Интервю с Андрей Андреев

Интервю с Андрей Андреев

Дебютният фентъзи роман на Андрей Андреев излезе с марката на „ЛитДизайн“. Можете да закупите „Повестта на един наш“ с автограф от автора ТУК.

Представи се на нашите читатели с няколко думи, моля те.

Аз съм библиотекар, журналист и автор на текстове. Не на последно място съм и мечтател, който се опитва да намери съмишленици, с които да се обединява около каузи, свързани с България и най-вече с българските деца.

Наскоро излезе твоят дебютен роман „Повестта на един наш“ – как се чувстваш като писател?

По-щастлив от преди! Истината е, че аз съм вземал участие в девет сборника с избрани творби от литературни конкурси. За съжаление два от тях са загубени завинаги. Затова всячески се опитвам да опазя първата си самостоятелна книга като обикалям библиотеките в Североизтока, за да дарявам по едно копие в регионалните библиотеки и в тези населени места, които малко или много са част от моята история. Все пак трябва да призная, че издадената книга не ме превръща в писател. Аз не членувам в писателски организации и не съм сигурен, че бих се опитал да вляза в някоя от тях, защото осъзнавам, че не бих бил полезен там. Моите места са библиотеката и медиите. Писането на художествени текстове е по-скоро храна за душата отколкото занаят.

Имаш ли вече отзиви от читателите или библиотекарите?

Първите отзиви дойдоха от двете жени, които първи се запознаха с историята на Базил още преди да предам ръкописа за публикуване. Те бяха прочели първата част и останаха изненади от втората. Още повече от факта, че при нея действието се развива преди първата. Думите на едната от тях беше, че поне е сигурна че не съм плагиатствал, защото съм описал много случки, които изглеждат твърде лични и твърде истински.
Но най-приятните отзиви бяха от библиотекарите, които срещнах по пътя си. Мога да посоча като добър пример тези от Варна, Велики Преслав, Силистра и Търговище. Колежката от Варна остана възхитена от оформлението и корицата на книгата. Колежките от Велики Преслав и Силистра – от избора на жанр. Друга ценна за мен дама остана дълбоко впечатлена от мотива за непринадлежността на главния герой…

Какво ти беше най-трудно в процеса на писане на романа и в издаването?

Беше ми трудно да предам думите на героите така, че да не обидя някого. Надявам се да съм успял. Но още в самото начало исках моят главен герой да не бъде съвършен и безгрешен. Исках просто да се справя с проблемите и да върши правилните неща тогава, когато се налага. И подобно на повечята хора – да се оплаква от своята участ. Има достатъчно съвършени герои. Затова опитах да създам реалистичен.
Другите трудности бяха свързани с конструирането на лични имена и топономия на два различни измислени езика. Много от населените места, които създадох имат по две коренно различни имена, а други имат диалектни форми, включително родното село на протогониста. 

Все пак се радвам, че успях да не допусна джуджета, елфи, орки, тролове и най-вече дракони в моята книга. Исках да създам свои собствени създания. Дали съм се справил ще кажат читателите.

Но писането беше лесната част. Повече ме тревожеха детайлите около приложението на книгата и корицата. Тези две неща ми припомниха колко важни са компютърните компетенции.

Базил е нетипичен протагонист, но печели симпатии. Кой е негов прототип?

Истината е, че той няма само един прототип. Той е съвкупност от успехите и паденията на всеки един от нас. Всеки се е чувствал чужд в определени моменти. Всеки е искал да му е лесно и да живее в красива лъжа вместо в грозната истина. Същото е и с моя герой. И именно защото той носи общочовешките блянове в себе си е толкова странна и противоречива личност, която често действа импулсивно. Неговият психопортрет може да има обема на докторска дизертяция или да се опише само с две думи – „Просто Базил“.

Ти работиш като журналист и библиотекар, нали? Това помагали ти в ролята на писател?

Все още е рано да правя изводи, но мисля че и двете професии помагат.  Библиотеката е най-подходящото място, на което можеш да разбереш как различните видове читатели искат да изглеждат книгите. В моя случай аз се целя към по-младите. Затова книгата е тънка, а главите ѝ са кратки. Тя буквално може да бъде прочетена за ден ако се стори достатъчно интересна.
Колкото до журналистиката (а и историята!)… Като всеки занаят и при нея съществуват правила. Именно тези правила, свързани с проверката и структурата на текста, ми помогнаха да напиша книгата сравнително бързо и да създам езика на нашите, който е съвкупност от няколко мои граматични правила и думи от няколко клона на индоевропейското езиково семейство. Разбира се, почти всички думи са променени малко или много, защото все пак във вселената на Базил културата Ямна, от която са се зародили индоевропейците, не съществува.

Още в началото на нашата комуникация ми сподели, че работиш по продължение. То свързано ли е с току що излязлата книга или може да се чете независимо?

Идеята ми е да създам вселената, в която няколко книги ще са свързани на 100%, но подобно на поредицата „Фондацията“ и филмите „Междузвездни войни“ те ще бъдат сравнително разбъркани. Отделно от сюжетната линия за Базил искам да опиша животите на няколко от личностите, които съм споменал в приложението на книгата и разбира се, тъй като работя в детски отдел на библиотека, да създам детска книжка с истории от планетата на Базил векове преди моят главен герой да се е родил. Главните герои обаче няма да бъдат наши, а техни далечни братовчеди. 

Смяташ ли, че един писател трябва да следи трендовете или е по-важно да пише от сърце без да се съобразява дали е модерен в контекста на социалните медии и книжни блогъри?

Мисля, че и двата начина си имат своите предимства и недостатъци. Особено при поезията. През последните 15-20 години поезията се измени до неузнаваемост. Тя няма общо с вечните творби, които сме учили в училище. Често се срещат бели и свободни стихове, които са пълни с битовизми. Но щом трендът е такъв – може би наистина има публика за тях.
Но винаги можем да напаснем своята идея с техническите характеристики на трендовете, за да достигне по-лесно до хората. Ако хората свикнат да четат хайку – можем да им покажем своята гледна точка в хайку. Ако хората искат ужаси – можем да облечем своята идея в страшен разказ. Ако искат по-голям брой страници – можем да им напишем „тухла“ от 1000 страници. Опитът ми като автор на новини и репортажи ме е научил, че винаги има повече от един начина да предадеш това, което искаш, или което трябва да предадеш. 

Какво е за теб писането?

Прописах през 2015 година, когато бях ученик във Велики Преслав. Тогава за мен беше начин на изразяване на мислите за вътрешна употреба. Малко след това се превърна в мечта. След това стана моя професия, а докато работих и следвах се превърна едновременно професия и досадно зло, което трябваше да свърша, за да завърша. Днес писането отново ми носи удоволствие. Защото вече съм свободен в много повече отношения отколкото бях през 2015, 2016, 2020 или 2022 г. Дори помагам на едно ново списание за литература безвъзмездно, защото имам много неща, които мога и искам да споделя. Радвам се, че имам и колежка, към която винаги мога да се обърна за мнение и препоръки, макар да пренебрегвам някои от тях като например съвета да спра да слагам диалози на езика на нашите, защото затрудняват четенето. 

Кои са любимите автори на Андрей Андреев?

Без съмнение любимите ми съвременни автори са Борис Акунин, Маркус Хайц и Робърт Бенет. Ако трябва да вперя поглед в близкото минало – няма как да пропусна Айзък Азимов и Толкин. Сред българските автори мога да посоча имената на Христо Смирненски, Гео Милев, които харесвам предимно заради поезията им и Камен Калчев и Хаим Оливер, които са господари на прозата.

Можеш ли да ни дадеш твоя любим цитат от „Повестта на един наш“?

Като серия от любими цитати мога да посоча една размяна на реплики между Базил и командира Хебрил, при която първият се опитва да обясни, че не желае да го занимават. 

Ако все пак трябва да се спра на един конкретен цитат, то това биха били думите на Базил, който наблюдава разрухата в крепостта Авен: „Моята кръв също е синя. Точно като тази на останалите наши. Но те никога не ме приеха за свой. И съм сигурен, че никога няма да го сторят… А уж сме нещо повече от дивите зверове“.

Валентин Попов-Вотан

Валентин Попов-Вотан

главен редактор

Валентин Попов е български писател, носител на редица значими национални и международни отличия за проза и поезия. Негови творби могат да се прочетат на български, английски и италиански.

www.val-popov.com

275 Views

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!