Моят любим приказен герой – Вероника Вълковска
Навлизайки в приказния свят на книгите, безбройните истории и сюжети, пред нас се откриват множество невероятни локации и пейзажи, динамични моменти, предизвикващи върволици от чувства и емоции и уникални, неповторими герои, на които се възхищаваме, обикваме, в които дори се припознаваме, или силно ненавиждаме. Въпреки огромното разнообразие от персонажи и характери обаче, всеки от нас познава приказен герой, когото описва като свой любим.
Катнис Евърдийн
Моят любим приказен герой е Катнис Евърдийн, главна героиня в трилогията „Игрите на глада” от Сюзан Колинс. Катнис е шестнадесетгодишно момиче, живеещо в беден и незащитен, но сплотен окръг на име Област 12. Натоварена със задачата да защитава и да се грижи за семейството си след злополука, отнела живота на баща ú, Катнис усвоява уменията да борави с лък и стрели, да създава капани и да ловува. Тези знания, съпроводени с голяма доза късмет и смелост, носят победата на Катнис в кръвопролитните Игри на глада.
Качествата
В арената Катнис показва твърдост, независимост, находчивост, практичност, състрадание и дълбока лоялност към тези, които обича. Това я прави изключително харесван персонаж от читатели по цял свят. Разбира се тези нейни качества повлияха и върху мен, но причините, поради които Катнис е мой любим приказен герой не спират до тук.
Нещото, което изключително много привлече вниманието ми беше, че Катнис не се приема като бляскав войн на бял кон, роден, за да помогне на народа и да спре тираничното управление. Тя, подобно на всички нас, се чувстваше несигурна и недостойна, дори и в най-бляскавите си моменти. Тя избра старата си барака в бедния окръг пред луксозна къща в сигурен и защитен квартал. Катнис беше готова да се пожертва, за да спаси семейната котка, която дори не я харесваше. Тя никога не казваше правилното нещо в правилния момент, което я поставяше в още по-големи беди и в крайна сметка Катнис ни показа, че тя е обикновено момиче, принудено да претърпи ужасяващи обстоятелства.
Обикнах Катнис, защото тя ми показа важността на човещината, лоялността и силата от това да бъдеш себе си, дори в най-критичните моменти.
автор: Вероника Вълковска