3 март

Защо е важен 3-ти март? Защо е важно да помним историята? Защо сме склонни да се откажем от националните си празници, заради „европейски ценности“? С какво ни „помогнаха“ европейските държави преди 144 години? Забравихме ли какво се случи?

Не е нужно да помним. Можем просто да го прочетем. Но не в новите учебници по история, а в записките на интелигентните българи, изживели онова време, записали го за поколенията. Защото историята трябва да се знае. Нещата се повтарят. Това е един нескончаем кръговрат от борби за надмощие.

Какво се случва на 3-ти март 1878г.? Случва се сключването на Предварителният санстефански мирен договор. Да, той е предварителен. И се сключва само между Руската и Османската империи. Повод за това е окупацията на Цариград от Руската армия. Тогава Великобритания изпраща военен флот, който да подкрепи обсадения град, а Великите сили принуждават Русия са сключи примирие с Османската империя. В резултат на мирния договор се ражда Третата Българска държава. Границите й се разпростират надлъж и нашир, изтласквайки османските владения далеч на юг. Площта й е 170 000 кв.км. – от Сърбия и Албания до Черно море и от река Дунав до Егейско море.

Няколко месеца по-късно, на Берлинския конгрес, Великите сили решават, че тази млада, славянска, източноправославна държава не може да държи толкова обширни и плодородни земи и я разкъсват. Буквално.

На Българското княжество е оставена само територията между Дунав и Стара планина. Всичко на юг е върнато на Османската империя. Обособена е една полуавтономна, васална на османците област – Източна Румелия, която се простира между Стара планина и Родопите. Тя се явява като буфер между Османската империя и Европа.

Противно на решението на Великите сили, на 6-ти септември 1885г. Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се присъединява към Княжество България. Това, обаче, не става за една нощ.

Опитите за обединение стартират още през август 1878г. Започват бунтове, като Великите сили подкрепят османската полиция в Източна Румелия. Чак през пролетта на 1884г. Народната партия в Източна Румелия взима властта. Вдига се въстание и се дава отпор на османските власти.

Със Съединението и успешната му защита, българите започват ревизия на Берлинския договор. На 22 септември 1908г. България напълно отхвърля решенията, взети от Великите сили, ратифицирани в Берлинския договор и обявява своята Независимост.

Страните, наречени „Велики сили“, не са се променили през последния век и половина. До къде щяхме да стигнем по онова време, ако бяхме с днешното мислене? Щеше ли да я има изобщо България? Историята показва, че никой друг няма да пази българските интереси, освен българите.

Меглена Лазарова