа фракция от стотици населени системи, обявени за религиозни врагове, както за цялата марсонската цивилизация, така и за всяка една населена колония, в марсонските федеративни квадранти. Политика, функционираща в обратен ред на изградени многовековни закони. Политика, стремяща се към съвсем други цели, различни от тези на Виа. Въпреки всичко, двете фракции никога не намериха покой. Дългата междузвездна и религиозна война, бе довела цивилизацията на марсоните до нестабилност и крах. Амосон знаеше, че рано или късно всичко това щеше да роди страшен отзвук из цялата галактика. Един агонизиращ писък.
Година по-късно, спасен от холокоста, той замина и заживя на колониалната планета Марсея Нова (Марс). Установил до момента някакво душевно равновесие, живота там му бе спокоен, но и бърз. Абстракти, силно присъщи за човешката раса. Но както хората, така и марсоните живееха под напора на времето и незадоволителния брой години жизнен живот. Това привърза Амосон към хората. Научи се да живее като човек, да вижда света като човек. Да съзерцава Вселената през човешките очи. Но въпреки тази голяма и красива промяна, сърцето му винаги щеше да принадлежи другаде…

Мъжът разтърка уморено очи и въздъхна.
– Трябвало е да ми съобщиш за проблема по-рано – укори го меко марсонът. – Изчакваш да стане по-зле. Хората имате този странен, вроден генетичен дефект, наречен лош навик. Обичате да отлагате задълженията си. Почти винаги – усмихна се той.
– Имам този проблем откакто се помня. Инфралъчение и някакви шибани капки, няма ли да решат проблема?
– В медицинския ти картон, е вписана хронична диагноза. Легни, ще те прегледам и ще сложа лекарство. Ето памучета.
Мъжът с не особено голяма охота се подчини.
– Отвори очи сега, бавно – нареди докторът, сканирайки очите с холограмна матрица, която визуализира причинителя. – Малко ще пощипе, но потърпи така няколко минути. Имаш хубави очи, пази ги!
– Това комплимент ли трябваше да бъде? Паренето се засили, докторе…
– Ще ти размине след малко – окуражи го той.
– Предполагам, че имаш понятие от кибернетична органика?
– Специализирал съм се в научната сфера на астроботаниката и микробиологията. Съвсем по-малко от кибернетична и синтетична изкуствена органика. Все пак не съм трансински хирург.
– Вероятно е така. Подобни изменения, съществуват ли описани в марсонската медицина? – запита пациентът.
– Разбира се, че да. Далеч по-слабо запознат съм наистина с трансинските щамове, които се основават предимно на субвакуумните и космически прахове. Но например в „Марсонската хроника на Нубар Хаг Ранат“, един от най-великите учени и астробиолози, живял преди около 3000 години преди ерата на Реги Гара, за кратък период от четири десетилетия, е открил над 80 хронични и приблизително около 1920 вирусни щама, причинени от вакуумно синтезирана прахообразна субстанция, намираща се в най-дълбоките ръкави на мъглявината Орта Хейя, Орион. Повечето от някои доказателства все още ожесточено се оспорват. Като, разбира се, прахообразната субстанция е представлявала тогава космически прах, под най-разнообразни форми – завърши лекцията си лекарят.
– Наистина интересна хроника. Грабна ме, но те питах за изменения като моето – неудовлетворен му отвърна поддръжникът.
– Именно сега ще ти разкажа…”