Чуйте съветите на режисьора – носител на Оскар, който ще ви каже как да прегърнете своите чудовища, да намерите своя глас и да пишете историите, които обичате.

Гийермо дел Торо е режисьор, носител на Оскар и още редица значими награди, който рови дълбоко в човешката психика, за да разкаже кинематографични истории с невероятни герои, които съществуват в периферията на обществото. Всички те се бият с чудовища – както реални, така и въображаеми – и изразяват споделена човечност. Гийермо не е само режисьор, но и продуцент, сценарист и писател. Носител е на награди като „БАФТА“, „САТУРН“, „Бодил“, „Гоя“, „Хюго“, „Златна палма“ и „Оскар“. Най-известните му филми са: „Кронос“, „Мимикрия“, „Блейд 2“, „Хелбой“, „Огненият пръстен“, „Хобит: Неочаквано пътешествие“, „Пурпурният връх“ и др. Израснал в Мексико, отгледан от своята дълбоко набожна баба, той показва увлечение към приказките и готическите ужаси. Израства с филмите на ужаса от 60-те години като „Шофьор на такси“ на Скорсезе, „Нощта на живите мъртви“ на Ромеро и др. Историите на ужасите пленяват въображението на дел Торо като дете и в резултат на това неговата гледна точка е като на никой друг режисьор, работещ днес. Той не се срамува да обсъжда предизвикателствата, пред които е изправен в кариерата си, и да споделя как успява да продължи да разказва вдъхновяващи, обнадеждаващи истории. Ето 10 съвета за разказване на истории от Гилермо дел Торо.

Прегърнете чудовищата

Чудовищата са повтаряща се тема във филмите на Гийермо дел Торо, защото всички се сблъскваме с чудовища в живота си. Докато някои са буквални, а повечето са фигуративни, в един момент всички ние трябва да се изправим пред нещото, което ни плаши най-много. От време на време чудовището е в нас. Дел Торо казва: „Обичам чудовища. Ако отида на църква, се интересувам повече от гаргойлите, отколкото от светците. Наистина не ме интересува много идеята за нормално – това е много абстрактно за мен. Мисля, че съвършенството е практически недостижимо, но несъвършенството е на една ръка разстояние. Ето защо обичам чудовищата: защото те представляват наша страна, която всъщност трябва да прегърнем и да празнуваме. Обичайте чудовището, злодея или тъмната сила в собствената си история. Дайте му сила. Дайте му човечност. Дайте му слабост. Като писател, създаването на ужасяващо чудовище е мощен инструмент за разказване на истории.”

Препятствието е Пътят

Да накарате една история да работи може да бъде безумно предизвикателство. Винаги изглежда, че по пътя има непреодолимо препятствие. Но какво, ако изправянето пред това препятствие е единственият начин да разкажем тази история? Въпреки всичките си постижения, Гийермо дел Торо също се бори с препятствия. Той казва: „Без значение кой си, режисурата е изкуството да организираш инциденти. Разбира се, вие подготвяте, оцветявате кода и проектирате филма до края, но всеки ден ще получавате 30 криви топки. Вземете каквото има и го накарайте да работи. Има страхотна дзен поговорка: „Препятствието е пътят…“ — каквото и да видите като препятствие – [то] ви крещи. Това е пътят към по-добро решение.“ Като писател, не избягвайте нещото, което ви кара да се чувствате неудобно, или тази част от историята, която мразите. Вместо това го атакувайте, прегърнете го и му се покланяйте. Оставете го да информира вашата история по възможно най-много начини, които можете да откриете. Вероятно ще откриете, че това е най-добрият път за достигане до края.

Твърдостта и уязвимостта са двете страни на една и съща монета

Изборът да разкажете въздействаща история е като излизане на бойното поле. Ще ви трябват оръжия, броня и смелост. Но всеки велик войник е повече от тези неща. Той също вярва, че това, за което се бори, е моралното и справедливо нещо. Способността да вярваш в нещо по-голямо от себе си може да те направи уязвим – и това е хубаво нещо. Дел Торо препоръчва да бъдете твърди като нокти, като същевременно сте възможно най-пропускливи. „Не можеш да си напълно крехък, защото няма да правиш филми. Станете художник или поет. Трябва да си твърд и да се бориш, да казваш на копелетата: „Не, не, не!“ Може да крещиш на продуцента, че кранът не е готов, а в следващия момент трябва да си напълно отворен с вашия актьор, за да гледате изпълнението на актьора. Трябва да запазиш това детско въображение.“ Като писатели ние трябва да се борим за нашата история. Трябва да сме смели и безстрашни, докато позволяваме на нашето вътрешно дете да живее в нас. Именно тази детска гледна точка прави историята достъпна и свързана.

Изразете своя уникален глас

Като писатели най-важният ни инструмент е нашата собствена уникална перспектива, опит и гледна точка. Това е единственото нещо, което никой друг няма и ние трябва да го изразим в пълния си потенциал, ако искаме да създадем нещо свежо и отличително. Дел Торо казва: „Всичко, което можем да направим като артисти, е синтез на това, което е правено преди 2000 години в цивилизацията, всяка песен е изпята, всяка история е разказана, но вашият глас не е бил чут. Вашите качества и вашите недостатъци. Никой не е организирал тези истории по начина, по който го правите вие ​​– това е гласът.“ Историята на Ромео и Жулиета е съществувала преди Шекспир да я разкаже и все още продължава да бъде преразказвана. Докато сядате да създавате история, помислете какво може да добави вашият личен житейски опит към нея.  

Не се увличайте в промишлеността на писането

В Холивуд има много „правила“. Ако сценаристите следваха всички тях, те просто щяха да пишат един и същ филм отново и отново. Следвайте вътрешността, сърцето и инстинкта си. Не се тревожете за нищо друго. Дел Торо казва: „Може да слушате агент или ръководител на студио – те знаят кои са големите, кой прави това или онова. Абсолютно не е важно. Единственото нещо [което е важно] е тази традиция, към която ще принадлежиш. Просто напишете най-добрия проклет сценарий, който знаете как да пишете.

Не харесвате филмите, които гледате? Пишете по-добри

Лесно е да се оплакваш от лошото състояние на киното в наши дни. По-трудното нещо е да правиш по-добри филми. Но точно това казва Гилермо дел Торо, че трябва да направите. „Винаги е по-добре да отговаряш в работата си на нещата, които не харесваш в медиите. Ако не харесвате филмите, които се правят, направете свой собствен. Покажете на света каква според вас трябва да бъде тази медия.“ Ако писателите са нещо, то е находчиво. Ако вярвате, че можете да се справите по-добре, ще го направите.

Пишете само истории, които ТРЯБВА да напишете

Ако сте наистина креативна личност, вероятно мислите за нови идеи за истории всеки ден. Някои падат настрани, но някои остават с вас. Може би с години. Някои заяждат и не млъкват. Някои забиват куките си във вас и не ви пускат. Това са историите, които ТРЯБВА да разкажете. Дел Торо твърди, че прави филми само когато има „пълна сигурност“ или „непоколебимо убеждение“, че трябва да го направи, казвайки: „Накрая се колебаеш, след като преминеш през ада – но си сигурен: трябва да направя този филм! Това не е его. Не искате да бъде харесвано или прието, просто трябва да го направите.”

Бъди верен на себе си

Тъй като правенето на филми е наистина съвместна форма на изкуство, винаги ще е необходим компромис. Просто имайте предвид от какво сте готови да се откажете за по-доброто на филма. Дел Торо смята, че: „Ако сте верни на себе си, ако правите само неща, в които наистина вярвате, които са лични за вас, тогава не се нуждаете от одобрението на никой друг. Това, според мен, отличава великите режисьори на филми на ужасите и големите режисьори като цяло. Не се опитвайте да бъдете някой друг. Никога не съм правил филм, за който не бих умрял.”

Не се дръжте за миналото

Понякога филмът не се получава така, както сте се надявали. Понякога даден скрипт се отхвърля 101 пъти. Знайте кога да намалите загубите си и да продължите напред. Прераждането и преоткриването са мощни сили за всички креативни хора – особено за писателите. Ако се чувствате блокирани или натежали, опитайте нов жанр или нова медия…, или си намерете приятел, с когото да пишете заедно. Не спирайте да пишете, просто го разгледайте от различен ъгъл. На Дел Торо принадлежи изказването, че: „Пеперудата не поглежда назад към своята гъсеница, нито с умиление, нито с копнеж. Просто лети.“ Бъдете пеперудата.

Никога не губете надежда

Успехът не е свързан толкова с всички страхотни неща, които постигате – той също е свързан с провала. Дел Торо казва: “Никога не губи надежда. Бизнесът… ще бъде брутален. Ще бъде ужасно. Ще бъде безмилостно и ако се счупите, не трябва да правите филми. Вие живеете с отхвърляне в продължение на десетилетия. Ето как определям успеха – провал според вашите собствени условия. На прохождащите режисьорите им казвам, че правенето на филм е изяждане на сандвич с глупости. Единственото нещо, което става по-добро е, че с годините получаваш малко повече хляб, но глупостите винаги са там.   Има толкова много да се научи от Гийермо дел Торо, но може би най-вдъхновяващият аспект от неговия подход към създаването на филми е готовността и ентусиазма му да поема големи творчески рискове. Помислете за това – неговият новаторски филм “Формата на водата” е приказка за възрастни за междувидов романс. Но поемането на големи рискове означава да знаете как да се проваляте, а Гийермо дел Торо просто знае как да се проваля по-добре. /по материали от чуждия печат/