Поетическият образ на Пушкин извън собственото му творчество
По повод 225-годишнината на поета
Александър Сергеевич Пушкин – „слънцето на руската поезия”, както го нарича Владимир Одоевски (1) – е роден през 1799г. и умира само на 38 години! За това привидно кратко време, той твори в почти всеки жанр и спомага за развитието на съвременния руски език, като въвежда нови думи и „сближава” – доколкото е възможно – езика на аристокрацията с този на обикновения народ (2). Среща смъртта си през 1837г. на дуел с френския емигрант Жорж Дантес.
Само няколко месеца по-късно, Михаил Лермонтов отразява това събитие в стихотворението „Смъртта на поета”. В него Пушкин и творчеството му са издигнати на пиедестал („отпуснал гордата глава”, „замлъкна чудната му песен”), а смъртта е гротескно представена чрез метонимичните изрази „приют” („приютът му е мрачен, тесен”) и „печат” („печат на гордата уста”).
Освен да героизира падналия поет, произведението има за цел и да укори светското общество, което унижава покойника приживе, а след смъртта му му слага “венец от тръни, в лаври скрит“. Този ефект на полемичност се засилва от факта, че Лермонтов – напълно по ботевски (3) – нито веднъж не назовава Пушкин по име.
Не го назовава и Никола Вапцаров в стихотворението си, посветено на него („Пушкин”). То може да се сравни с предишната творба по своята укорност към висшето общество (“/…/ тази гнила суета,/забила някъде дълбоко/отровните си пипала,/изсмукала със страшна злоба/живота на един поет”), но Вапцаров „надгражда” идеята на Лермонтов обръща лирическия си говорител директно към Александър Сергеевич.
Тук може да се намери и опозиционната двойка ‘преди-сега’: описание на обществото преди Пушкин да добие известност (“Русия — мрак./Русия — гнет./Неразорана целина. /…/ Тогава простия народ/не знаеше за твойте песни”) и след това (“Но ето днес — трудът задружен,/задружният човешки ход/и тази обща светлина/роди един щастлив живот.”). Познаването на творчеството на поета е сравнено с критерий за щастлив живот.
‘Обратната страна’ на тази опозиция се наблюдава в сонета на Афанасий Фет „Към паметника на Пушкин”, където миналото е асоциирано с времето, когато Александър Сергеевич е „пламтял в своя олтар”, а настоящето – с поколението на убийци, крадци и безбожници, за които „гърнето с гозба е цел на мисълта” и които плюят пред паметта на великия поет.
Критично към съвремието си се отнася и „кралят на руските поети” (4), видният деец в направлението на егофутуризма – Игор Северянин, който през 1918г. публикува стихотворението „Пушкин”. Там, както и при Вапцаров, се открива идеята, за живота след смъртта посредством творчеството („Затуй смъртта не е финал”; „За него няма смърт в сърцата”). Разликата между двата текста става ясна едва в последните два стиха: “щом Пушкинският миг лиричен/и по-красив от моя век!” – отново сравнението на тогавашното и сегашното в полза на първото!
По този начин образът на Александър Сергеевич става не само символ на руската литература и вечния живот чрез безсмъртните мотиви на творчеството („Въздигнах си аз паметник неръкотворен” – пише сам за себе си той), но и вдъхновение за бъдещите поколения поети; повод за критика или възхвала на времената, настанали след него!
Стихотворението на Михаил Лермонтов в превод на Андрей Германов може да прочетете ТУК;
Стихотворението на Никола Вапцаров може да прочетете ТУК;
Стихотворението на Афанасий Фет в превод на Петър Велчев може да прочетете ТУК;
Стихотворението на Игор Северянин в превод на Петър Велчев може да прочетете ТУК
(1) Кудряшов, И. В. „Еще раз к вопросу о титуле А. С. Пушкина „солнце русской поэзии”
(2) „Как Пушкин изменил русский язык”- ТУК.
(3) Имат се предвид елегията „Обесването на Васил Левски” и баладата „Хаджи Димитър”, където имената на героите са използвани в заглавията, но не и в текстовете.
(4) Шаповалов, М. А. Король поэтов : Игорь Северянин. Страницы жизни и творчества (1887-1941), 1997г.
Библиография:
Кудряшов, И. В. „Еще раз к вопросу о титуле А. С. Пушкина „солнце русской поэзии”, 2019г. https://cyberleninka.ru/article/n/esche-raz-k-voprosu-o-titule-a-s-pushkina-solntse-russkoy-poezii
Шаповалов, М. А. Король поэтов : Игорь Северянин. Страницы жизни и творчества (1887-1941), 1997г. https://www.booksite.ru/fulltext/sap/1.htm
Използвани сайтове без обозначени автори:
Art for Introvert: Как Пушкин изменил русский язык

Николай Петров
ЛитКритик
Николай Петров е литературен критик и носител на национални награди. Ученик е в 81 СУ „Виктор Юго”.