Стихотворения от Диляна Веселинова ИН-ЯН Ако пиша на бялото с бяло, само Господ би виждал луличките. Затова ще си взема от черното на човешкото преходно тяло. Затова всяка сутрин обличам си цветни думи и шапка от мисли: пъстроцветна излизам на влажното черно-бяло шосе с много линии. И по пътя ме срещат различни […]
Диляна Веселинова Аз съм представител на един от първите випуски на гимназията с чужди езици „Н. Й. Вапцаров“ Шумен. Може би беше поетът, може би беше градът, който придаде израз на мислите ми. Пиша стихове от ученическа възраст, публикувам обаче едва от няколко години. Първата си стихосбирка издадох през 2019-та година под заглавието „Растежни […]
Зимата ухае на звезди и шест причини да четем поезия! На прага на зимата, в дните, когато дъждът мие стъклата на прозорците на домовете и офисите ни, чашата горещ чай (с капка ром) е на една ръка разстояние, а светът се е смълчал под надвисналото сиво небе, поезията е онова интимно преживяване, което стопля и […]
В очакване на лятото Бебе пее, повито в кошарата, а врабченце танцува в тревата. Някой свири красиво на гарата на китара балада позната. Аромат на кафе и обичане се разнася високо в небето. Спира вече великото тичане по трънливия път на сърцето. Някой диша любов нецелуната и издишва съдбовно привличане. Ще се скъсат ли в римите […]
Здравей, Димитър! Радвам се да те приветствам на страниците на “Литературен дизайн”. Представи се на нашите читатели, ако обичаш! Здравейте! Казвам се Димитър Петров-Регин. Роден съм в град Железногорск, СССР през 1979 година. Завърших гимназията в град Годеч през 1997 година. Работя предимно в сферата на строителството и хлебопроизводството. Живея в град Сливница. Започнах да […]
Убежище за съвестта Песента на майките останали без синове заглушава с тишина сирените. По флаговете им с изтрити цветове, черното поглъща всичко. В молитвите си, майките останали без синове отново ги прегръщат на границата между световете… Ще свидетелстват после сирените за последния палач на съвестта, срещу която няма убежище. Автор: Вероника Иванова 171 […]
Умираме твърде рано, Алия Алия, умираме твърде рано, Алия, чуваш ли? Умираме твърде рано! С бомби отбелязваме точки в портите на алчността, а когато пеем сред жабешкия хор фалшив, продаваме тишина за героизъм. Летим от натежали небеса, Алия и се приземяваме сред тръни кафяви, където губим дрехите си, косите си, и уханието на целомъдреност от […]
От днес ще бъда аз различна. Ще скрия буйният си нрав. Ще стана рано, ще почистя, и там сред облачета прах ще литне непотребна песен случайно звъннал весел смях и път самотен през полето, по който аз към теб вървях. И няма да те будя нощем да гледаш падащи звезди. И няма да те карам […]
Сара Исуфи (Sarah Isufi) е социолог и млад поет от Албания. Родена е в градчето Кавая. През юли 2021 издава първата си стихосбирка „Дъщеря на зимата“ – книга, която обхваща основни теми като екзистенциализма и автентичноста на северния албански диалект. През февруари 2022 публукува в Amazon първата си стихосбирка на английски език „Amaranth”. Съавтор е […]
Ким Джаксън Родена съм под знака на зодия Овен, през 1975 година, в Русе и съм израснала в Бяла. Наречена съм от родителите ми с хубавото българско име Боряна, с фамилия Христова. Вече тридесет и две години обаче, живея с псевдоним избран от мен самата – Ким Джаксън. Когато бях дете имах три мечти – […]
ИСКАШ ЛИ? на един приятел Искаш ли да бъда фея, за да сбъдна твойте розови мечти? Тиквата в каляска да превърна и с мене над света да бродиш ти. Искаш ли да бъда птица? Да усетиш свободата на моите криле! За да спуснем отвисоко по една усмивка на всяко страдащо, отхвърлено дете! […]
Екипът на списание „Литературен дизайн“ се свърза с тазгодишния финалист, заел трето място в международния конкурс „Мили дуели“, и с удоволствие представя поезията на Юрий Лишчук. КОГАТО ВИДЯХ БОТОКСОВОТО МУ ЛИЦЕ Гледам входната врата. Стъпка напред и зоната на комфорт ще се взриви. Стъпка назад – и ще погълне изцяло. Никой не разбира какво може […]
ЗЛОВЕЩО… Празни кръстовища с празни коли, улици празни без смях и искри. Последна цигара самотно гори, светофарът напразно червеното скри. Влакове празни по празните гари, жив човек няма в площадите стари. Само мъглата зловещо пълзи сякаш секундите с присмех брои. Забравен прозорец, отключен гараж, разпънат чадър на самотния плаж. пàри кафе в порцелана дори къде […]
Галена Върбева Галена Миткова Върбева е родена в гр. Ямбол, но живее и работи в гр. Шумен. Завършила е бакалавърска степен към ШУ „Епископ Константин Преславски“. От малка пише стихове и разкази. Нейни стихове са публикувани в периодичния печат и в много електронни издания („Откровения“, „Стихове“, „Българската книга“, „Буквите“, „Nowhere.com“, списание „ Поезия“, в-к „ […]
За поемата и критиците Отдавна младеж с изкрящи очи написал поема прекрасна, пред нея и славеят поен мълчи и чучулигата е безгласна! На своята любима той стих посветил, на нейните форми чудесни! Но колко и влюбен младежът да бил, с него била тя нечестна. Отчаян той скочил в дълбока река и отнесла го мигом […]
Пролетна надежда Ще дойде пролетта и ще ни стопли, ще изтръска зимата с зелени си детски пръсти. Ще сложи розово на клепките момичешки и слънце в момчешките длани. Ще дойде пролетта, ще дойде неизбежно е. С весели боси крачета ще стъпи по нашите мисли невесели. Ще дойде пролетта ще дойде. С всички разцветки на зеленото, […]
В месеца на любовта списание „Литературен дизайн“ с удоволствие приветства силния дебют на Светлин Трендафилов. Насладете се на негова поезия. Тирамису Тихата Искрена Радост Ахна Между Искащите Сладки Устни Терминалът Вгледани са чакащите в цифрова стена, прикриващи букета със цветята срамежливо, или трескаво държащи табелки с имена, поглеждащи часовниците си нетърпеливо… […]
Ивалина Пенчева Накратко, родена съм през 1999г. в гр. Пазарджик. Към настоящия момент завършвам немска филология с медии и комуникации – в университета “Манхайм”, Германия. А “надълго”…, пиша още от дете. Тогава не осъзнавах що е то поезия, що е то вдъхновение, но пишех – невинно, по детски, все пишех. Внезапно спрях. Дълги години се […]
Деница Петрова Казвам се Деница Петрова. Пиша от ученичка. Родена съм в гр. София. Завършила съм висше образование със специалност „Информационни технологии“, но поезията ми е по-голямата страст, която запалиха литературните срещи, организирани от Евтим Евтимов. Публикувала съм във в-к „Новият пулс“, в-к „България зад граница“, списание „Мечта за книга“, както и в общи сборници […]
Вероника Павлова Вероника Любомирова Павлова е родена на 24 август 1993 г. в гр. Видин. Поезията и литературата са голямата й любов. Обича да се занимава и с рисуване и фотография. Родена на бреговете на Дунав (гр. Видин), носеща Северозапада в сърцето си, живееща на брега на морето (гр. Варна). Поддържа своя фейсбук група за […]
Валентина Щайн Feenstein Evtimov PartG mbB Journalisten Schriftsteller Medien & Entertainment, Берлин -Бранденбург— Собственик и управител. Декември 2016 – до днес Журналистическа и писателска дейност, търговия, маркетинг, работа с клиенти, работа по проекти, продуцентска дейност, организация на събития за изкуство и култура, проекти със социална ангажираност – социална интеграция в Германия, социална интеграция в България […]
Борис Стоилов Името ми е Борис Стоилов. Наскоро навърших „христовата възраст“ – 33 години. Пиша от детска възраст с различна честота и постоянство. Основно поезия, макар че имам интересни идеи, които се старая да реализирам прозаично, напоследък. Родом съм от град Перник, в момента живея в София. Препитавам се в IT сферата, като QA Tester, […]
Лидия-Ива-Нова азвам се Лидия Иванова. По професия съм графичен дизайнер. Завършила съм математическа гимназия и бакалавър компютърни
Възможно ли е някой да те открадне и да не те върне обратно, преди да настъпи горещото пладне, преди да говориш ясно и кратко? Преди да усетиш, че нямаш сърце, защото не си поискал да имаш. Преди да узнаеш, че като дете на обесник, си плод на това, на което сам си предвестник. Възможно […]
Венецианска древна маска на лицето сложих в бал за празник на душата разголена съм в капка кръв сред тишината ръце попиващи безумни ласки под небето Зад стени на нощните локали тясни плъзнаха към мен от сенките така неясни и плът туптяща, бързо изпотена под плащ на черност, до болка съкровена Със страст за […]
С прашинки от безбройните звезди, в небето името ти пиша… Сърцето ми плахо ти шепти. А, душата ми пред тебе се съблича… Като с огнен пламък, ти запали в мен любовна искрица. И с неустоими ласки ме избави от живота ми в тъмница. Погледна ли в очите ти, виждам цялото северно сияние. О, […]
Тръпнещо сърцето ми замира като камбанен звън в очакване на оня миг, когато, в съзвучие със пролетта, ще разцъфтят напъпилите клони. И като в жертвеник ще сложа копнежа по недостижимото. Ще замълчи сърцето ми стъписано пред изгрева на бъдни дни и ще открива нови, незнайни ширини. Светът прекрасен ще е пак и необятен в залеза […]
Заето ли е мястото? И от кога си тук в това черешово кресло на връх вселената – с тези керемидени поеми, които си подложил под небето ни, за да не те тревожи залезът, когато се прибирам у дома, когато звездите вместо мене са константи, но не са тъй сладки, нито имаш този навик да будуваш […]
Между силата на характера и мисълта на сърцето. Говори ми с него, не за любов, а за това колко синьо е небето. Гласът му да чувам и с него да се лекувам. За живота ми се говори. за времето, което е минало, за целите, които имаме от деца. За ритъма на любимия ми […]
Потънах аз тъй бурно във мечтите, сляха се за мене нощите и дните ах, как не искам пак да съм сама… Изгубих си спокойствието и съня ах, как не искам пак да страдам… Не искам всичко пак да е лъжа! Ела при мен и хвани ме за ръка! Докосни моите пръсти със своите и през […]
