Език
Вик
Крясък
Ръмжене…
Сумтене и
Подобни звуци.
…
Вик,
Но звук,
Друг се там
Издаде и
Създаде дума.
Миг…
Всъщност
Векове,
Но ето че
Човек реч кове.
Миг,
Възход,
Падения,
Но думите
Пазят знание.
Ето….
Човек
Загубил
Свойта реч и
И остана той ням.
Сам…
А там,
Някъде,
Съзнание
Спомня си…думи…
Миг,
Зайда,
Висове
На лесове.
Шептеж се чува….
Но
Уви
Поруха
Найде нази –
Млади и стари.
Плач…
Казън!
Напрежен
Грях натегна
Плещите наши…
Но
Остал
Езика –
Бори се с
Таз тежкотия!
Но
Там те,
Дивни в
Паметта се
Пазят картини…
Гръм –
Живот,
Пламък нов
Гори пещта
Иска свобода!
…
Вик:
„Ура!“
Свобода –
Огнен изгрев.
Вдъхвам Словото…
Александра Павлова, 16 г.