“Пророчество” – Поля Цолова

Стихотворението “Пророчество” донесе трета награда на Поля Цолова в конкурса “Забравеният език” 2025 на ИК “ЛитДизайн”.

---

Пророчество

През дебрите човекът крачи, 
със стисната в юмрук  ръка. 
Във слог неравен хлябът влачи-
нищ дар за робската душа.

Далек е бърдото свободно,
а Бог отдавна оглуша,
и плач, стенание народно
свистеше жално в  утринта.

Глогината кръвта отпива,
от скот, изхвърлен във калта.
Топор удари с нова сила 
вдовишки майки и деца.   

Земята тръпне вековечно,
но ти предричаш  светлина.
Със сопи, пръти- безконечно
въстават градове, села.

Сред величавите  пожари,
пребъдват дрипави тълпи.
Очи на млади и на стари,  
броят тела на мъртъвци.

Стръвта човешка хищно хапе
душите, босите нозе.
Затворът пленници не тачи-
в народен гроб остават те. 

Пастирът, възвестил  живота, 
дочака  жертвения край.
И свобода  преглътна  роба.
Поклон! Септември стана май.