“Глаголически именник и нумерология” – Нора Пенева

Личното име е може би най-устойчивата културно-социална единица в историята на човечеството. Чрез името си човек се заявява като част от социума – като личност, и чрез името си, той се осъществява като пълноценна, важна част за обществото (или точно обратното).

Неслучайно в българската традиция има поговорки като:

Водата всичко измива, лошото име не може.

Глава да падне, име да не падне.

Пази, Боже, име да не ти излезе.

Ако човек няма име, той е никой. Не може да се заяви пред обществото, защото няма име, той е безименен, безгласен, несъществуващ. Неслучайно в Древен Рим се е казвало: „Името е твоя съдба“.

И може би точно затова робите са нямали имена. Но също толкова безимени и безправни са били жените, които в периода на късната република нямат свои имена. В наше време все още има културни традиции, в които жената първо носи името на баща си, после носи името на съпруга си, накрая носи името на сина си.

Безименият човек е буквално никой – той няма права, няма свобода, няма глас. Той е безгласен и невидим. Вече не е човек или поне няма стойност на човешко същество. Безименият човек не е част от обществото, не е приобщен към реда, той не е, както би се изразил Аристотел – „Зоон политикон“ – социално животно (zoon politicon), а е само Зоон – животно…