Dec
Един от законите в нашия дом е, каквото излезе от Краля, да бъде закупено и да намери място в семейната библиотека. “Институтът” не направи изключение, а книгата с дебелите корици ме изчака известно време, за да я … довърша за два дни.
След като изд. “Бард” закупиха правата има някои графични оформления в кориците им, които не ми допадат, но затова пък в книжното тяло две или три грешки само ми направиха впечатление, така че поздравления за коректора и редактора.
Книгата излиза през септември 2019 г. на американския пазар, а в сайта си Стивън Кинг я представя така:
Сюжет на “Институтът” от Стивън Кинг
“Посред нощ, в къща на тиха улица в предградие на Минеаполис, натрапници тихо убиват родителите на Люк Елис и го качват в черен джип. Операцията отнема по-малко от две минути. Люк се събуди в Института, в стая, която изглежда точно като неговата, само че няма прозорец. А пред вратата му има други врати, зад които са други деца със специални таланти – телекинеза и телепатия – които са стигнали до това място по същия начин, както и Люк: Калиша, Ник, Джордж, Айрис и десетгодишният Ейвъри Диксън. Всички те са в Предната половина. Други, научава Люк, са в Задната половина – „като мотела на хлебарката“, казва Калиша. „Чекираш се, но не се напускаш.“
В тази най-зловеща институция директорът г-жа Сигсби и нейният персонал са безмилостно отдадени на това да извлекат от тези деца силата на техните извънредни дарби. Тук няма никакви скрупули. Ако сутрудничите, получавате жетони за автоматите. Ако не го направите, наказанието е брутално. Постепенно познатите на Люк изчезват в Задната половина и той става все по-отчаян да се измъкне и да получи помощ. Но никой никога не е избягал от Института.
Психически ужасяващ като “Подпалвачката” и със зрелищната детска сила на “То”, “Институтът” е разтърсващата драматична история на Стивън Кинг за доброто срещу злото в свят, в който добрите момчета не винаги печелят.”
Всъщност за мен тази книга е едно добро завръщане към стария Стиви, който леко избяга от себе си (или от мен) с крими поредицата си. Не, че не ми харесва, но е … ниска топка за това, което се очаква от един крал.
И така… Всичко в “Институтът” започва случайно, както често се случва в живота. Един бивш полицай продава билета си за самолет и тръгва на автостоп. Избягвайки едно задръстване се оказва в зачукано градче, където остава да работи като нощен пазач. А в това време, докато гради светлото си бъдеще, Люк Елис – гении с леки телекинетични способности е отвлечен, а родителите му убити. Когато дванадесет годишното момче се буди, се оказва в една стая, копие на неговата родна, но всъщност е на място с негови връсници, всички надерени с умения, които трябва да развият, но и да бъдат контролирани. Добре дошли в Инсититутът! Място, в което децата се събират, за да вършат специални задачи… Но стига толкова, за да не издам прекалено много от книгата.
Тематика на “Институтът” от Стивън Кинг
Както в голяма част от творчеството му, Стивън Кинг поставя на сцената борбата между доброто и злото, скрупулите на хората, както и отговаря на въпроса дали с правене на зло би могло да се получи нещо добро. В глобален мащаб.
Стилистика на “Институтът” от Стивън Кинг
Стивън Кинг не е избягал от стила си. Дълбок психологизъм дори на второстепенните герои, напрегнато действие, описания, които въвличат и поставят читателя на място в сцената на действие.
Лично мнение за “Институтът” на Стивън Кинг
Повече от увлекателен роман – въвличащ и скороразвитиен, въпреки значимия си обем. Когато го захапеш, не можеш да го оставиш. Напомни ми обаче на историите на Том Сойер и Хък Фин, на “Под купола”, заради изолирано съществуване на институцията, както и на вече споменатите “То” и “Подпалвачката” (“Живата факла” в първото издание на български език).
Темата, която разглежда за борбата между доброто и злото и за случайностите, които са предопределящи, всъщност задават въпроса дали има висша сила, която контролира съдбата ни. За пореден път Кинг не дава отговор на този въпрос, но подозирам, че сега, когато е в доста напреднала възраст, му се иска да има по-ясна представа за тази възможност. Това, което отново се прокрадва в страниците е мисълта му за онази невидима кост, която държи главата изправена. И може би това е неговото най-ценно внушение, което прави чрез творчеството си. Надявам се, че успява да възпита все повече и повече читатели от цял свят.
Оценка:
7/6
Из Goodreads
Shannon Maki: Аз съм голям фен на Стивън Кинг, но това не беше добра книга. Не мога да разбера оценките тук. Всички тези деца звучат като 70-годишни бели пичове. Кое дете гледа черно-бели филми на TMC? Почти съм сигурен, че един от тях е казал на друг човек да сложи яйце в обувката си и да го разбие. Никое дете не говори така в този момент. Дори натрапените препратки към поп културата бяха много остарели. И дори не ме карайте да започвам с нападките на Тръмп. Не понасям Тръмп, но нямаше никаква причина да го пусна в тази книга толкова пъти. Небрежността, с която възрастният „герой“ беше доведен до хлапето, беше ужасяваща. Нямаше нищо интересно за бившето ченге и какъв беше смисълът от сюжета за нощния чук? В тази част от историята изобщо нищо не се случи. Никога не съм писал рецензия тук, защото имам чувството, че повечето от основите са покрити, но не мога просто да стоя и да оставя тази книга да бъде оценена като дори отдалечена добра.
Avalonjohn44: “Toва не е Стивън Кинг от моята младост. Не и Стивън Кинг, който написа “11/22/63” само преди няколко години, или книгите на Бил Ходжис, които бяха от по-добрата страна на достойнството му като автор. Нито един от героите не е изяснен, трябва ли да ги харесваме само защото те очевидно са главните герои? Зли ли са само защото е ясно, че са лошите? Още стотина страници трябваше да бъдат изразходвани за създаване на връзка с героите….
Случайни оплаквания:
– Диалогът е слаб. Изглежда, че остроумният отговор на всеки герой е малко повече от „Млъкни“. Понякога с удивителен знак.
– Някое дете казва ли вече джипове?
– Престрелката беше просто тъпа. Почти спрях да чета, когато бездомната жена каза нещо от рода на „Това е югът. Ние го носим“. *настръхвам* Спестете парите си. Отидете в библиотеката и прочетете това или го пропуснете напълно.”
Ginger: “Чичо Стив все още го има! Институтът беше забързан трилър от началото до края и тованаистина ми хареса. Героите бяха фантастични, написаното беше страхотно и целият сюжет беше добре обмислен. Институтът започва, като ни представя Тим Джеймисън. Не бях съвсем сигурна накъде ще отиде арката на този герой в началото, но се радвам, че продължих да чета. Защото Стивън Кинг има план с този герой и аз харесах всичко в Тим! След като проследихме пътуването на Тим известно време, се запознахме с Люк Елис…
Наистина се радвам, че прочетох тази и се надявам Кинг да продължи да пуска книги като тази. Определено си заслужава шума!”
Amora: “Стивън Кинг в най-добрия си вид според мен. Всеки път, когато Кинг пише роман за деца, борещи се със злото, е ясно, че ще бъде добър. Тази книга не е изключение. Бързо се пристрастих към тази книга и започнах да обожавам всички деца в Института, особено Люк и Ейвърстър. Всяка страница в тази книга имах чувството, че преживявам историята. Чудя се дали героите тук ще се появят отново в бъдещите романи на Кинг.”
Monica: “Не съм сигурна защо, но С.К. върши страхотна работа, като пише за деца. Изглежда, че помни и най-малките подробности; не само какво ги плаши, но как този страх мирише, вкусва и диша във врата ни. Всичко това изглежда връща на повърхността страха, който сме погребали отдавна. Институтът беше солидна 5 ⭐️ четиво за мен. Веднага ангажиран от „нощния чукач“ и неговата предистория, част от напрежението чакаше по пътя му, за да се пресече с нашето чудо. Люк и останалите в Института не са нищо повече от пионки в тази ужасяваща игра за уж спасяване на света от злото. По ирония на съдбата, като унищожи младите животи на толкова много. Въпреки че тази книга е сравнявана с някои от по-старите романи на Кинг, намирам този за много по-правдоподобен и завладяващ. В края на краищата, хората винаги са истинските чудовища. Както всеки постоянен читател може да потвърди…”
Dennis: “Институтът лесно се превърна в любимия ми роман на Стивън Кинг! Може да е над 500 страници, но тази книга се чете толкова бързо, че няма да я оставите. Бих казал, че тази книга е комбинация от X-Men среща Stranger Things — с литературния стил на писане на ужаси, който сте очаквали да харесате от Стивън Кинг. Героите бяха многостранни, историята беше завладяваща и оригинална и нямаше твърде много експозиция – навлязохме направо в историята от рано. Тази история наистина ще ви отведе на приключение, което не сте очаквали и определено няма да очаквате как ще се развие. Институтът ще ви накара да мислите и виждам големи неща за това издание.”
Валентин Попов-Вотан
главен редактор
Валентин Попов е български писател, носител на редица значими национални и международни отличия за проза и поезия. Негови творби могат да се прочетат на български, английски и италиански.
