“Близо до сърцето” – Гергана Христова

Книга: „Близо до сърцето“ – сборник с разкази
Автор: Гергана Христова
Година на издаване: 2019
Издателство: БГ ПРИНТ ЕООД
ISBN 978-619-7522-03-07
Цена: 10 лв.

Найден

Рада беше оправна мома. Тъкмо беше започнала да се учи да шета, когато майка и си отиде. Млада беше, баща и, и той. Така и не я прежали. Нощем прегръщаше възглавницата и хлипаше. Хапеше я да не чуе Рада, че реве. Не знаеше що да я прави такава малка и често я пращаше при стринка и Петра. Там уж да играе с нейните две щерки. Рада се се вреше в ръцете и. Една заран не съмнало още, баща и я чу да клопа в кухничето. Кога влезна я завари по нощница още наведена над нощтвите. Всичко в брашно…тя бяла, напудрена, усмихната и капки пот по челото и.

– Що правиш, чедо ? – хвана се главата.

– Искам и дом да е топло, да мирише на хляб и на манджа…, като у стринкини…, като …на мама…- очите и се насълзиха.

Баща и се смути. По бръчките му потекоха вадички. Толко беше малка. Прегърна я и през сила се усмихна.

– Ми да омесим Радо – запретна и той ръкави.

Първия хляб не беше много читав, ама беше най-вкусния дето беха яли. И супа си сготвиха, воз безсолна, с питата вървеше. Като свършиха се наложи да се окъпят и изперат, че и кухничето претръскаха и преметоха. Ядоха като гладни. Постепенно Рада задобря. От стринка си се учеше, помнеше и от майка си….

Цитат от  първия разказ на втора част:

Десет години брак

Познаваше я толкова добре. Знаеше в коя стая от апартамента се намира и можеше с точност от 90 процента да каже какво прави там. Дали сгъва дрехите или оправя постелката на леглото. Какво прави в банята или в кухнята. Познаваше всеки неин шум, всяко движение. Тя правеше нещата както той ги харесваше. Обичаше да си представя как поставя измитата чиния на сушилника и знаеше, че тя го прави по онзи определен начин. Дори не беше нужно да е там за да го види. Харесваше му аромата и дори когато беше задъхана и изпотена. Любуваше се на вида и сутрин въпреки дъха и на застояло и остатъци от вечерята. След десет години брак познаваше всичко в нея само по погледа и.

Новината го завари толкова неподготвен, че в първия момент се усмихна и се прокле за това. Обадиха му се от болницата че е станала катастрофа и трябва да отиде възможно най- бързо. Един пиян шофьор му я отне.

Дори не успя да асимилира че всъщност бе загубил две същества. При аутопсията бяха установили двумесечна бременност. Всички казваха : „Колко жалко, да загубиш и двамата така нелепо”, все едно бяха сигурни, че е момче.

Той кимаше с глава стискаше зъби мълчеше. Когато мина цялата церемония по помени и разхождане до близкия гробищен парк на определени дни, се затвори