Кирил и Методий и Букър

От 1916 г 24 май е Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Излишно да е пишем и повтаряме клишета, зародени от времето на тоталитаризма и просъществували до наши дни. Клишета, които важат с все по-голяма сила в наши дни.

В навечерието на този свещен ден обявиха носителят на наградата “Man Booker” или просто Букър за 2023 година и това е Георги Господинов за романа “Времеубежище”.

Мan Booker

Конкурсът е учреден през 1969 г., като тогава е бил за роман, написан на английски от гражданин на Общността на нациите или Ирландия. Едва през 2005 година за Man Booker Prize могат да участват автори от цял свят. Точно 18 години по-късно българин бива номиниран за първи път, минава през “краткия лист” и печели престижната награда.

Какъв по-добър повод за радост и щастие на всеки българин?

Георги Господинов – литературен тренд

Георги Господинов жъне успехи още със самия си дебют. За първата си стихосбирка, „Лапидариум“ (1992),бива отличен с Националната награда за дебют „Южна пролет“ (1993). След това излизат “Черешата на един народ” и “Писма до Гаустин”. През 2007 излизат “Балади и разпади” – своеобразна колекция от поезия от предните стихосбирки с добавени нови такива от цикъла “Неделите на света”.

Поезия на Георги Господинов излиза и на немски език. Негови стихотворения излизат в международни антологии на различни езици, включително и на арабски.

Прозаичния му дебют е от 1999 със “Естествен роман”, публикуван на 21 езика и претърпял 10 преиздавания на българия пазар. Вестник “Таймс” го определя като „размишления върху пушенето, дефекацията и ботаниката“.

2000 година излиза сборника с разкази “И други истории” – книга, превеждана на много езици и печелила награди.

“Физика на тъгата” от 2011 оглавява класациите за най-продавана книга в България още с излизането си, а през 2013 печели наградата “Български роман на годината”.

“Времеубежище” е третият роман на Георги Господинов, излязъл през 2020 и три години по-късно печели наградата “Booker Man”.

“Времеубежище”

извадки от goodreads:

Чела съм всички разкази на Георги Господинов, това беше първият роман. Не ме изненада с нещо различно. Болезнено красиво писане и мрачен реализъм без изходен път. Давам максимална оценка просто защото ако не го направя, думите ще ми се сърдят, а искам да съм в добри отношения с тях. И все пак вярвам, че целта на литературата би трябвало да е да дава надежда. Мъничка поне…

Невена Паскалева

The novel is smart and philosophical. Unfortunately, maybe too much so. I felt there was something missing, the liant that kept the plot together. It sometimes read like a collection of short stories. Because of this, the characters did not feel developed, there was no tension or feelings involved. I felt like a spectator who admired the skill of the author but never managed to feel involved. I say this despite having quite a few cultural aspects in common with Bulgarians and cought myself nodding at those similarities. I guess the novel wants to be a cautionary tale against the unreliability of the way we remember the past. It suceeded up to a point but I wanted a bit more soul.

Adina

 

Не знам какво да напиша за тази книга.
Дори не мога да заявя категорично дали ми хареса или не.
Оценката със звезди тук е нерелевантна.

Lyubov

 

Maybe I’ve had sky-high expectations, impossible to meet after those great blurbs and positive feedback from good friends I trust. But that was a “meh” for me. It was moving about old age and a few lyrical fragments were memorable. But for the rest, there are so many books doing much better what he intended to do in terms of weaponising the past. And constant name dropping plus a simularcrum of “Borges and I” story “who writes whom and all of that” were a bit tiresome. It is better to read the real Borges’s story – more ideas, more multilayered and nuanced in less than 10 pages.

Katya N

Трябва много, ама страшно много да не си чел, да не си гледал филми, да не си ходил в други страни, да не си гледал картини, да не си чувал коментари, да не си запомнил велики фрази, за да ти хареса това четиво. Другият вариант е да си замесен с българското книгоиздаване и щеш не щеш да напишеш, че ти харесва.
Първо, не ми е ясно какво точно е това? Не е роман, понеже няма сюжет, не са разкази защото няма разказ, не знам какво е, наистина и не знам защо го има.
За пореден път “взаимствани” фрази, мисли, идеи и какво ли не, от кого ли не. При този автор винаги е така, ама тука е рогът на изобилието! То е Томас Ман, Уди Алън, Труман Капоти, Бийтълс (бляк!). Само началото на редица от велики умове и артисти, което творчество е паднало жертва на това издание, под една или друга форма. Ще рече някой, ми впечатлил се, вдъхновил се.

Kaloyana

Както се вижда от цитатите, взети от платформата Goodreads, мненията за книгата са разнопосочни. Факт е едно – Георги Господинов се движи успешно из литературните върхове и прославя името на България и делото на Светите Братя!

 

За българската култура

Няма да е изненада за никого, но културата е функция на пазарната икономика. Което води до ниско качество и голямо количество, в което читателят се губи и в крайна сметка истински значимите автори не успяват да видят любопитните сърца, отворени за правилните думи. Скоро започва Пролетния панаир на книгата и всеки гост на столицата може да се убеди със собствените си очи в огромното разнообразие от издателства и хиляди заглавия са способни да удавят всеки любител на истинската литература. И така над всички успяват да се извисят и привлекат внимание на публика и критика (колкото и недъгава да е) тези издателства, автори, които имат финансовата възможност да се “промотират”. За тях остават наградите, прожекторите, признанията, хулите и ласкавите изказвания. Сред остатъка автори, за съжаление, остават голяма част от качествените радетели на българската литература и просвета. Потърсете ги тях, надникнете под изкуствено разбитата сметана от растителни мазнини, за да вкусите оригиналния вкус на българския дух, просвета и култура.

Валентин Попов