Даниела Василева – “Емигрантска жалба”

Даниела Василева – “Емигрантска жалба”

Кажи ми, мамо, как да хортувам

по чужди земи, сред ничии хора,

далеч от дом и свидно огнище,

на люде чужди, как да робувам?

Не мога, мамо, нийде да найда

по-дивна хубост от таз на Пирина,

по-чудна песен от писък на гайда,

по-силна обич от таз по родина!

Там дето тихия бял Дунав синее,

житен клас, ветрец нежен свежда,

там мойта душа тъжно милее

и мисълта там все ме повежда.

Зимъс, кога силна буря извие,

шептежа чувам мил на Балкана,

лете, кога дъждец препръска,

копнежа по висове родни са рана.

Проклинам мамо пустата казън,

душа ми тегне веч във поруха,

сърце ми тегли назад в обязън,

макар напрежен живот да й разруха.

Насън ще зайда сал нявга при тебе,

остал пуст в тежкотията мамо,

душа ми носи… сърце не требе,

дланта ми стиска, шепа пръст само…