Структура на краткия разказ

Структура на краткия разказ

Структура на краткия разказ

Изкуството да напишем страхотен кратък разказ

Краткият разказ е художествена литература между 1000 и 4000 думи (понякога може да стигне и до 15 000 думи). Краткият разказ е история, която неусетно ще прочетете, сядайки на канапето или фотьойла за почивка.

Обратно на очакванията кратките разкази са изключително трудни за писане и то е защото писателят не е разбрал основите на структурата им. Така че след като приключите с Вашата история, помислете – разказът Ви има ли сюжет, структура?

В статията ще разгледаме различни структури и характерни особености на краткия разказ, но преди всичко, за да го създадете, трябва да имате ИДЕЯ.

Голямата идея

Откъде идва голямата идея? Всъщност най-важното е да успеете да РАЗПОЗНАЕТЕ идеята, а не да я генерирате. Идеите са навсякъде около нас, затова си отбележете и запишете:

  • всичко, за които мечтаете;
  • специалните си интереси;
  • в кои области имате опит;
  • настоящите интереси, които обичате да обсъждате;
  • нещата, които сте обичали като дете;
  • страховете, които сте имали;
  • книгите, които сте обичали като дете;
  • книгите, които обичате сега;
  • репликите, похвалите и обидите, които сте получавали;

Със споменатата тренировка поставяте основите и оставяте идеята да изкристализира и да я дефинирате.
Малко идеи идват готови и в развит вид, който просто да запишете. Идеите отнемат време, тъй като процесът на писането е своего рода инкубатор.

Как да напишете страхотен разказ

Ще разгледам основните видове структура на разказите и ще ги анализирам. Защото в началото може идеята да изглежда ясна, формулирана и предвидима, но следвайки процеса на структуриране, ще видите, че резултатите са страхотни и създават майсторски кратък разказ.

Какво е структура на историята?

Структурата на краткия разказ не се различава от тази на роман или филм. Читателите ни очакват същия възход и падение. Структурата представлява реда, в който елементите от разказа ще се представят на читателя.

По същество има две части: ПЛОТ (основните събития в разказ, пиеса, роман, филм – измислени и представени като взаимосвързана последователност) и ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ИСТОРИЯТА.

Структурни особености на разказа

Както вече посочих, има две части във всяка структура за кратък разказ – сюжетът или “какво се случва” и елементите на историята или “основните фактори, които движат наратива: героите, конфликтите, обстановката и т.н.”

Когато правилно съчетаете елементите, които имат значение във Вашия разказ, установявате жизнената връзка с читателя. Той трябва да разбере не само какво се случва, но и защо се случва и/или какво всъщност означава.

Има пет основни структурни характеристики на краткия разказ:

  1. Изложение.
  2. Възходящо действие.
  3. Кулминация.
  4. Низходящо действие.
  5. Развръзка.

Изложение

То е частта от историята, в която героите и обстановката се представят на читателя. Най-общо има четири типа герои:
– Главният герой е този, чието пътуване в историята следваме;
– Антагонистът, чиито цели са противоположни на тези на главния герой (протагониста);
– Динамичния герой, който се променя в резултат на събитията в историята;
– Статичният герой, който не се променя във времето;

Възходящо действие

В него главният герой е изправен пред предизвикателства и кризи. Той е катализаторът, който задвижва историята. Протагонистът излиза от зоната си на комфорт и прави всичко възможно, за да се върне в нея (променен или не).

Кулминация

Най-често тя е най-вълнуващата част от историята. Главният герой е поставен на изпитание.

Низходящо действие

То се отнася за събитията, които следват кулминацията. Често главният герой вярва, че се е провалил.

Развръзка

Конфликтът е разрешен. Може да има три варианта: протагонистът получава това, което иска; протагонистът не получава това, което иска; главният герой не получава това, което иска, но осъзнава, че има нещо по-важно.

Видове структура на късия разказ

След като вече имаме поглед върху основните елементи на късия разказ, ще разгледам някои актуални структури на разкази, които ще Ви помогнат да изградите исторята си:

Пътешествието на главния герой

Една от най-известните структури на историята. Това е модел, който съществува в много световни митологии, народни приказки и др. Тук се проследява действието, развитието на протагониста и развръзката от неговата гледна точка.

Например: Обикновен свят, в който се описва ежедневието на главния герои. Следва призив, причина главният герои да започне/предприеме действия, който не са характерни за него или не са желани от него:
– протагонистът отказва да напусне зоната си на комфорт, не желае да предприеме действие.
– сцена, в която протагонистът следва ментора си (човек, който е важен за него) и бива убеден, че трябва да предприеме действията.
– първи етап на действие – в който главният герой излиза от зоната си на комфорт и предприема действие.
– тестове, съюзници, врагове, пред които протагонистът е изправен пред разнообразни предизвикателства.
– следва приближаване към същината на историята – протагонистът доближава същинската си цел.
– главното изпитание, в което протагонистът среща най-голямото си изпитание.
– награда – след преминаване на изпитанието, главният герой получава това, което е търсил и победата е на лице. Тук е единият момент, в който разказът може да приключи. Но може и да продължи с:
– пътя назад – главният герой е получил това, което иска, но реално положението се е влошило;
– възкресение – главният герой е изправен пред предизвикателство, от което зависи всичко, което е научил;
– финален етап, в който главният герой се завръща у дома триумфално.

Три действия

Трите действия най-често се описват като начало, среда и край или в контекста на изброените по-рани структурни характеристики те са настройка, конфронтация и разрешение.
В действие 1 – настройка – се включва експозицията, където създаваме света на главния герой и подбуждащия елемент, пусковият механизъм, който задвижва историята. В доста от случаите тук е включено и първото действие на протагониста.
В действие 2 – конфронтация – напрежението нараства, поставяме протагониста в ситуация, в която читателят се чуди дали би могъл да се справи с проблема.
В действие 3 – разрешение (на проблема). Започва с предварителна кулминация, която може да се опише с “нощта е най-тъмна преди зазоряване”. Всичко е “на кантар”. Нашият герой трябва да събере смелост и сила, за да успее и да не се провали. Следват кулминацията и развръзката. Историята свършва с резултатите от последствията.

Структура от седем точки

Разработена е от Дан Уелс и характерно за нея е да започнете от края с развръзката и да се движите обратно на времето на действие към началната точка. Седемте елемента на тази структура са:

  1. Кукичката, която посочва текущата ситуация на главния герой.
  2. Първа сюжетна точка, където главният герой е призован за действие.
  3. Първа конфликтна точка, където протагонистът получава първия си удар.
  4. Повратна точка, в която главният герой става активен и решава да посрещне конфликта (да излезе от зоната си на комфорт и да се сблъска с опасността).
  5. Втора конфликтна точка, където протагонистът получава второто си мотиваране, втория си удар.
  6. Втора сюжетна точка, където главният герой вижда (разбира), че през цялото време е имал разрешение на проблема.
  7. Разрешение на проблема.

Пирамида на Фрейтаг

Пирамидата на Фрейтаг е драматична структура от пет точки, базирана на класическите гръцки трагедии. Петте точки са: въведение, нарастващо действие/интензитет/ катализиране на конфликта/кулминация, спадащо действие , катастрофа/развръзка.

Пирамида на Фрейтаг

Кои са 5-те части на структурата на кратката история (и не само)?

Експозицията или въведение, възходящо действие, кулминация, низходящо действие и развръзка.

Кратките разкази имат ли структура?

Да, и е наложително да имат структура, защото в противен случай пишете прозаичен откъс, който не казва нищо на читателя.

Какво е сюжет и структура на кратките разкази?

Сюжетът и структурата на кратките разкази е логическият ред, в който се случват събитията в историята – поставянето на сцената, подбудите, героите – протагонист и антагонист, подбуждащ инцидент, пречки, разрешението на проблема.


Писането на кратки разкази е стъпало към завладяването на по-големи разказни форми, но само по-себе си е доста по-трудно от създаването на роман. Нужно е да се съобразим с малкия обем, с възможността читателя да прочете разказа Ви преди сън и за десет-петнадесет минути и да получи пълноценна наслада от качественото четиво.

Валентин Попов-Вотан

Валентин Попов-Вотан

главен редактор

Валентин Попов е български писател, носител на редица значими национални и международни отличия за проза и поезия. Негови творби могат да се прочетат на български, английски и италиански.

www.val-popov.com

508 Views
error: Content is protected !!