Нощта е в детеродна възраст след всеки недоносен мрак. Не искам повече да бързам. Когато бързах, закъснях. Осуетих добрите нрави, разколебах душата в мен. Къде сгреших? Какво направи със делника ми подреден? Кому е нужна съпротива сред вечния водовъртеж. Душата ми от теб отпива и после се прибира пеш. Опиянена е от мрака, научил всички […]
Поезията на Петя Цонева Живот Аз отварям очи. И земята прилича на дом. Боже, колко прозрачни глухарчета в миг се разпадат… Виждам сенките как накуцукват по пътя си хром – градоносният свод на живота дими като клада. Разлюлените ябълки ронят цветчета от скреж и изтръпват от вятъра. Всяко цветче е раздяла. А животът […]
Петя Цонева Петя Цонева е родена в гр. Габрово. Завършва специалностите Приложна лингвистика (с английски и френски език), Конферентен превод и Британистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, където работи като преподавател. Там тя защитава докторантура и доцентура в областта на английската литература, като през 2018 г. издателство „Кеймбридж Сколарс“ публикува англоезичната ѝ монография […]
Поезия от Венцислав Василев *** В земята на плачещите не намерих нито един, който е тъжен. Всички сълзи извираха от планината на бесовете. Слушал съм легенди за нея – всеки връх се смалявал, щом стъпиш на него и никога не виждаш хоризонта. Но трябва ли ни перспектива, щом винаги сме в стаичката зад очите си […]
СОЛЗИТЕ СЕ ЧИСТИЛИШТЕ НА ДУШАТА Танцувавме со мрачната сенка на леопардот. Храбро, отмено, онака машки. Со врескање на хиената, ја излечив и раната заборавена од многуте останати гнилости. Капка пот потече по црвеното чело и се испреплете со густата солза која се закачи на заматената трепка. Дали солзата е чистилиште на душата? Машка солза, тешка […]
Стихотворението „За нас“ от Катерина Ненчева е носител на специална награда в конкурса „Забравеният език“. ЗА НАС Катерина Ненчева Ех, Родино, ех, Българио, матица на тоя род, разреден сред четири граници, със живот – докрай убог. Не рачи да се поправи да потегли в права вяра – все катери през превали, през полета преминава… Не […]
Зимата ухае на звезди и шест причини да четем поезия! На прага на зимата, в дните, когато дъждът мие стъклата на прозорците на домовете и офисите ни, чашата горещ чай (с капка ром) е на една ръка разстояние, а светът се е смълчал под надвисналото сиво небе, поезията е онова интимно преживяване, което стопля и […]
В очакване на лятото Бебе пее, повито в кошарата, а врабченце танцува в тревата. Някой свири красиво на гарата на китара балада позната. Аромат на кафе и обичане се разнася високо в небето. Спира вече великото тичане по трънливия път на сърцето. Някой диша любов нецелуната и издишва съдбовно привличане. Ще се скъсат ли в римите […]
На 09 май 2022 в ДаДа бар, София от 19:00ч. предстои вълнуваща среща с един небезизвестен съвременен творец – Димитър Петров Регин. Авторът на детската поредица “Зайко и неговите приятели”, издадени от “Лексикон”, ще представи първа своя стихосбирка. Редактор е известния и награждаван български поет Денис Олегов. „В деня, който ни напомня за ужаса на […]
В СЕБЕ СИ ЛЕТЯ Какво е Любовта? – аз питам. – Време не е, ни дълг или протегната ръка. Награда тя не иска, не ще вземе от тебе нищо, даже и троха. Какво е Истината? – питам. – В нея оглежда ли се някой, в самота? Аз възжелах да я последвам, да се слея […]
Знаете ли, че доста автори създават стойностни творби и ги пазят само за себе си… Така че освен, издадените автори, останали извън ярките прожектори на известността, има и такива, които въобще не показват дарбата си публично. Причините за това могат да бъдат много! И те са важни! Но по-важно е виновните подбуди, импулси, съображения или […]
Любовта не е за нас Не е това! Нашето е друго! Ние не се смеем заедно! Ние се разплакваме един друг! Ти не ми купуваш плюшени мечета от панаира! Аз не готвя топла супа! Не плащаме сметки и не се караме за глупости! Не се ревнуваме и не си държим сметка кой къде е и […]
Списание „Литературен дизайн“ с радост приема в голямо си семейство Ева Гочева и нейната поезия. защо си тъжна – пита детето такива въпроси не се задават на непознати – казва майката взима торбите и си тръгват жената зад касата си мисли: защо съм тъжна защо съм тъжна после си спомня че такива въпроси не се […]
Екипът на списание „Литературен дизайн“ се свърза с тазгодишния финалист, заел трето място в международния конкурс „Мили дуели“, и с удоволствие представя поезията на Юрий Лишчук. КОГАТО ВИДЯХ БОТОКСОВОТО МУ ЛИЦЕ Гледам входната врата. Стъпка напред и зоната на комфорт ще се взриви. Стъпка назад – и ще погълне изцяло. Никой не разбира какво може […]
В месеца на любовта списание „Литературен дизайн“ с удоволствие приветства силния дебют на Светлин Трендафилов. Насладете се на негова поезия. Тирамису Тихата Искрена Радост Ахна Между Искащите Сладки Устни Терминалът Вгледани са чакащите в цифрова стена, прикриващи букета със цветята срамежливо, или трескаво държащи табелки с имена, поглеждащи часовниците си нетърпеливо… […]
Ти виждал ли си
как морето може да целува
и как влюбено по детски се вълнува,
щом диханието си слее със брега?
…
За връзкитеПървата ми голяма любов,се опита да се самоубие,оживя.Втората ми любов,се опита да убие мен,оживях.
Абаносовите меандри на тялото ти
с екзотичната своя извивност –
енигма
греховна –
неволно събуждат у мен:
чревоугодника,
скъперника,
похотливи
Имам само две ръце и твърде много чужди,
които ме дърпат за душата.
Изпуснах нещо, знам, че съм го изпуснала.
Дали живота, който можеше да имам,
или избора, който не довърших.
За две секунди може светът ти да се срине.
Мечтите ти някой да захвърли в калта.
Не бой се! Раната ще мине.
Отново ще изправиш ти глава.
Нощта – странна, блудкава, разсеяна,
през тази пролет е необяснимо сляпа,
катран акостирал е в небето над океана,
Искам да се изгубя.
В очите ти.
В ръцете ти
и всичко, което да ни свързва
да е дъхът, който си разделяме.
Вдишвам от теб.
Вдишваш от мен
и е толкова хубаво,
че няма стени, които да ни разделят.
Имам въздух като за няколко живота.
Кралят е гол и ний сме идиоти! Вдъхновено от творбата на Христо Ботев „ В механата“ и напомнянка от Д-р Волфганг Водарг за старата приказка на Ханс Кристиян Андерсен „Новите дрехи на царя“. Кой ли чува гласа на детето?! Кой ли изобщо ще го послуша?! Дали не стана време да спрем?! Да спрем с глупостите, […]
