Васил Попов

Интервю с Васил Попов

Васил Попов

Здравейте, г-н Попов!Радвам се, че се съгласихте на интервю за е-списание “Литературен дизайн”. Преди да започнем, разкажете ни кой е Васил Попов?

По образование съм еколог, страстно обичащ българския фолклор и понастоящем опитващ се да бъде писател. Надявам се, че ще имам възможността да се занимавам с писане още дълги години. В свободното си време обичам да ида сред природата и да снимам. Едно от хобитата ми е пейзажната фотография.

Етнографските и фолклорни елементи са белязали творчеството, откъде и откога датира тази любов към корените ни?

Не знам кога точно е започнала тази любов към фолклора ни. Мисля, че в някакъв момент осъзнах, че самият аз знам много малко за демоничните същества и тъмните страни от фолклора ни. Има много неща от фолклора ни, които не са известни на повечето от нас. Поставих си за мисия да ги възродя, вграждайки ги в историите си. Мисля, че това е начинът да предизвикаме интереса на хората към тези иначе забравени демонични създания. Едно такова чудовище бе мамникът. Когато разбрах за него, веднага си казах, че може да стане гръбнак за хорър история. В този ред на мисли се радвам, че сега – покрай успеха на книгата и аудиосериала, все повече хора знаят що е то мамник. Допреди година-две почти никой не беше чувал за него. Сега дори самата дума витае в литературните среди. Дори хората да не са чели книгата или слушали сериала все още, вече са чували самата дума.

Казваш, че си знаел много малко за демоничните същества и тъмните страни от фолклора ни. Защо е този интерес точно към тъмнината?

На мен чудовищата винаги са ми били по-интересни. Дори само от гледна точка на драматургията. Чудовищата винаги предоставят основа за някакъв конфликт, сблъсък, разделение в обществата… Освен това страхът и страшното изобщо представляват един универсален език. Всички се страхуваме от нещо. Раждаме се със страхове. Според мен е интересно да видим от какви същества са се страхували хората преди нас и да видим дали е възможно хората днес да се страхуват от същото.

Често, в качеството ми на хорър разказвач, съм срещал мненията: “Не стига, че в живота ни е гадно, ами и да чета ужасни неща! Не, благодаря”. Как се справяш със злото в живота, с реалния хорър?

Аз мисля, че реалният хорър е по-страшен от този в книгите така или иначе. Имаше една част в „Мамник“, където един от героите казваше, че ако видиш чудовище или мамник, лесно можеш да го разпознаеш, за да се опиташ да го убиеш. Но да разпознаеш злото в хората е доста по-трудно. То е замаскирано. И битката със злото в хората е безкрайна. Човек не се справя така лесно с това зло. Трябва да се приготви, че трябва да му се противопоставя цял живот.

Вълкът – това е ли е “идолното животно” на Васил Попов?

Може би да. Макар че за тази титла се бори с коня. Имаме много зловещи вярвания, свързани с вълците и покрай тях се вдъхнових за създаването на сборника „Вълчи разкази“.

Васил Попов

След вълчата тема, отиде към друг “животински вид” – Мамник. Кога чу за първи път за това митологично създание?

Всичко започна с конкурса за аудиосериал, който Storytel организира през 2020 г. Реших да участвам. В същото време попаднах на информация за мамника в една от книгите на етнографа Димитър Маринов. После в един от томовете на Михаил Арнаудов попаднах и на една народна песен, която заедно с мамника се превърна в гръбнак на историята. И малко по малко сюжетът започна да се заражда в главата ми.

“Мамник” е изключително успешен проект (въпреки че не обичам тази дума, в случая тя онагледява най-добре реализацията на “Мамник” в Сторител и в книжно тяло), очакваше ли този успех?

Разбира се, надявал съм се. Но чак такъв успех не съм очаквал. Най-вече защото това е жанрова литература. Макар че „Мамник“ не се ограничава само до един жанр, а смесва много. Но така или иначе поне по мои наблюдения в последните години жанровата литература у нас не се радва на голям успех. Хората гледат на нея като на „второ качество литература“, така да се каже. Подценяват я. Затова не очаквах чак такъв успех.

Към какво залиташ – към хорър, към фентъзи или към фантастика? Какво обичаш да четеш? Кои са любимите ти световни и български автори?

Ако трябва да съм честен, аз наистина чета всичко. Дори „Мамник“ не е само хорър. Мисля, че и в него личи влиянието ми от писатели, които не творят в жанра хорър. Например Ремарк и темите му за живота и смъртта… Обожавам Казандзакис, Дан Симънс, Петър Делчев…

Със славата идват и критиките. В една от най-големите групи за четящи твоят роман е много дискутиран като определена част от отрицателните мнения сякаш са тренд и се пишат само, за да бъде авторът им модерен и да не е със стадото. Смяташ ли, че е възможно българите да се обединим и да застанем зад някой успял наш сънародник?

Една книга няма как да се хареса на абсолютно всички хора. Това е съвсем нормално и аз не съм го очаквал. Хубаво е обаче да се научим да бъдем толерантни към вкуса на другите. И изобщо към другите. Иска ми се хората да не се карат задето някой е харесал или не е харесал една книга. Няма смисъл в това. Подобни спорове са безпредметни и никога не водят до никакъв резултат. Освен това е безсмислено да се спори за книга. Радвам се на успеха на „Мамник“, но в крайна сметка в страната ни има далеч по-важни и по-належащи проблеми, за които да спорим и които си заслужават енергията и усилията на народа, за да се разрешат. На мен ми е странно само как българите хем страдаме от комплекса, че „никой не ни знае по света и искаме да сме известни“, хем когато нещо у нас стане успешно, не искаме да се говори много за него. Не знам как се съчетават двете неща…

Наскоро прочетох едно ревю на “Мамник”, в което блогърът критикуваше ожесточено, но сам признаваше, че от теб е научил думата “хетерохромия”. Лично аз виждам доста препратки към политически събития, исторически моменти и глобална ти позиция като автор. Смяташ ли, че авторите на остросюжетна литература имат задължението освен да забавляват и да образоват?

Не е задължително. Но аз изхождам от себе си и знам, че самият аз винаги се кефя, когато научавам и нови неща покрай четенето на художествена литература. Има един стар принцип „Пиши книгите, които сам би искал да прочетеш“. Опитвам се да правя това. А ако хората научават по нещо ново от историите ми, това има само добавена стойност… Често слагам и препратки към други неща, които в книгите не са толкова ясно представени. Така например за „хетерохромията“ ми хрумна от суеверието за урочасващите „зли очи“ (това беше обяснено в историята), но също и от народната песен „Твоите очи, Лено мори“. Сигурен съм, че хората ще научат нови неща покрай „Мамник“.

Много хора пишат, много мечтаят за успех, но малцина постигат това – каква е тайната?

Не съм сигурен. Може би човек не трябва да се фокусира върху успеха и да се отърси от идеята за него. Аз написах „Мамник“ без никакви претенции. И сега нямам такива. Реших, че няма да си слагам никакви бариери. В книгата има много истински хора. Мисля, че читателите просто могат лесно да се идентифицират с някой съвременник, представен правдоподобно в книгата.

Предполагам, че това е тайната – да пишеш за себе си, а другото ще дойде. Но все пак получавал ли си истинска, качествена литературна критика?

Да. Вече няколко. Една от последните, за които се сещам, бе от Силвия Недкова от „Площад Славейков“. Трябва да призная, че още докато пишех „Мамник“, се чудех какво ли би казала Силвия Недкова за книгата. Треперил съм ѝ, така да се каже. Защото тя никога не пести критика. Така и трябва. И в известен смисъл си отдъхнах, когато тя написа ревюто си и сподели добрите си впечатления от книгата. Звучеше, че е приятно изненадана. Разбира се, имаше и забележки. Но това е нормално.

Васил Попов

Васил ПоповОще с “Вълчи разкази” ти даде заявка, че си автор, който знае как да пише добре, но и да се продава добре. Твоят “Мамник” предполагам счупи доста рекорди, но тепърва ще очакваме статистиките. Работиш ли по някакъв нов проект?

Сега в Сторител излиза новият аудиосериал „Пермафрост“, чието действие се развива на българската база на остров Ливингстън в Антарктида. В момента пиша и продължението на „Мамник“, а със Захари Бахаров довършваме работата по сценарий на нов сериал. Има и още няколко неща, но е рано да ги споделя още.

Това са чудесни новини. Не само за теб като автор, а и за любителите на остросюжетната литература, които са много, а техните търсения са по-скоро неудовлетворени. Един добър пример би бил, ако (условно да го наречем) хорър роман бъде екранизиран.

Да, надявам се, че и резултатът ще е задоволителен и ще се хареса на зрителите.

Разкажи ни за героите в “Мамник” – има ли прототипи на реални хора? Докъде се простира фантазията и реалността?

Някои от тях си имат прототипи, да. Особено възрастните хора. Но най-реалистичният и мой най-любим герой е Митко – той е базиран на истински човек от моето село Филиповци в Трънско. Също е граничен полицай и много готин човек с чувство за хумор.

Българският фолклор изобилства от свръхестественост (а и не само българският), в този ред на мисли – фолклорът е фентъзи, което само очаква да бъде изтупано от праха и развито. Имаш ли любима легенда или мит?

Може би легендата за Куцулан. Той е най-големият и страшен вълк – царят на вълците, така да се каже. Макар че е куц и с едно око… Един от разказите ми в сборника е кръстен на него.

Доколко е важна за теб символиката в имената на героите ти?

При някои е неизбежна. При Лазар например. Неговата съдба е свързана с една стара българска народна песен. А сюжетът ѝ е такъв, че човек няма как да не направи връзка с библейската история за Лазар.

Справката, която прави Божана в библиотеката, в реална книга ли е?

Да. Народната песен, която тя открива там, е поместена в един от томовете с народни песни, събирани от Михаил Арнаудов. Той самият е озаглавил раздела „Души отвъд гроба“. Дори само заглавието на раздела звучи зловещо и като база за хорър история.

 

Васил ПоповРазкажи ни как мина турнето на “Мамник” – как те посрещаха хората, какви въпроси ти задаваха?

Турнето мина страхотно. Срещите с хора на живо винаги са прекрасни. Навсякъде протичаха по различен начин. Но винаги ме зареждаха само с позитивни емоции. Най-често питаха какво се случва след края на „Мамник“. Интересуваха се кога да очакват продължението.

А най-запомнящия се за теб момент?

Най-запомнящият се момент определено бе срещата с читателите в Бургас. Там ме посрещнаха с кастанети (да кажем на хората, които не знаят, че мамникът трака с клюн и звукът му напомня звук от кастанети) и черни криле. Много ме изненадаха. Не го очаквах.

Вече обяви, че новото ти книжно дете “Пермафрост” е достъпно в Сторител. Какво да очакват книгослушателите от теб този път?

„Пермафрост“ е съвсем различен. Този път аудиосериалът ни отвежда на другия край на земята – на Антарктида. Действието се развива на българската база на остров Ливингстън. На героите отново ще се случват страхотии. В „Пермафрост“ обаче има много повече наука, а също и митове и легенди от племената Яган и Селкнам, населявали някога архипелага Огнена земя.

Да очакваме ли “Пермафрост” и на хартия?

Да, и това ще се случи в някакъв момент. Но е нужно време. Все пак аудиосериалът трябва да постои известно време в платформата на Сторител. А и издаването на хартиен носител е времеемко начинание. Така че феновете ще трябва да се заредят с търпение.

Благодаря ти за интервюто, истинско удоволствие беше за мен да поговорим. За финал, пожелай нещо на читателите на е-списание “Литературен дизайн”.

Желая им да четат и да се радват с чисто сърце на хубави книги. И да попадат само на готини хора, с които да могат на спокойствие да обсъждат и споделят литературните си вкусове.

769 Views
error: Content is protected !!