Feb
Интервю с ..., Новини, Рубрики
Интервю с Нора Пенева
Днес искам да ви представя Нора Пенева – автор на книгата “Буки”, която е бестселър и определено привлече вниманието на всички, които обичат книгите, българската история и … загадките.
Здравей, Нора, радвам се, че ще ни гостуваш. Би ли се представила пред читателите, които не те познават.
Здравейте, радост е за мен да бъда в компанията на четящи хора. Самата аз съм преди всичко четящ човек. Сега като се замисля, стигам до извода, че това което ме е съхранило през годините и ми е помогнало да остана по детски любознателна, търсеща смисъл и стойност, е именно това, че обожавам да чета книги.
Съгласете се, че ежедневието ни е доста рутинно, ограничаващо и много често лишено от цвят. Докато книгите са огромен извор на живот, страст, емоции, фантазии, все неща които помагат на човека да надхвърли себе си и да се разшири, да стане необятен.
През книгите, човек може да бъде всичко, което си поиска, да бъде навсякъде където си поиска, по начин по който само той иска! Само книгите могат да дадат на човека подобна свобода. И точно за това, книгата никога няма да изчезне. Докато има човек, ще има и книга.
Миналата година излезе твоят втори роман “Буки”. Моите впечатления са страхотна история, която от една страна държи в напрежение, а от друга привлича интерес с преплетената историческа нишка. Откъде ти хрумна идеята за “Буки”?
Благодаря. В живота на човек има определени съдбовни знаци, които той може да избере да следва. Ако го направи, тези знаци непременно ще го отведат до едно магично място.
Преди много години, работих в Националния Исторически Институт с Музей при БАН, познат като Джамията до Президентството. Не случайно цялото действие в „Буки“ се развива точно в този специален за мен, а и за нашата история музей.
Още си спомням ясно момента, в който се качих на втори етаж, в зала „Средновековие“ и видях изписана глаголицата. Останах като гръмната. Още тогава подсъзнателно, някакъв ключ отключи в мен някаква врата. Врата, която днес е широко отворена. Но тогава, ключа само се завъртя… Минаха години и втори ключ… Съвсем случайно /дали?!/ си преглеждам архивни неща от детството. Всички знаем, че човек, който пише има складирани тонове тетрадки още от най-ранни ученически години. И какво намирам аз. Ето този стих:
Кирил заспа подпрял съдбата си
на натежала, изтръпнала ръка.
Не засънува ни себе си, ни букви, ни Бог, ни кръст.
А безимено дете.
Далечно, бъдещо дете.
И то с усмивка го дари.
И с тихи думи, но твърдо нареди:
„Кириле – пиши!“
И така, следвайки знаците, историята сама започна да се нарежда, да се оформя и да открива своята правилна форма и време, в което да се се въплъти и роди в книжно тяло.
Не мога да не обърна внимание и на една основна тема в романа ти “Буки” – а именно глаголицата. Откъде се зароди интереса към глаголицата?
Глаголицата е много повече от азбука. Тя е сакрален инструмент за творение, дадена от Бога. Не случайно глаголицата е наречена и „божествена азбука“. Ако Бог е Творец на всичко, то човек по своята природа и същност е Сътворец. С помощта на глаголическите знаци, човек може да сътвори реалността си в хармоничност с Божия план. Всяка буква има своя енергиен заряд и вибрация, с която човек може да се свърже и да твори по един осъзнат и стойностен начин. Ние сме тук за да творим добро. Не случайно и пети знак от глаголическата азбука се казва точно така „добро“. За мен глаголицата е нещо много повече от интерес или тема на роман. Моята мисия е да вдъхновя хората да открият глаголицата като инструмент за себепознание и духовно развитие.
Защо напоследък глаголицата придобива все по-голяма популярност? Прави ми впечатление, че вече се изписва на табели на градчета и селца, хора ходят на курсове по калиграфия, изработват се картички, медальони и всякакви сувенири с глаголицата.
От сърце ти благодаря за този въпрос. Много се надявам, до известна степен и аз да съм допринесла за този феномен. Ще ти разкажа една истинска история. Преди време имах среща с Ведически астролог. Той ми каза, че ми е заложено да се занимавам със свещена азбука, и съвсем естествено ме попита дали изучавам санскрит. Аз много добре знаех, че в случая изобщо не става дума за санскрит.
В света има азбуки, които са свещени и народите, на които принадлежат ги ценят, изучават и предават от поколение на поколение. Такъв е санскрит за индийците или иврит за евреите. Но какво се случва с нашата глаголица? Тя също е свещена азбука, исторически погледнато това е единствената азбука в световната история обявена за свещена едновременно от Римокатолическата и от Източноправославната църква. Но забравена през вековете…
Това, което приемам за лична мисия е да споделя знанието и любовта си към тези свещени знаци. Силно вярвам, че това знание ни е закодирано в родовата памет и всеки един от нас има вътрешна потребност да се свърже с него.
Точно за това, през последните три години се отдадох изцяло на създаването на първите в света асоциативни Глаголически Карти и Книга, с които да представя глаголицата като сакрална азбука. Това е моята най-голяма мечта. Така както хората използват скандинавските руни за духовна и езотерична работа, или работят с еврейската азбука, за духовно израстване и просветление, така и глаголицата носи своята мощна сила и трябва да заеме своето заслужено място в духовното и културно наследство на света.
За всички, които искат да подкрепят проекта ми, могат да погледнат тук:
FB: https://www.facebook.com/profile.php?id=61554979034014
Instagram: https://www.instagram.com/the.glagolitic.runes/
Какво обединява твоите занимания – поне тези, за които знам: писане, йога, глаголица, пътуване? Какво ги обединява освен страхотната Нора Пенева имам предвид.
Това, което обединява моите занимания е стремежа ми към цялостност.
Човек не е завършена или застинала същност, точно обратното той е учещ се, развиващ се, търсещ през целия си земен път. Помислете, кога сте били най-осъзнати, най-цялостни, най-радостни? Със сигурност не било в рутината на деня или в битовизма на ежедневието. Човек стига до най-големи прозрения само когато е на път. А пътуването има различни форми. Пътешествие е да отидеш в непознати страни и да се запознаеш с различни култури. Но четенето на книги, медитацията, сънищата също са форми на пътуване. С моята работа аз се стремя да помогна на хората да излязат от рутината и да изживеят най-смисленото си и ценно пътешествие – това към самите себе си.
В романа ти “Буки” прави впечатление, че си обърнала сериозно внимание на историческите факти и достоверността, което лично аз смятам за огромен плюс. Винаги ли подхождаш с интерес към реалността, дори когато пишеш тотална фикция или си позволяваш да измисляш, така че да направиш историята безболезнено гладка?
Имаш изключително набито око за детайла, това е безспорно. Точно така е, за мен най-важно в романа беше всичко да е максимално достоверно и близко до реалността. Докато пишех книгата имах много ясна визия за това как някой, който е прочел романа, един ден ще отиде в музея и там ще намери абсолютно всичко, точно по начина, по който съм го описала в книгата. И това ми носи някакво удовлетворение, едно усещане за радост и споделеност.
“Буки” е книга, която е ценна за всяка библиотека и се харесва на широк кръг читатели. В нея преплиташ жизнени истории на плътни образи – още едно майсторство, което владееш. Но дълбокият психологизъм на тези образи идва ли от истинския живот? Имат ли тези герои прототипи?
Моите образи са пълнокръвни хора, със своите слабости, болки, мечти и желания. В този роман няма нито един отрицателен герой, но също така няма и нито един положителен герой. Защото така е и в живота. Няма добри или лоши хора. Има просто хора поели по своя път. За това и четящия човек много лесно може да се припознае в някой от героите, защото техните проблеми, конфликти, страдания и дилеми са ни много близки.
Ти участваше и в първия конкурс “Хорър дизайн”, който по онова време още организирахме заедно със “Страшен разказ в две изречения”, което ме кара да се чудя дали подготвяш четиво в този стил?
Това, което харесвам в хорър жанра е възможността на човек да избяга от предсказуемото, от клишето, от скуката. Още от дете съм голям фен на този жанр и завинаги в ТОП 10 на любими книги, ще ми бъде „Дългата разходка“ на Стивън Кинг.
Книгата, която в момента подготвям и предстои да излезе до края на годината, ще бъде отново с тема глаголицата, а именно „Глаголически именник“. Тя няма да е роман, а едно вдъхновяващо четиво, което ще помогне на четящия да се свърже с глаголическите знаци през призмата на тяхното значение и символика, отнесени към личното име.
В нея ще се опитам да представя една различна гледна точка за личното име, неговата сила, когато е изписано на глаголица и значението му за човека и за неговите духовни търсения и стремления.
Какви книги обичаш да четеш? Имаш ли любими автори, произведения?
По отношение на книгите съм „всеядна“, може да се каже, че чета всичко и по много. Но мога спокойно да ти споделя ТОП 3 на любимите ми книги. Тези, които по някакъв начин са ми променили живота.
- “Сидхарта”, Херман Хесе – тази книга буквално ми пренареди матрицата, благодарение на нея преживях своя катарзис и съм това, което съм.
- “Майстора и Маргарита”, Булгаков – тази книга емоционално ме беляза за цял живот, обичам я!
- “Името на розата”, Умберто Еко – тази книга е идеала ми за роман. Просто съвършен!
Електронна книга или добрата стара хартиена такава?
Обичам да ми ухае на книга, обичам гладката и мека хартия, обичам лъскавата и красива корица, обичам да държа книгата в ръцете си, обичам да си пиша бележки по нея и да си рисувам фигурки. Обичам книгата да има плът. Да има своето тяло. Книгата трябва да е телесна. Само така тя е пълнокръвно въплътена в нашата реалност и носи усещане за принадлежност. Когато сложиш книгата в ръцете си, тя ти принадлежи, става част от теб, от твоето сърце.
За финал пожелай нещо на нашите и твоите читатели.
Животът е твърде кратък за да бъде скучен. Четете постоянно, фантазирайте страстно, мечтайте на широко, пътувайте непрестанно, не се страхувайте да обичате и търсете повод винаги да бъдете усмихнати!
Желая ти успех във всички начинания и безкрайно вдъхновение. Много ти благодаря за интервюто!
“Буки” – Нора Пенева
Издателство: “ЛитДизайн” Редактор: Виктория Баръмова Коректор: Виктория Баръмова Дизайн корица: Валентин Попов Предпечат: Валентин Попов Подвързия: Мека Брой страници: 292 Българска Година: 2023 г. Език: Български Жанр: Роман, криминален трилър, мистерия Категория: Българска Поредност на изданието: 2 Дата на издаване: 11.2023 г. София, 2023 ISBN: 978-619-92485-8-4
Валентин Попов-Вотан
главен редактор
Валентин Попов е български писател, носител на редица значими национални и международни отличия за проза и поезия. Негови творби могат да се прочетат на български, английски и италиански.
