Депресията, лудостта и тъгата са основни теми, които преминават през историята на цялата поезия. Случаите на разстройства в настроението, самоубийства и институционализация са над 20 пъти по-високи сред големите британски и ирландски поети между 1600 и 1800 г. според проучване на психолога Кей Редфийлд Джеймисън.
Байрон е бил “луд и опасен”, Кийтс е бил разсеян от обсебваща любов, а Силвия Плат се е самоубила.
До преди няколко години науката не успява да си обясни този феномен, докато скорошно изследване не открива сходни мозъчни модели при артисти с тези на шизофреници. Друго външно проучване установява, че креативните студенти споделят повече личностни черти с биполяряните пациенти, отколкото с по-малко креативните си съвипускници.
Отговорите са дефинирани още от Емили Дикинсън в средата на 1800 г., когато заявява, че “много лудост е най-боцествения дар” и сър Едгар Алан По, които пита “дали лудостта е или не е най-възвишената интелигентсност?”
Но какво е това в поезията, което привлича онези, които са по-склонни да страдат от психическо разстройство?
Поетът Люк Райт казва: “Ако сте творческа личност, тогава поезията е страхотен формат, защото е кратка” и “Можеш да правиш почти всичко в нея и не е като роман – няма да ти отнеме години и да намяш представа дали ще е добър”.
Поезията позволява нюансите на езика и различния начин, по който някой вижда света. “Част от поезията е да караш думите да вършат повече работа, отколкото обикновено трябва да вършат, и затова търсиш всеки ъгъл на това какво може да означава една дума и така мозъкът ти също започва да работи по този начин – прекомерно анализиране на всичко и изследване на най-малките детайли и нюанси”, Лора Докрил.
Творчески конфликт
Много психолози са се опитвали да определят какво прави някого креативен или не и как това може да бъде изчислено. Проведени са експерименти, измерващи колко употреби може да измисли участник за тухла, но моделът на креативността на Джей Пи Гилдфорд публикуван през 1950 г., все още се използва често. Идеите за плавност, гъвкавост и оригиналност, заедно със способността да се разработят, са основните точки на неговата теория.
“Креативността означава да не бъдеш ограничен от правилата или да приемаш ограниченията, които обществото налагата”, казва дипломирания психолог Гари Фицгибън пред BBC. “Разбира се, колкото повече хора нарушават правилата, толкова по-вероятно е да бъдат възприеманикато психично болни”. И така дали психическото заболяване тласка хората към изкуствотвото или изкуството е това, което тласка хората към психическо заболяване?
“Твърде многото креативност идва от конфликт някъде в ума ви”, казва Райт. „Не мисля, че трябва да си „луд“, за да си поет, но ако умът ти е жив, тогава той може да произведе както положителни, така и отрицателни реакции. Това може да означава прекрасни неща, но може да означава, че вписването в „нормалния“ живот е трудно.”
С увеличаването на диагностицирането на психическите разстройства идеята за това какво е нормално става по-трудна. Около 1% от населението на САЩ има шизофрения, разстройство с дефицит на вниманието, а хиперактивността засяга около 4% от възрастните, биполярното разстройство около 2.5% от хората.
Някои виждат изразяването на емоции и преживяването на върхове и спадове в живота като положителни неща.
“Имам стихотворения за всякакви тъмни теми, но като цяло съм доста щастлив човек”, казва артистът и музикант Скрубиус Пип. “В живота си не седя и обсъждам убийства, самоубийства и малтретиране с моите приятели. Говоря за футбол и нормални неща. Важно е да изпитваш набор от емоции и това е страхотно за ума и за душата.”
“Въпреки че в поезията, сигурен съм, има много хора с психични заболявания, защото ако тези хора все пак изпитват тези чувства, изразяването им, записването и споделянето им, може да им помогне”.
Изкуството може да намали безспокойството и да повиши самочувствието според редица психолози и терапевти.
О, сбогом! Ако чул е бог
молитвите за някой друг,
ще чуе трона му висок
и моята за тебе тук.
Но да не плачем по-добре!
Сълза, в която кръв блести
на някой, що виновен мре,
е нищо пред „Прощавай ти!“
Мълча с пресъхнали очи,
но в моя ум, но в мойта гръд
е бездна болката, горчи
и мислите не ще заспят.
Кипи духът ми в скръб и страст,
но думи жлъчни не шепти;
напразната ни обич аз
съзнавам сам — „Прощавай ти!“
Байрон, 1808 г.
Животът ми два пъти свърши,
не стигнал своя сетен час.
Безсмъртна ако съм, едва ли
ще изживея вече аз
минути палещи, каквито
два пъти ми съдбата даде.
Раздялата е миг прекаран в рая
и цяла вечност, преживяна в ада.Емили Дикинсън
Природо-лекар! Да кърви духът!
Сърцето облекчи от гласове,
хвърли ме на олтара — в мойта гръд
да стихне приливът от стихове.
Природо! Тема, тема дай ми ти,
сънят ми пак да полети.
Аз идвам, аз те виждам тук, пред мен.
Не вдигай длан във въздуха смразен.Джон Кийтс, из “Ода за Фани”
Жената е сега съвършена.
Мъртвото й
тяло се усмихва уталожено.
Древногръцка уж-неотменност
прелива в диплите на тогата й.
Босите й
нозе сякаш шепнат:
Вървяхме дълго, свърши се.
Две мъртви деца като бели змии –
по едно на всяка
кана мляко, вече празна.
Тя ги е свила
обратно в тялото си както розата
събира цвят, ако градината
се втвърди и рукнат алени мириси
от уханните дълбоки гърла на нощното цвете.
Луната няма за какво да тъжи,
тъй както се е вторачила изпод костната си качулка.
Тя е свикнала с тия работи. Креповете й
пращят и се влекат.Силвия Плат, “Дотук”, превод Владимир Трендафилов, източник litclub.bg
Произходът на теорията на Гилфорд за интелигентността
Според теорията на Гилфорд, интелигентността се състои от три основни измерения, които взаимодействат помежду си, за да произведат интелигентно поведение.
Тези измерения са:
- Операции: Отнася се до различните начини, по които се обработва информацията. Гилфорд цитира пет вида умствени операции: познание, памет, конвергенция, дивергенция и оценка.
- Съдържание: Отнася се до естеството на информацията, върху която работи. То включва категории като фигури, символи, термини, връзки, системи и последователности.
- Продукти: Това са начините, по които обработената информация е организирана и представена. Гилфорд идентифицира шест вида продукти: единици, класове, взаимоотношения, системи, трансформации и импликации.
Статията е по материали от чуждия печат.
Валентин Попов-Вотан
главен редактор
Валентин Попов е български писател, носител на редица значими национални и международни отличия за проза и поезия. Негови творби могат да се прочетат на български, английски и италиански.