„Неродена мома“ – Гергана Христова

10.00 лв.

Книгата „Неродена мома“ е втората книга на авторката Гергана Христова. Сборник с 20 разказа на тема селото. Разказите са писани на северозападен диалект. Корицата на книгата е дело на талантливата художничка Снежана Петрова от гр. Мездра, която рисува енергийни картини с пръсти. Името на картината е „Зачатие“.

Година на издаване 2020г. ISBN 978-619-7411-26-3

ИК- Конфедерация на българските писатели

рецензент Станислав Марашки

редактор Валентина Панова

коректор Снежана Костадинова

Цена 10 лв.

 

За нея г-н. Марашки казва:

„Сборникът с разкази „Неродена мома“ на Гергана Христова изследва със средствата на художествената проза психологията на малкия човек, на тези обикновени хора, за които все още има ценности като доброта и съчувствие, вярност и приятелска взаимопомощ. Авторката  представя техните съдби с емоционален, но неесестичен език, служейки си с детайла и погледа на вездесъщия Разказвач, който вижда всичко както отвън така и отвътре. Речевата характеристика на героите допълва удачно характеристиката чрез дела и постъпки, а образът а мотивът за неродената мома, макар и заимстван от приказния фолклор, е своеобразен символ на култа към красотата, който обобщава  идейната атмосфера на цялата книга.“

Станислав Марашки – председател на Конфедерация на българските писатели

 

Цитат от първият разказ:

Наследство

 

Не я държеха краката баба Рада. И ръцете трепереха, и очите не виждаха. От години беше в сенките. Виждаше колкото да не се блъсне някъде. Свикна, познаваше къщата така добре, че очи не и трябваха. Сега виждаше само спомените ясно. От преди две години кога си отиде стареца и, от веднъж някак падна. От тогава живееше сама. Всеки ден като станеше от постелята все по- малко виждаше и някак без да забележи и останаха само спомени и очертания. Син и работеше по чужбината. Идваше си два пъти в годината. Дойде, подържи и ръката, донесе и нещо за хапване, някоя нова кърпа, чорапи…поседи ден два, нацепи дърва, поправи нещо и си иде. Снахата отдавна не минаваше, заета, работа… внучката чат- пат поминаваше. Добро дете беше, голяма вече, студентка. Почисти, разтреби. Гледаше да не мести нищо, че да не се обърква бабичката. Ама и тя работи нейни си имаше по града. Кога есенес дойде и каза, че момче си има на сърце и на лято ще се женят, бабичката ревна. От вълнение ръцете и се разтрепераха още повече. Мъка и беше, че не я виждаше хубаво. Знаеше руси къдри има, стройна е, леко стъпва, познаваше я по крачката. Ситна и напевна, сякаш играеше. И пъргава беше, чуеше я как пипа, кога реди.