„Черният геном“ е сборник с двадесет и седем разказа от Виктория Баръмова. Младата писателка твори еднакво добре, както в поетиката, така и в прозаична форма. За това свидетелстват редица нейни отличия от национални литературни конкурси като най-скорошното такова отличие е от изключително популярния ежегоден национален конкурс в памет на Агоп Мелконян, организиран от „Сборище за трубадури“. Виктория Баръмова има издадени две самостоятелни книги – „Из речника на вятъра“ със стихове и „Аз мога да съм всеки“ – сборник с разкази и стихотворения. Освен с публикациите си, Виктория ежедневно полага усилия за популяризиране на съвременната българска литература и културни събития като доброволец към електронно списание „Литературен дизайн“. Тя е основоположник и основен двигател на конкурса, организиран от споменатото електронно списание, „Забравеният език“. В този конкурс по предварително зададени стари български думи, автори пишат стихотворения и/или разкази.
„Черният геном“ е своеобразен венец на досегашното развитие на Виктория Баръмова като творец. Селекцията от разкази, които е подбрала е изключително богата, разнообразна и стилово изградена. Жанровото многообразие гарантира увлекателност, а искрения и умел стремеж към висока литература, е марка за качество, което липсва в голямата маса издавани напоследък книги.”
Валентин Попов-Вотан
“Докато четях всеки един разказ от сборника, имах чувството че гледах филм – раздвиженото перо на автора, образността и пластичността на написаното ме пренасяха (в повечето случаи) в друго време, но запазило привичките и горчивината на настоящия ни свят.
Заглавието на сборника – “Черният геном”, носи генетиката на биологичната ни отреденост и на вечно земетръсната зона, с която живеем – каприза на егото, кипежа на незрелите чувства, плъзгането по повърхността на лесното и лъскавото, илюзията за малотрайност на греховете ни и за вечност на властта и силата ни.
Цялата си земетръсна зона ние събираме, отбираме и редактираме в живота, а сбогуването с нея е само през силата на съзнанието. В разказите времевата земетръсна линия видимо излиза извън обхвата на тук и сега. Разказите се движат на две нива – във времето и в жанровете – фантастиката прелива в криминален сюжет, фентъзито в делнично битие, точно както в живота черното се смесва с бялото… и все сме на стъпка от съвършенството и от целостта си.”
Reviews
There are no reviews yet.