Луиз Глюк

Луиз Глюк почина на 80 години

Луиз Глюк, поетеса и Нобелов лауреат, почина на 80 години

На 14.10.2023 известната американска поетеса и Нобелов лауреат за литература Луиз Глюк почина на 80-годишна възраст. Тя получава Нобелова награда през 2020 г., като става първият американски поет, спечелил отличието след Т. С. Елиът преди повече от 70 години. Стиховете ѝ често говорят за травма и разочарование, като най-известното й стихотворение „Mock Orange“ поставя под въпрос стойността на любовта и секса. Смъртта на Глюк беше потвърдена от нейните издатели.

„Поезията на Луиз Глюк дава израз на нашата недоверчива, но непоколебима нужда от знания и връзка в един често ненадежден свят“, казва нейният дългогодишен редактор Джонатан Галаси в изявление, „Творбата ѝ е безсмъртна.“

Според информация от нейн приятел, тя е починала в дома си в Кеймбридж, Масачузетс в резултат на рак.

Глюк е американски поет лауреат от 2003 до 2004 г. и последно работила като професор по английски език в университета Йейл и професор по поезия в университета Станфорд. Удостоявана е с почти всяка награда, на която американски поет би могъл да се надява.

Нобеловите съдии през 2020 г. я хвалят за „нейния безпогрешен поетичен глас, който със строга красота прави индивидуалното съществуване универсално“.

Тя печели наградата „Пулицър“ през 1993 г. за колекцията си „Дивият ирис“, книга със стихове, която се занимаваше с теми за страдание, смърт и прераждане. Другите ѝ отличия включват наградата Болинген за поезия за 2001 г., наградата Уолъс Стивънс, дадена през 2008 г., Националната награда за книга през 2014 г. и Национален медал за хуманитарни науки, присъден през 2015 г. от Барак Обама.

Глюк, чието име се произнася „Глик“, е родена през 1943 г. в Ню Йорк и публикува повече от дузина книги с поезия през живота си. Нейните творби са кратки, често по-малко от една страница, и се фокусират върху болезнената реалност да си човек, занимавайки се с теми като смъртта, детството и семейния живот. Тя се вдъхновява и от гръцката митология и нейните герои, като Персефона и Евридика, които често са жертви на предателство. Дебютната ѝ книга, издадена през 1968 г., е озаглавена Firstborn и е публикувана, след като авторката напусна колежа и след първия от два ѝ развода. Луиз Глюк печели Нобелова награда за литература през 2020. Насърчавана е да пише от баща си, но има трудно детство, страда от анорексия и се лекува дълго в болнични условия.

„Моите взаимодействия със света като социално същество бяха неестествени, принудени, изкуствени и бях най-щастлива, когато четях“, казва тя за детството си в едно интервю от 2006 г.

Щастие

Превод от английски: Христина Керанова

Мъж и жена лежат в бяло легло.
Утро е. Мисля си,
скоро ще се събудят.
На нощното шкафче има ваза
с лилии; слънчева светлина
прелива от гърлата им.
Виждам как той се обръща към нея
като да промълви името й
но тихо, дълбоко в устата й –
на перваза на прозореца,
веднъж, дваж,
птиче се обажда.
И тя се пробужда; дъхът му
изпълва тялото й.
Отварям очи; ти ме гледаш.
Почти над стаята
слънцето плавно се носи.
Виж лицето си, казваш,
и държиш твоето близо до мен,
като огледало.
Какво спокойствие лъха от теб. A огненото кълбо
бавно минава над нас.
Валентин Попов-Вотан

Валентин Попов-Вотан

главен редактор

Валентин Попов е български писател, носител на редица значими национални и международни отличия за проза и поезия. Негови творби могат да се прочетат на български, английски и италиански.

www.val-popov.com

189 Views
error: Content is protected !!