Александра Павлова - "Език"

Александра Павлова – “Език”

Език

Вик

Крясък

Ръмжене…

Сумтене и

Подобни звуци.

Вик,

Но звук,

Друг се там

Издаде и

Създаде дума.

Миг…

Всъщност

Векове,

Но ето че

Човек реч кове.

Миг,

Възход,

Падения,

Но думите

Пазят знание.

Ето….

Човек

Загубил

Свойта реч и

И остана той ням.

Сам…

А там,

Някъде,

Съзнание

Спомня си…думи…

Миг,

Зайда,

Висове

На лесове.

Шептеж се чува….

Но

Уви

Поруха

Найде нази –

Млади и стари.

Плач…

Казън!

Напрежен

Грях натегна

Плещите наши…

Но

Остал

Езика –

Бори се с

Таз тежкотия!

Но

Там те,

Дивни в

Паметта се

Пазят картини…

Гръм –

Живот,

Пламък нов

Гори пещта

Иска свобода!

Вик:

„Ура!“

Свобода –

Огнен изгрев.

Вдъхвам Словото…

 

Александра Павлова, 16 г.

246 Views
error: Content is protected !!