Интервю с книжни десантчици

Здравейте, Поли, Ана, Младен.
Повод да се обърна към вас тримата е, че вие бяхте лицата на фронтовата линия на изминалия “Десант на книгата” в град Русе, който се проведе за втори път от 17 до 19.09.2021 година. А и вече измина достатъчно време от тогава, за да можем да погледнем по-обективно на организацията, провеждането му и изобщо всичко съпътстващо такова културно събитие.
Ще припомня на читателите на “Литературен дизайн”, че първото издание на “Десант на книгата” се проведе през 2019 година в град Русе.

Но преди да започнем, ще се радвам да се представите на нашата аудитория с няколко думи: какво работите, какво творите, с какво се занимавате в свободното си време, изобщо всичко, което ви определя като личности:

Полина Лъвчиева (Lady Pol): Аз съм Lady Pol, мечтател – основател на Клуб „Мечтание“. Не мога само с няколко думи да се представя, защото се занимавам с много неща….

Биляна Иванова (Ana Drag):  – член на ДПК „Фортуна“ от 2020г. и на Клуб „ Мечтание“ от 2021г. За писането – случва се откакто се помня, то не е хоби, то е просто дишане. Освен драскането по салфетки и тетрадки, а вече и в сайтове(в модерен свят живеем), съм роб и на друго изкуство и то с радост – танците, които цял живот са били до мен и са ме спасявали от празноти и безсмислие повече пъти, отколкото искам да призная. За работата – важното е да я има, сметки трябва да се плащат и мечти да се сбъдват. Дали ще съм книвозец в производствен цех или websupport за известна марка, работата си е работа – там си длъжен да даваш най-доброто от себе си за уговорените часове на ден, да уважаваш труда на работодателите си посредством твоя собствен, но да не забравяш кой си!

Младен Минев: Работя… Работя, като редови библиотекар в Регионална библиотека „Любен Каравелов“- Русе. Преди това бях начален учител, преди учителството библиотекар и т.н. Занимавам се и с музика от около две петилетки, които са свързани с групата за гръцко кабаретно кънтри – „Мечо Грух“. Та…това е в общи линии.

Разкажете за идеята “Десант на книгата” – кога се зароди, какво ви даде устрем, какво ви накара да отделите от ценното си време в името на обществена полза?

Полина Лъвчиева: Един от приоритетите на клуба е именно работата в полза на обществото и като такъв той беше създаден в далечната (вече) 2012г. Не ни тежи – не ми тежи работата „полза роду“, докато мога и имам сили, ще го правя. 
Идеята за организирането на панаир-изложение на книги се роди и оформи една есенна вечер на чаша вино с дамите от ДПК „Фортуна“. Бяхме се събрали, извадили тефтерите и всяка споделяше, а аз записвах. Кристина Маринова сподели мечтата си за среща на издатели и автори в гр. Русе. Спомням си, че очите й блестяха ентусиазирано. От там аз поех щафетата, обсъдих я с мечтателите и запретнахме ръкави. Първото издание се организира по проект с подкрепата на Фондация „Русе – град на свободния дух“ и  Фондация „Еконт“. Думичката „десант“  е реверанс към първите ни партньори от Военен клуб – Русе, които бяха домакини на събитието. После дойде вирусът… Тази година нещата също бяха на кантар – или го правим и развиваме идеята, или тя потъва завинаги. 

Ана Драг: Разбрах за първия Десант от facebook –събитие, но точно тогава не бях в града. По онова време дори не знаех кой конкретно го организира и не познавах Поли. Последната година разбрах що е то „Мечтание“ и с радост се присъединих. Включих се в организацията от мъка и от злоба, колкото и ужасно да звучи. Видях едно събитие, което се беше стоварило върху 2-ма души, които харесвам и уважавам твърде много, за да ги оставя сами да дерзаят. Да, всеки си има личен живот и сметки, и семейства, и главоболия, и да – никой не е длъжен да помага или да намира време, е – аз се почувствах длъжна и намерих време, за разлика от други, които не успяха.  Не че съм помогнала с кой знае какво, но направих каквото ми бе по силите да съм от полза „Десант на книгата“ 2021 да се осъществи.

Младен Минев: Не помня на кого му хрумна тази идея, но Поли се свърза с мен да ударя едно рамо за първото издание. Даже и не се замислих. То така стана и с второто, за което не си и мечтаех да стане толкова добро. 

Как се организира едно такова събитие? Какви трудности срещнахте? Кой ви подаде ръка? Имаше ли “доброжелатели”?

Полина Лъвчиева: Трудно и с помощта на упоритите дебели глави на Бибс и Младенски, които бяха неотлъчно до мен. Спорехме за дреболии, срещахме се постоянно и въртяхме телефони и тичахме из града. Искам да благодаря на много хора и организации – сигурно ще изтърва някого. ДПК „Фортуна“: Фортуните също се включиха и партнираха в организацията, бяха на място и ни приземяваха, когато се лутахме между различните идеи и реализирането им. Имахме нужда и от финансова подкрепа, разбира се. Клуб „Мечтание“ се самоиздържа, а бюджетът е ограничен. Помощ получихме от Община Русе, ОП „Русе Арт“,  „Еконт“, „ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД, ОУ Иван Вазов и няколко частни лица, които не пожелаха да бъдат обявени в публичното пространство. Благодаря ви отново от свое име и името на клуба и членовете му.
Сама по себе си идеята за организирането на събитие от подобен род със сигурност не се е зародила само в нашите глави. Ние не откриваме „топлата вода“. Винаги ще има положителни и отрицателни отзиви.

Ана Драг: Първо ще се хвана за последния въпрос, защото лесно можем да съдим, но рядко ни идва отръки да благодарим (човешка черта, какво да се прави). Аз съм изумена и до безкрайност приятно изненадана колко хора помагаха с каквото могат, без да искат нищо в замяна, без да е нужно имената им да бъдат споменавани. Те бяха там и връзваха излитащи шатри, бяха там и пренасяха тежки бюра и маси, бяха там и забавляваха децата и кучетата, сгъваха листовки и програми, подреждаха и следваха заръките на Поли и Младен.  Да, факт е, че без спонсорство от каквото и да е естество, такова събитие няма как да се състои в този му вид. Но има и един друг тъжен факт: не мога да изброя колко пъти чух фразата: „Ами аз как да помогна – 5лв. да дам – за къде са ви?“. Тъжно. За къде ли са? С 5лв. – чудеса! От нямането си да дадеш в името на нещо, което обичаш и в което вярваш – това е достойно!  Хората забравиха да пускат монетки в куфара на цигуларката на центъра, мислят си само как да ѝ организират концерт, а до тогава тя може да е вече премръзнала. Благодарна съм на всички спонсори, и споменати, и неназовани, независимо от мотивите им – за добро дело бяха използвани средствата!

Младен Минев: Ох. Имаше трудности. Това е разбираемо, но не бяха чак толкова много. Хванахме се от по-раничко да го организираме. А и в тези „интересни“ времена си беше чутовен подвиг. Върви говори с община, кмет, зам. кмет, областен. Непрекъсната комуникация с тях имаше Поли. ОП „РусеАрт“ подпомогнаха събитието с павилионите, които разположиха, за което сме им изключително благодарни. „Еконт“ безвъзмездно ни удариха едно голямо рамо (едно огромно БЛАГОДАРЯ към тях). Разбира се, приятели като Емил Кехайов, също участваха в организацията и логистиката. Въобще – никак не ни беше лесно. Особено лятото. Такъв мързел ни беше налегнал… (ха-ха-ха). 

Коя част от организирането и/ или провеждането ви беше най-трудна?

Полина Лъвчиева: Организирането на събитие в условията на пандемия и седмица преди самото събитие промяната, съгласно новата заповед на министъра. Не казвам, че ни изненада, но промени много от първоначално обявените съпътстващи събития, промени мястото на провеждане на представянията… и така…
Това са нашите възможности. Надявам се, че следващото издание ще бъде подкрепено от повече спонсори и хора, съпричастни на идеята да има в Русе събитие от подобен род.    

  
Ана Драг: Мерките в новото време, в което явно ще продължим да живеем; несъгласуваност между служители, отговарящи за конкретики по отношение на организационната част – независеща от нас; съобразяване с нуждите на всеки участник – леки спънки по пътя.  Да разбираемо е всеки да има претенции, но всичко има граници и ние сме в процес на учене как да направим така, че всички, включително и ние, да сме доволни в края на деня.

Младен Минев: Разбира се, че беше ситуацията с ковидко. Постоянно менящите се мерки и заповеди. Въобще не знаехме, като си легнем с каква изненада ще се събудим. В общи линии, трябваше да се нагаждаме в движение към всичко и да импровизираме. Даже, до последният ден не знаехме дали десантът ще се състои или не. Беше ужас просто.

Имаше ли момент/и, в който/ които си казвахте: “Абе, аз луд/а ли съм, да се занимавам с това?!”

Полина Лъвчиева: През цялото време… и пак бих го правила… възпитавам детето си и учениците, с които работя, че има смисъл да си тук и сега, да градиш (колкото и малко нещо да е), а не да рушиш. Искам детето ми някой ден да продължи дейността ми и да се гордее с мен.

Ана Драг: Несигурна и неуверена дали ще се справя – да, имаше такива мигове. Но нито веднъж не съм се питала защо го правя. Чувствах се прекрасно да съм част от събитие, което споделя моите разбирания и да съм заобиколена от това, което обичам и е било мой верен другар, а именно книгите и техните създатели.

Младен Минев: Тц. 

Смятате ли, че българската литература и българските автори са неглижирани от българските издателства и от читателите?

Полина Лъвчиева:  И да, и не – истината е някъде по средата.

Ана Драг: Твърдо ДА.  Смятам, че тук става въпрос за средства, маркетинг и финансови цели и за едните и за другите. Основният проблем, който виждам аз лично е, че авторите не умеят да се предлагат (поне болшинството) и нямат вяра у себе си, ако не са одобрени от известни и големи издателства, това – с оглед маркетинг и развитие. Има много издателства, които дават шанс на млади и неизвестни автори да покажат творчеството си – това поне видях с очите си на „Десант на книгата“.

Младен Минев: Неглижирани са талантливите автори и по някой път тези, които са се доказали с годините. С други, издателствата печелят сума ти и пари. Аз тези „другите“ са… хм… меко казано „тоалетни“ драскачи. Ама това явно се търси – еднодневките и драскачите.

Какво е нужно според вас, за да може един млад и начинаещ автор, да “пробие” и да е успешен?

Полина Лъвчиева: Понеже аз вече не съм нито млад, нито начинаещ автор бих казала, че това са упорития труд и грамотно писане.

Ана Драг: Ако става дума само за печалба, то маркетинг, маркетинг, маркетинг! Добри и правилни стратегии, грабваща презентация и корица, известни личности и прочее. Това работи! Колко е правилно е друг въпрос. Чела съм творби, които обществото е прехвалило и кориците са били невероятни и грабващи и материалите са били качествени и изработката безупречна, но не съм открила стойност в думите, поне не и за себе си. Чела съм и хвърчащи листи, които са спирали дъха ми. Никой не може да те спре да пишеш и да си себе си, но ако искаш да си успешен в това начинание ще трябва или да се съобразиш с наличните инструменти за популяризиране или да измислиш нови и да дерзаеш.

Младен Минев: Упоритост, старание, познания по материята и много, ама много безсънни нощи. Трябва и някой да те стимулира да го правиш, да ти дава градивна критика и да те подкрепя, за да се получи един хубав и стойностен краен продукт.

Как успявате да балансирате между личните си проекти и тези, които са обществени и изискват много време и усилия?

Полина Лъвчиева: С планиране, но на този етап личните ми творчески проекти изостават много зад обществените…, а не трябва да загърбвам и семейните ангажименти. Имаше моменти по време на Десанта, в които се прибирах вкъщи само, за да ме видят, че съм „жива и мърдам“. Това повече няма да го допусна…  

Ана Драг: „Няма време!“ Това ми говори вечно едно черно човече с един познат глас от детството. Време има за всичко, което е най-важно за теб. Всяко нещо струва друго нещо. Дали правилно съм успяла да го съобразя и дали не съм сгрешила – времето самó ще ми го покаже. Дали съм се лишила от среща с приятел, за да съм 3 дни в света на книгите? Ами истината е, че онези въпросни приятели и близки разбират и дори бяха там и подкрепяха и мен и цялото събитие.

Младен Минев: С бира!

Сега, когато наистина отмина почти месец от края на “Десант на книгата”, кой беше най-запомнящия се момент за Вас?

Полина Лъвчиева: Няма да забравя момента, в който за първи път видях белите къщички на алеята, а Младен и Хубен развяха знамето на Десанта. Тогава си казах: „Истина е, успяхме!“  

Ана Драг:  Няма конкретен миг. Има цялостно усещане и спомен колко усмивки видях по лицата на толкова непознати минувачи – читатели и млади и стари, радостни, греещи, живи и будни.

Младен Минев: Ще ме заболят пръстите да описвам всички прекрасни мигове. 

Смятате ли да направите “Десант на книгата” традиционно събитие за град Русе и изобщо областта и през 2022 година отново да съберете автори, читатели и издатели?

Полина Лъвчиева: Първоначалната идея беше Десанта да се провежда като биенале. Ще направим публично проучване и на базата на резултатите ще обявим решението на клуба.

Младен Минев: Мислехме да е на всеки две години. Ще видим как ще се случат нещата. В Русе явно има глад за такива събития.

Какво е нужно, за да се организира по-лесно събитие с такива мащаби? 

Полина Лъвчиева: Подкрепа – финансова, логистична, а защо не и с нови идеи, с които да обогатим програмата. 

Младен Минев: Поли го каза вече. Най-вече финансите притесняват. Не е лесно да се намерят спонсори в тези дни, готови да окажат подкрепа.

Смятате ли, че публиката на “Десант на книгата” остана доволна от културното събитие?

Полина Лъвчиева:  Силно се надявам да е така! Отново ще добавя – наложи се да променим първоначалната идея, начина и мястото за представяне на авторите и издателствата. Не се оправдавам, наложи се да импровизираме, но се получи. 

Ана Драг: Видях щастливи хора, които с детски интерес разгръщат книги пред очите на самите автори. Вярно е, че чисто организационно винаги може да е и по-добре и съм сигурна, че ще бъде.

Младен Минев: Както казах, има глад за такива събития. 

Смятате ли, че участниците (изложителите) останаха доволни от организацията на “Десант на книгата”?

Полина Лъвчиева: Според мен да. Съдя по обратната връзка, която получихме. 

Ана Драг: Имаше забележки, което е съвсем нормално. Истината е, че трябваше да импровизираме в някои ситуации, поради непредвидени и независещи от нас причини. Имаше и много добри отзиви за цялостната организация и много от участниците изявиха огромно желание събитието да се проведе и през 2022г.

Младен Минев: Мисля, че да. Е, разбира се че, имаше и критика за някои неща. Но като цяло- всички май бяха доволни.

На края един въпрос, от който ви е втръснало, но… Защо решихте да е точно десант? Как тълкувате думата “десант”, защото на всички е ясно, че това е една метафора? 

Полина Лъвчиева: Десант – нови заглавия, нови познанства и партньорства, нови приятелства. Книги ☺ то не, че няма книги в Русе, но хората са „жадни“ за такъв род събития, на които можеш да се разходиш, да се срещнеш с авторите и да поговориш с тях, да се се снимаш и да се помайтапиш. Въобще да прекараш един приятен лежерен ден сред книгите.  

Младен Минев: Време беше книгите да „превземат“ поне малко ежедневието на хората, които са „облъчени“ от пошлост и простотия. Та ето защо е така…

Каква е подкрепата, от която имате нужда като организатори?

Ана Драг: Всякаква! И финансова и логистична, и материална. Ние сме хора, които ще направят най-доброто с онова, което разполагат! Но няма как да си кривя душата и да кажа, че не ни трябва нищо. Ще се справим, но подкрепата никога не е излишна.

Младен Минев:  Финансите са ясни. Е… и още един-двама души с идеи и мускули също няма да откажем. 

Може ли, и ако да, как, външни доброволци да се включат и да ви помагат за следващия “Десант на книгата”? Как могат да се свържат с вас?

Полина Лъвчиева:  Клуб „Мечтание“ и „Десант на книгата“ са лесно откриваеми. Имаме сайт и страници в мрежите. Всички желаещи за добре дошли.

Младен Минев: Поли го каза. Ние сме отворени за всички, които желаят да споделят нашите каузи. 

Нещо допълнително, което искате да споделите с читателите на “Литературен дизайн”?

Полина Лъвчиева: Благодаря за интересните въпроси и това, че ни давате възможност да споделим с повече хора информация за това събитие. 

Ана Драг: Благодаря за възможността да разкажем през нашите очи какво беше „зад кадър“ на тазгодишния „Десант на книгата“.

Младен Минев: Да бъдат здрави и щастливи. Светът  на литературата е необятен. Изследвайте го смело!

Финални думи.

Полина Лъвчиева: Дерзай друже и чети! Истината е в книгите ☺ , добрите приятели и в хубавото питие вечер!

Ана Драг: Този свят е измислен и всички ние сме авторите.

Младен Минев: Имам нужда от бира!