Dec
НАЙ-ДОБРИТЕ В ЖАНРА ЗА 2020
Дойде време за ужаси. Не че навън е особено романтично и приятно с всички нови и стари наредби и забрани! Но! Нека да се потопим в имагинерния ужас! Вярно, че живеем в един леко извратен хорър, но какво по-добро лекарство от един измислен такъв, така някак да видим, че би могло да е и по-лошо. Не че е утеха, но то какво ли вече е.
„Кралят“ също е тук – не е изненада! За феновете, а и за лаици, тази думичка – „УЖАСИ“ се е превърнала в нарицателно за Стивън Кинг и макар да е всеизвестен в това си амплоа, любимецът на мнозина, е приеман като майстор-разказвач независимо от жанра.
Да видим кой на кое място е според класацията и какво са ни забъркали майсторите на един от най-трудните жанрове:
Топ 3 Хорър за 2020
1. Mexican Gothic (Мексиканска готика) от Силвия Морено-Гарсия
Резюме
След като получава сърцераздирателно писмо от братовчедка си, която тъкмо се е омъжила, в което писмо тя моли някой да я спаси от мистериозна гибел, Ноеми Табоада се отправя към Хай Плейс, далечна къща в мексиканската провинция. Несигурна какво ще намери — съпругът на братовчедка ѝ, е красив англичанин и напълно непознат, а Ноеми знае твърде малко за региона.
Ноеми също е малко вероятно да бъде спасителка: с нейните шикозни рокли и перфектното червено червило, които са по-подходящи за коктейлни партита, отколкото за любителско разследване. Но тя също е и корава и умна с неукротима воля и не се страхува: не и от новия съпруг на братовчедка си, който е едновременно заплашителен и магнетичен; не и от баща му, древният патриарх, който изглежда е очарован от Ноеми; и дори не от самата къща, която започва да нахлува в сънищата на Ноеми с видения за кръв и гибел.
Единственият ѝ съюзник в това негостоприемно жилище е най-малкият син на семейството. Срамежлив и нежен, той изглежда иска да помогне на Ноеми, но също така може би крие тъмни тайни за миналото на семейството си. Защото зад стените на High Place има много тайни. Някога колосалното богатство на семейството и избледнялата миньорска империя ги предпазват от любопитни очи, но докато Ноеми копае по-дълбоко, тя открива истории за насилие и лудост.
И Ноеми, хипнотизирана от ужасяващия, но съблазнителен свят на High Place, скоро може да открие, че е невъзможно някога да напусне тази загадъчна къща.
„Жена, която не е харесвана, е кучка, а кучката трудно може да направи нещо: всички пътища са затворени за нея.“
Светът наистина може да е прокълнат кръг; змията захапала опашката си и може и да няма край, само вечна разруха и безкрайно обладаване.
2. If it Bleeds (Ако кърви) от Стивън Кинг
Резюме
Читателите обожават романите на Стивън Кинг, а новелите му са тяхно собствено мрачно лакомство, по-кратко, но също толкова въздействащо и трайно, колкото по-дългата му художествена литература. Много от неговите новели са превърнати в емблематични филми, включително „Тялото“ , „Ланголиерите“ ( The Lagoliers ) и “Изкуплението Шоушенк“ (Shawshank Redemption) или „Пролетта на надеждата“ каквото е заглавието в “Особени сезони“.
* “Изкуплението Шоушенк“ все още е на първо място в класацията на IMDB за най-велик филм на всички времена.
Четири нови брилянтни разказа в If It Bleeds със сигурност ще се окажат също толкова емблематични, колкото и техните предшественици. Още веднъж забележителната гама на Кинг е напълно разгърната. В заглавната история любимата на читателя Холи Гибни (от трилогията „Мистър Мерцедес“ и „Аутсайдерът“) трябва да се изправи пред страховете си и пред вероятно друг аутсайдер, но този път сама. В „Телефонът на Г-н Хариган“ едно приятелство между поколенията има смущаващ задгробен живот. „Животът на Чък“ изследва прекрасно как всеки от нас съдържа многопластност. А в „Плъх“ един изтерзан писател трябва да се бори, освен с живота, с по-тъмната страна на амбицията.
Една от най-засяганите теми от Кинг е злото, а в „Ако кърви“, има много от него. Има и противоположност на злото, което в художествената литература на Кинг често се проявява като приятелство. На Холи се напомня, че приятелството е не само животоутвърждаващо, но може да бъде и животоспасяващо. Младият Крейг се сприятелява с г-н Хариган и сладостта на тази връзка в края на живота е самата награда.
Когато старец умре, библиотека изгаря.
Любовта е дар; любовта също е верига с окови във всеки край.
3. The Southern Book Club’s Guide to Slaying Vampires (Ръководството за убиване на вампири на Южняшкия книжен клуб ) от Грейди Хендрикс
Резюме
“Пържени зелени домати” и “Стоманени Магнолии” се срещат с Дракула в този свръхестествен трилър с южен привкус, развиващ се през 90-те за женски книжен клуб, който трябва да защити общността си в предградията от мистериозен и красив непознат, който се оказва кръвосмучещ изверг.
Патриша Кембъл винаги е планирала успешен живот, но след като се отказа от кариерата си на медицинска сестра, за да се омъжи за амбициозен лекар и да стане майка, Патриша никога не усещала живота си по-жалък. Дните са дълги, децата ѝ са неблагодарни, съпругът ѝ е отчужден и списъкът ѝ със задачи никога не е завършен. Единственото нещо, което тя очаква с нетърпение, е нейният книжен клуб, група майки от Чарлстън, обединени само от любовта си към истинските криминални и напрегнати измислици. На тези срещи,често е по-вероятно да обсъждат неотдавнашната обсада на Уако от ФБР, както и възходите и паденията на брака и майчинството.
Но когато артистичен и чувствителен непознат се нанася в квартала, срещите на клуба за книги се превръщат в спекулации за новодошлия. Първоначално Патриша е привлечена от него, но когато някои местни деца изчезват, тя започва да подозира, че новодошлият е замесен. Тя започва свое собствено разследване, като предполага, че той е Джефри Дамър или Тед Бънди. Това, което тя разкрива е много по-ужасяващо и скоро тя – и нейният клуб за книги – са единствените хора, които стоят между чудовището, което са поканили в домовете си, и тяхната нищо неподозираща общност.
„Ние сме читателски клуб“, каза Мариелен. „Какво трябва да правим? Да го прочетем до смърт? Да използваме груб език?”
„Предпочиташ да те намушкат четиридесет и един пъти, отколкото да развалиш привлекателността на дома си?“ — попита Мариелен.
— Да — каза Грейс.“
