Деян Филипов

Казвам се Деян Димитров Филипов, на 18 години съм и живея в София, ученик от 12-ти клас в 134 СУ “Димчо Дебелянов” ORT училище. Там освен да изучавам природни науки, английски език и иврит в профилирана подготовка, се научих и на това как да предизвиквам себе си и да съм по-добър Аз с всеки изминал ден.

Като малък истински ненавиждах литературата. Тогава природните науки ми бяха много по-логични, следователно лесни и нищо не разбирах по БЕЛ. Въпреки това винаги съм бил активен и постоянно съм се занимавал с неща, които дори да са свързани с химия, физика или биология, съм успявал да направя по креативен и интересен начин: печелил съм международни ORT и STEM състезания; обиколил съм Европа по различни проекти на Еразъм+; бил съм активен член в училищната ни медия “MediumM”; изучавал съм актьорско майсторство . Общо взето, всяко мое представяне в училище е пищно и запомнящо се – дали съм индиец по география, представител на Полицията на мисълта от “1984” или химик в областта на органичната химия, винаги изявите ми се крепят на много творчество и креативност.

Но 12-ти клас е труден. Трябваше да се откажа от почти всичко, с което се занимавам, за да се отдам на учене и уроци, за сметка на вече интересната ми литература. Така животът ми напоследък стана доста еднообразен. Имах нужда да се разсея и затова започнах да пиша. Всъщност от доста време се изразявам писмено, но за пръв път добавям дълбок смисъл в писанията ми. Това е така може би заради вниманието, което отдавам на литературните анализи в училище или на факта, че пораствам и започвам да осъзнавам мястото си в света на отговорните хора. Каквато и да е причината, от десети клас насам пред мен се откри творческото начало в света на литературата.

Нещата, които пиша са плод на наблюденията по света около мен и то не толкова на конкретни събития, а естествените процеси у хората, без значение личностни или социални. Винаги са ме впечатлявали. Карат ме да се вълнувам като малко дете. Затова страст са ми историята и политиката, но не дати, цифри и някакви си имена, а теченията, вярванията и актуалните тенденции, довели до нещо значимо. С възхита разглеждам статии, постери, песни, цитати, книги, филми и реални клипове от значими исторически събития. Нестандартно е, знам, даже клони към дебилно, но според мен това ми помага да бъда истински информиран и запознат по конкретната тема. Тук навярно се намесва и подготовката ми по природните науки и STEM, защото в тях са заложени следенето на фактори за доказването на реакция, тези или събитие.

Именно литературата е не прозорец, а направо ескалатор към тези епохи. Тя е приповдигната, тържествена, и с риск да прозвуча дебелашки, свръх. Лирическите текстове служат като образец от мисълта на автора. Той може да е съгласен, против или изцяло апатичен към социалните вълнения, но именно неговите чувства, изразени в няколко реда, могат да ни дадат истински обективна картина на времето. С това нейно магическо свойство, от 10-ти клас литературата е с мен под една или друга форма.

Стихове от Деян Филипов може да прочетете ТУК.