Глаголицата — първата славянска азбука и делото на Кирил и Методий

Създаването на глаголицата от светите братя Кирил и Методий е едно от най-значимите културни събития в историята на славянските народи. Тази първа славянска азбука не само дава началото на писмената традиция на славяните, но и полага основите на тяхната духовна, културна и религиозна самостоятелност като по този начин поставя славянските народи на равна нога с останалия цивилизован свят.

Значение на писмеността

Наличието на писменост е от огромно значение за всеки един народ. Тя е, може би, най-важната стъпка в развитието на обществото и цивилизацията като цяло. Тя е естествен процес, който издига обществото на ново, по-високо ниво, позволявайки устната традиция да бъде предадена точно и непроменена за следващите поколения, от там да се запази историческото наследство, предания, вярвания, митология, заклинания, знание за билки, география, научни открития и културни ценности и т.н, и т.н. Същевременно тя позволява себеизразяването на всеки член на обществото, като по този начин му позволява да не е „сам“ или просто „прашинка“ от шепата пръст, която времето държи в шепа си, а да комуникира и взаимодейства на мисловно равнище не само със своите съвременници, а и с предците и наследниците си. Писмеността е истинска машина на времето, която съхранява и предава човешкия дух, стремежи и постижения през хилядолетия.

Същевременно писмеността има значима държавническа функция – тя позволя обществото да се превърне в регулирана държава с писани закони и правила. По този начин обществото се издига на едно по-високо ниво от племенното такова.

Резултат от наличието на писмеността е развитие на литературата, която пряко зависи от писмените знаци, а нейния прогрес се базира на наследство от книги и текстове, създадени в миналото и дали не само безценни знания, но и вдъхновение за покоряване на нови творчески върхове.

Некоректно ще е да разглеждаме значението на писмеността, ако не засегнем и исторически доказания факт, че тя позволява на един народ или съвкупност от народи да имат и запазят своята идентичност и независимост, да развиват самостоятелна култура, религия, просвета и управление. Писмеността е израз на духовната и политическа независимост, което висша ценност, редом със свободата.

Исторически контекст

През IX век славянските народи са многобройни и разпръснати из Централна, Източна и Югоизточна Европа, но все още нямат писменост.

Тук няма да засягаме исторически спорните въпроси за етническия състав на тези народи, най-малкото защото самите историци не са обединени около една теория за това как и къде е възникнало първоначално населението на Балканите.

Религиозните служби се водят на гръцки или латински, което затруднява разпространението на християнството сред обикновения народ.

През 862 г. или 863 г. княз Ростислав от Великоморавия изпраща молба до византийския император Михаил III с искане за учители, които да проповядват на разбираем език. Така братята Константин (Кирил) и Методий са изпратени като мисионери с важната задача — да създадат основа за славянска християнска култура.

Създаване на глаголицата

Кирил създава глаголицата около 863 г., преди двамата братя да отпътуват за Великоморавия. Азбуката е съставена с цел да се предадат звуците на славянската реч с максимална точност. Глаголицата съдържа 38 знака (в някои варианти — до 41), които са напълно оригинални по форма и не копират буквално латински или гръцки символи.

Глаголическите букви имат закръглени и често сложни форми, всяка със свое име и числова стойност — например „Аз“, „Буки“, „Веди“. Интересно е, че ако се прочете първият ред от буквите като текст, се получава нещо като поучително послание:
„Аз буки веди: глаголь добро, есть живете зело земля и иже како люди мыслите.“
(в превод: „Аз зная буквите: говори доброто, това е да живееш много добре на земята като хора, които мислят.“)

Значение и употреба

С помощта на глаголицата Кирил и Методий започват да превеждат важни християнски текстове — Евангелието, молитви, богослужебни книги — на старославянски език. Това не само прави религията по-достъпна, но и създава първия писмен литературен език на славяните.

Глаголицата бързо намира приложение в духовната дейност във Великоморавия, а по-късно и в България, където учениците на братята — Климент, Наум и други — продължават тяхното дело.

От глаголица към кирилица

След като учениците на Кирил и Методий се установяват в България, глаголицата се използва активно, особено в Преславската книжовна школа. С времето, за улеснение и по-голяма близост до гръцката писменост, се създава нова азбука — кирилицата, кръстена на Кирил, макар че вероятно е дело на неговите ученици. Кирилицата включва много от буквите на глаголицата, но с по-опростена форма.

Глаголицата остава в употреба още няколко века, особено в Охридската книжовна школа, Хърватия и други части на славянския свят, преди постепенно да бъде изместена от кирилицата.

Културно и духовно наследство

Глаголицата не е просто писменост — тя е символ на културната независимост на славянските народи. Тя поставя началото на богата книжовна традиция, на преводната и оригинална славянска литература, на богослужението на роден език. Делото на Кирил и Методий, започнало с глаголицата, е признато от православната и католическата църква като свещено и просветителско.

Заключение

Глаголицата е първата крачка към изграждането на славянската духовна и културна идентичност. Днес тя не се използва в ежедневието, но продължава да вдъхновява учени, художници и читатели със своето значение, красота и историческа стойност