От едно денонощие Николай Теллалов успя да пробуди българския културен дух и възпитателен порив у много родители с книгата си “Да пробудиш драконче”. Също така успя да размаха кучетата (“wag the dog”) и да фокусира погледите на обществеността върху държавните инициативи.
За какво става въпрос?
Редица родни сайтове “избухнаха” с новината :
Вулгарни откъси от детска книжка скандализираха родители на
петокласнициСкандална детска книжка в училище: Какво пише в нея?
“Ти се събуди и ми го пъ*на” – изтеглят книга на Теллалов от
инициатива за деца
А ето и мнението на родител, цитиран от “Offnews”:
„На някои страници има нецензурни и груби изрази. Потресена съм. Рекламира се алкохол, насърчават се децата да пият”, разказа Живка Ванчева, майка на петокласничка пред Нова телевизия.
Инициативата, от която “Да пробудиш драконче” на Николай Теллалов е част, е “Разказвачът на приказки”. Съвременни български автори влизат в училищата, четат свои произведения, а децата – ако преценят, си купуват книгата. Като идея – прекрасно нещо, полезно не само за децата, но и за авторите. За съжаление се оказва, че никой не изпълнява контрол на това какви произведения ще се четат пред определена възрастова група. Защото сега започва едно бясно подхвърляне на топката на вината между училищните ръководства, инициатора “Разказвачът на приказки”, МОН, местното РУО, директорите и т.н., и т.н.
Скандалният откъс
В трескавото търсене на подходяща дата Светлана не обърна дължимото внимание на натъртените последни думи.
– Стана — престори се, че си спомня тя, — когато беше пийнал на рождения ден на онзи твой приятел с очилата…
– Помня. Купона у Сашо Рус. Ти още каза, че той е гамен и неудачник. Даже се посдърпахме тогава. Та, значи, върнахме се после тука скарани — и хоп, направихме бебето, тъй ли?
– Да, струва ми се…
– Изобщо не се ч*кахме онази вечер. Единствената, когато си преспивала тук, и не сме правили нищо.
– Грешиш. По едно време ти се събуди и ми го пъхна.
– Абсурд — хладно отрече Радослав, а ушите му пламенееха. — Тогава не мигнах цяла нощ. Беше ми болно, че не харесваш нито един от най-добрите ми приятели, защото и за Зако намери кофти етикетче. И обиди Павката. Само заради мен той си замълча тогава. Лека-полека почти престанах да се виждам с тях. Заради теб.
– Не можеш да помниш, ти беше кютук пиян!
– Тогава как изобщо съм свършил нещо?
– Ами, помогнах ти…
– И кога си го правила преди, след като дори заради една изпита бира ми се цупиш?
– Виж какво, стига с този разпит! — загуби самообладание Светлана. — Може да е било друг път! Какво си ме заял, не съм в полицейски участък! Пък и не желая да говоря пред тая за интимните ни работи!
Кой е Николай Теллалов?
Николай Теллалов е български автор, редактор, преводач. Творчеството му включва произведения на български и руски език (живял е в ГДР и Украйна). А търсенията му са насочени към етно елементи – Долната земя, Змейове и т.н. Всъщност “Да пробудиш драконче” е роман, издаден 1998 година от ИК “Светра”, а след това е претърпял две преиздавания. Двадесет и пет години по-късно книгата набира нова вълна популярност, заради “скандалния” цитат по-горе.
Мнение
Честно казано на фона на новините и на речника на някои деца в начален курс, не виждам кой знае колко скандалност. Заради една изпита бира, заради едно ч*кане, което дори главните герои не помнят, българската култура ще направи завой и ще полети към своя нов Ренесанс? Цяло едно чалга поколение, закърмени с бозавата кърма и вкисналата коластра от творчеството на Слави Трифонов, Сашка Васева, Софи Маринова и други знайни български кутлтуртрегери, изпълни хартиените тиражи и интернет пространството с възмутен вой до небесата по повод на книга, която дори не е детска.
Заради обективността ще отбележа, че “Да събудиш драконче” НЕ Е детска книга, която е предназначена за читатели от 5 клас. Лично аз бих я определил като подходяща за подрастващи от минимум 7 клас.
Факт е и друго, което няма как да бъде обяснено на невъзпитали в любов към четене, което все пак ще опитам да формулирам: Когато вие като родители обичате книгите, обичате четенето, давате пример на детето си, че книгата е най-добрият приятел на човека, то започва активно и вътрешноподбудено само да чете, да преравя библиотеката ви, да пробва нова и нова литература. Която не винаги е подходяща за възрастта му. Там то ще срещне думички, които смятате за мръсни. Смятате, че не са част от речника. Но те са точно такива. Дали детето ви ще се запознае с ч*кането от книгата на Теллалов, от “То” на Стивън Кинг (дали да кажа, че там си е gangbang?) или от нестойностен текст на рап, поп и/или чалга парче, пуснати по БГ Радио и “Веселина” всъщност е от ОГРОМНО ЗНАЧЕНИЕ. Защото псевдокултурата, продукт на улицата, която е обхванала официални канали, би опростачила, докато книжовната традиция все пак пази някакви устои и нива и в нея, дори “ч*кането” може да възпитава. Всичко е въпрос на контекст и интерпретация.
Категорично не споделям мнението, че в “Да пробудиш драконче” на Николай Теллалов се рекламира алкохол. “Една бира”, която е изпита преди въпросния акт, е всъщност хомеопатична задявка на фона на издишалите цял цепелин с райски газ ученици, изпили вече няколко цистерни енергийни напитки и изпушили електрониката на Силиконовата долина 🙂
Всъщност “Да пробудиш драконче” е един кратък етнофентъзи роман – магически реализъм, срещнал в своята история един нормален човек от края на деветдесетте и драконка. Историята е кратка, изпълнена с преживявания и представлява по-скоро снимка на деветдесетарска Бъглария, отколкото фентъзи епос, каквито публиката като цяло обича. Въпреки че звучи като приказка и самият автор да я нарича “истинска приказка”, романът на Теллалов всъщност е фентъзи роман. И в него намират място най-вече приключенията и преживяванията, гарнирани с чувства като любов, приятелство, пътищата в живота и т.н.
Позволявам си да споделя линк с мнението на Христо Блажев за книгата на Николай Теллалов: ТУК.
Вината
МОН набързо си изми ръцете като сподели, че не четяли книгите от инициативата “Разказвачът на приказки”. Но все пак от 2020 “принципно” подкрепя инициативата! И, цитирам: “отговорността за подбора на автори и текстове е на организаторите на националната инициатива за насърчаване на четенето“. Как официална институция от ранга на МОН подкрепя нещо, върху което няма качествен контрол? Загадка за мен.
Всъщност МОН и министрите на образованието от десетилетия са един злокачествен тумор, чиято цел е да не фукционира, да опропастява усилията на учителите и да занижава изискванията към учениците. Но това е една дълга тема, която няма да започвам, защото метастазите са твърде много…
Изводът, драги читатели, е да четете повече, да четете с разбиране, да следите какво четат децата ви и да не прекалявате с критичността си. Всички сме били и малки, и млади – всички сме правили глупости. Но понякога една глупост, може да ускори превръщането ни в хора. Зависи от контекста, както споменах по-горе.
По-скандалното
Всъщност вездесъщата социална мрежа със синьо лого и буквича f – се изпълни с хейтърски позивни на действащи и сравнително успешни български писатели, които без никакво вникване в проблема заклеймяват Николай Теллалов като графоман и драскач. Едва ли завистта, която изпитват оправдава подобно поведение, което не подхожда на хора, претендиращи да творят литература и изкуство.
Автор: Валентин П. Попов