Венецианска  маска

Венецианска древна маска на лицето

сложих в бал за празник на душата

разголена съм в капка кръв сред тишината

ръце попиващи безумни ласки под небето

Зад стени на нощните локали тясни

плъзнаха към мен от сенките така неясни

и плът туптяща, бързо изпотена

под плащ на черност, до болка съкровена

Със страст за лудост заредена

пера, дантела в черното пропита

и сянка на една жена е отредена

да бъде във реалност с тайнствата завита.

Венецианска  маска сложих на лицето

дойде при мен от древността, където

усетих твойта ласка с дъх на вечност

прегърна ме в една откъсната далечност.

Автор: Деница Петрова