Новини
Александър Алексиев е млад и талантлив човек, който гори във всичко, което прави. И, повярвайте, [...]
Continue reading
За книгите и четенето Новини
Изследване на Университета в Кеймбридж съвсем скоро определи колко е оптималното количество четене, за да [...]
Continue reading
Поезия
*** пръстите на дъха тигалят всичко зло в менгалят ме, цялата съм в пленгалят, чакат [...]
Continue reading
Автори
Казвам се Хелин Велиева, на 20 години съм и следвам „Приложна лингвистика“ във Великотърновския университет. [...]
Continue reading
Новини
Благодарим на всички, които се включиха в литературния конкурс “За чиста и свята република” – конкурс, [...]
Continue reading
Алея на книгата, която се провежда в София от 4 до 10 септември, се очертава като страхотно събитие, по време на което читатели ще могат да се срещнат с любимите си автори. Вече отразихме кога и къде ще можете да видите Милен Хальов. Не по-малък интерес буди и възможността да се срещнете за автограф и […]
Христина Мачикян – стихотворения Ангелска заръка Тази вечер небето е толкова звездно, че протегна ли пръст, ще ме драсне ръбът му зелен. И по облачна стълба тогава безшумно ще слезе малък ангел – вестител на нашия утрешен ден. Ще притвори криле – бяла нежност от лъч изтъкана и навярно ще блесне в окото […]
ако се взирам дълго в мрака на “заслона” – сепия. както в черно-белите филми. както във филмовия филтър. съскане… сепия!…шепти… за гореща рана на тялото на жена. името ѝ е Украйна. женени сме от 30 години. **** ПАЦИФИСТ не знам деца ли сме или юноши или в луничките с пепел е покрита […]
ЧАСТ 2 Успях да хвана последния автобус за град, който е на час път от нашия. Там живееше приятелка на мама. Още докато бях бременна открих телефона ѝ в едно старо тефтерче. Свързах се с нея и ѝ разказах историята за гаджето, което ме е зарязало бременна и тя се отзова на молбата да ми […]
Душата няма пол Аз съм нещо между човек машина и планета Аз ще издигна стая за призраците и ще ти покажа как да ги ловиш в мрака После ще ги сваря в менструалната си кръв- Острието на загубата, разрезът на любовта Аз съм бяла, гола и прекрасна *** Границата над мен магьоснически линии в […]
***** памет за герой мастило е кръвта ми за Ботевия стих ***** след лисицата тича куче и не ме догонва страхът ***** сухо листенце врабчета го ритат и ето летим ***** дните обличат ме по привлекателно от годините ***** бръмбари от главата ми изнасям се ***** ***** остър е слухът за звука на резачката в […]
ЧАСТ 1 Отново е късна есен, отново слънцето залязва, а ситни капки дъжд отново мокрят лицето, косата и анцуга ми докато тичам по плажа. Вече четиринадесет години не пропускам спортуването по залез. Макар че от слушалките на айпода ми звучи любимата рок музика, която винаги успешно ме пренася далеч от реалният свят, всяка вечер нещо […]
По инициатива н Ана Драг и Валентин Попов-Вотан, списание „Литературен дизайн“ реши да Ви запознае с историта на едно момиче, което бяга от войната. Една лъчезарна слънчева и красива дама, която е имала цветен живот изпълнен с танци, мечти и копнежи по бъдещето. Събитията през последните месеци ни показаха, че онова „Утре“, за което често […]
Дори не беше мъхесто; не беше от онези приятно рошави плюшени мечета, сякаш току-що излезли от плитчините на ледените води на планинска река, рошави мечета, които те разтапят с тъмнокафявата си козина и усмихнатите си очи. Беше най-обикновено плюшено мече, каквото човек можеше да си купи във всеки магазин за детски играчки: с мека и […]
Ели и Нина вървяха бавно по баира, наслаждавайки се на тишината на гората и на есенната красота завладяла всичко наоколо. Газеха из шумата от разноцветни, нападали навсякъде листа, подритваха ги и дружно се смееха. Нина, като едно невинно дете, грабваше някое кафяво или жълто листо, издебваше приятелката си и ѝ го закачаше в косите. А […]
Убежище за съвестта Песента на майките останали без синове заглушава с тишина сирените. По флаговете им с изтрити цветове, черното поглъща всичко. В молитвите си, майките останали без синове отново ги прегръщат на границата между световете… Ще свидетелстват после сирените за последния палач на съвестта, срещу която няма убежище. Автор: Вероника Иванова 295 […]
7-те смъртни гряха на Виктория Баръмова Когато за първи път се запознах с рубриката на Ана Драг, много ми хареса, дори започнах предварително да симпатизирам на всички, които биха писали по темата! Но после, някаква тежка камбана ме удари и предизвикателството ѝ ми зазвуча ужасяващо, тъй като се запитах: а какво бих написала аз…??? Така […]
Тиха, тиха е зората, слънцето покрила с розов шал, плахо стъпва по земята и разкрива дар след дар. Свърши ерата на тъмнината…. На това място попаднах случайно след една силна буря в морето. На моята карта този остров не съществуваше, но след бурното вълнение цяла нощ, изложен на прищевките на океана, сега изпитвах само […]
От днес ще бъда аз различна. Ще скрия буйният си нрав. Ще стана рано, ще почистя, и там сред облачета прах ще литне непотребна песен случайно звъннал весел смях и път самотен през полето, по който аз към теб вървях. И няма да те будя нощем да гледаш падащи звезди. И няма да те карам […]
Ким Джаксън Родена съм под знака на зодия Овен, през 1975 година, в Русе и съм израснала в Бяла. Наречена съм от родителите ми с хубавото българско име Боряна, с фамилия Христова. Вече тридесет и две години обаче, живея с псевдоним избран от мен самата – Ким Джаксън. Когато бях дете имах три мечти – […]
ИСКАШ ЛИ? на един приятел Искаш ли да бъда фея, за да сбъдна твойте розови мечти? Тиквата в каляска да превърна и с мене над света да бродиш ти. Искаш ли да бъда птица? Да усетиш свободата на моите криле! За да спуснем отвисоко по една усмивка на всяко страдащо, отхвърлено дете! […]
Феята на зъбите на възрастните хора Иво и баба му отидоха на зъболекар. Зъболекарят извади на всеки по един зъб. Докато двамата се прибираха, момчето весело подскачаше. В ръчичката си стискаше изваденото зъбче, увито в салфетка. Но баба му беше тъжна… – Защо си тъжна, бабо? Довечера ще си сложим зъбчетата под възглавниците и феята […]
ЗЛОВЕЩО… Празни кръстовища с празни коли, улици празни без смях и искри. Последна цигара самотно гори, светофарът напразно червеното скри. Влакове празни по празните гари, жив човек няма в площадите стари. Само мъглата зловещо пълзи сякаш секундите с присмех брои. Забравен прозорец, отключен гараж, разпънат чадър на самотния плаж. пàри кафе в порцелана дори къде […]
Галена Върбева Галена Миткова Върбева е родена в гр. Ямбол, но живее и работи в гр. Шумен. Завършила е бакалавърска степен към ШУ „Епископ Константин Преславски“. От малка пише стихове и разкази. Нейни стихове са публикувани в периодичния печат и в много електронни издания („Откровения“, „Стихове“, „Българската книга“, „Буквите“, „Nowhere.com“, списание „ Поезия“, в-к „ […]
За поемата и критиците Отдавна младеж с изкрящи очи написал поема прекрасна, пред нея и славеят поен мълчи и чучулигата е безгласна! На своята любима той стих посветил, на нейните форми чудесни! Но колко и влюбен младежът да бил, с него била тя нечестна. Отчаян той скочил в дълбока река и отнесла го мигом […]
7-те смъртни гряха на Любел Дякоf 1. През повечето време не знам къде се намирам С навигация, компас и упътване от 5 човека, почти е сигурно, че ще се изгубя. 2. Ах, тези крайности… Завиждам благородно на балансираните хора. Мога да прекаля с всичко, дори без да съм разбрала – 14-часов работен ден, цял шоколад, […]
Появи се в малкото ни градче в един мързелив неделен следобед. Носеше малък сив вързоп на пръчка на лявото си рамо. Жълто-кафявият му опърпан костюм контрастираше с боядисаната му в червено брадичка, върху която се разливаше една дълбока и донякъде плашеща усмивка, червен нос и лешниково-жълти уморени очи. Ръцете му, облечени в снежнобели ръкавици, стискаха […]
Пролетна надежда Ще дойде пролетта и ще ни стопли, ще изтръска зимата с зелени си детски пръсти. Ще сложи розово на клепките момичешки и слънце в момчешките длани. Ще дойде пролетта, ще дойде неизбежно е. С весели боси крачета ще стъпи по нашите мисли невесели. Ще дойде пролетта ще дойде. С всички разцветки на зеленото, […]
Натискам педала до дупка. На магистрала като на магистрала. Префучавам покрай джип, който се движи по джанти. От прозорчето ми маха позната ръка. Усмихнатото и зачервено лице на шеф Такев се подава от шофьорското прозорче и чувам едно: – Сори, брат! – последвано от серия хълцания. Отминавам с вдигнат палец на ръката и продължавам с […]
Ивалина Пенчева Накратко, родена съм през 1999г. в гр. Пазарджик. Към настоящия момент завършвам немска филология с медии и комуникации – в университета “Манхайм”, Германия. А “надълго”…, пиша още от дете. Тогава не осъзнавах що е то поезия, що е то вдъхновение, но пишех – невинно, по детски, все пишех. Внезапно спрях. Дълги години се […]
Родена е на 2 септември 1980 г. в Русе. Завършва СОУ за европейски езици „Св. Константин-Кирил Фи
Ти виждал ли си
как морето може да целува
и как влюбено по детски се вълнува,
щом диханието си слее със брега?
…
Михаела Методиева Здравейте! Аз съм Михаела Методиева от град Симитли, област Благоевград. На 18 години съм. Отличен ученик съм в 12 клас с профил ,,Хуманитарни науки“ в гимназията, в Симитли. Открих любовта си към писането в 8 клас и оттогава до сега не съм спирала да творя. Моята творческа биография би била дебел роман, ако […]
Мая Цекова Мая Цекова е родена и живее във Варна. Пише предимно сатира, най-вече афоризми, но има и лирични стихотворения. Сътрудничи на вестник „Словото Днес“, списанията „Пламък“, „Литературен свят“, вестниците „Стършел“, „Над 55“ и др., както и на БНР. Издала е четири книги: „Смешки без дрешки“(1999), „Апашите са от нашите“(2019), „Афоризми“(2020) и „Съчки в огъня“(2021). […]
Мариана Бусарова Родена съм на 29.03.1974 година и живея в гр. Гоце Делчев. На 47 години съм. По професия съм счетоводител. Омъжена съм и имам две деца. Пиша поезия и проза от юношеска възраст, до настоящия момент. Публикувам предимно в електронни платформи и в собствения си профил във Фейсбук. Разказът ми „Ангелски криле” и повестта […]
Лина Михова Казвам се Цветелина Кирязова-Михова. Родена съм в Бургас , но живея от 15 години в Канада. На 33 години съм, омъжена, имам 3 деца. Дебютният ми роман „ На друго място, в друго време“ излезе през Март 2021. Докато работехме съвместно с издателство „ Многоточие“ участвах в техни конкурси и моите разкази попаднаха […]
Персефона Коре Псевдоним: Персефона Коре Дата на раждане: 28.07.1988 Местоживеене: гр. София Националност: Българка Родена: Велинград, България Семейно положение: Неомъжена Образование: Магистър, юрист Професия: Съдебен секретар Интереси: Литература, история, театър, философия, психология, писане. Поезия: „То тупти, но в чужди гърди“ Проза: „Цветя за Свети Валентин“ 912 Views
Калина Миланова Калина Миланова е родена в България на 04.09.1993г. Завършва основното си образование в паралелка с допълнително изучаване на информационни технологии в 97 СОУ “Братя Миладинови” и продължава средното си в 3 СОУ “Марин Дринов” с профил “Изкуства” – “Реклама. Графичен и пространствен дизайн”. Завършва бакалавърска степен през 2016 г. в С.У. “Св. Климент […]
Стефка Андреева Стефка Андреева е съвременна българска поетеса. Родена през 1952 г., член на Съюза на свободните писатели в България, завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”, дългогодишен сътрудник на вестници и списания, журналист, рецензент, коректор и редактор, библиотекар, преподавател по БЕЛ, автор на множество материали за онлайн издания, блогове и текстове за уебсайтове. […]
Калина Калчева Казвам се Калина и съм на 27. По образование Дизайнер и Архитект, по възпитание – пътешественик, по душа – романтичка и мечтател. Морската вода е в кръвта ми, аз съм от Варна. Вярвам, че Любовта седи в основата, на всичко смислено и,че човек трябва винаги да излиза от зоната си на комфорт и […]
Стефан Страшимиров Роден съм в града с осемте имена. Град на ухайни липи и големи поети. Марс е моят войствен баща, който ми показа пътя. Венера е огнената ми майка, която запали в мен огъня на любовта към създаването на нови светове. Сатурн е чичо ми, който ми разказва потресаващи истории за Вселената, които аз […]
Ирина Костадинова Казвам се Ирина Костадинова. Родена съм в гр. Бургас на 17.06.1969 година. От малка обичам да чета и да съчинявам истории. Имам средно икономическо и полувисше инженерно образование. В момента работя като социален асистент в Германия. Мой разказ бе награден и отпечатан в антология „Албена“ от миналата година. Имам написана /но неиздадена книга […]
Неделчо Стойчев – Дежо Неделчо Стойчев е роден на 13.12.1954 г. във Варна. Още като ученик започва да играе в самодеен театрален състав с ръководител Семо Семов. Приет е във ВИТИЗ през 1977 г. и завършва актьорско майсторство в класа на проф. Анастас Михайлов. Играе в драматичните театри в Шумен, Добрич, Плевен и частен театър […]
Илонка Денчева Казвам се Илонка Александрова Денчева, на 60 години. Живея в с. Черни Осъм, общ. Троян от 2005г. Започнах през 1998г. първоначално с детска поезия. Издадох една детска стихосбирка „Всяко стихче малко ми подсказа Лалка“. По-късно се насочих към любовната лирика. Публикувам основно в Интернет, в някои вестници и списания. Дълги години бях учител […]
Елена Желязкова Казвам се Елена Желязкова. По професия съм счетоводител и вече повече от 25 години работя основно това. Успоредно обаче пиша стихове. Започнах да пиша още като дете в ученическите години, но тогава стиховете бяха по-скоро терапия. В трудни моменти, когато ми беше тъжно и тежко, те изливаха тази болка извън мен и ми […]
Евгения Динева Казвам се Евгения Динева и съм автор предимно на проза. Носител съм на наградата на „Бургаска писателска общност“ за кратък разказ (първо място, 2021г. за разказа „Сродни души“), първо място на Националния Конкурс за Разказ „Яна Язова, “ 2021, носител на награда за съвременен разказ- „Самота“, 2020г. както и участие в конкурса на […]
Деница Петрова Казвам се Деница Петрова. Пиша от ученичка. Родена съм в гр. София. Завършила съм висше образование със специалност „Информационни технологии“, но поезията ми е по-голямата страст, която запалиха литературните срещи, организирани от Евтим Евтимов. Публикувала съм във в-к „Новият пулс“, в-к „България зад граница“, списание „Мечта за книга“, както и в общи сборници […]
Виктория Генчева Здравейте! Казвам се Виктория Генчева, на 16 години от град София. Писането е моя страст от близо седем години и чувствам литература като мой втори дом. Обичам да чета книги и да създавам свои собствени светове, в които да потапям други читатели като мен. Мечтая по много и не ограничавам мечтите си, защото […]
Вероника Павлова Вероника Любомирова Павлова е родена на 24 август 1993 г. в гр. Видин. Поезията и литературата са голямата й любов. Обича да се занимава и с рисуване и фотография. Родена на бреговете на Дунав (гр. Видин), носеща Северозапада в сърцето си, живееща на брега на морето (гр. Варна). Поддържа своя фейсбук група за […]
Валентина Щайн Feenstein Evtimov PartG mbB Journalisten Schriftsteller Medien & Entertainment, Берлин -Бранденбург— Собственик и управител. Декември 2016 – до днес Журналистическа и писателска дейност, търговия, маркетинг, работа с клиенти, работа по проекти, продуцентска дейност, организация на събития за изкуство и култура, проекти със социална ангажираност – социална интеграция в Германия, социална интеграция в България […]
Борис Стоилов Името ми е Борис Стоилов. Наскоро навърших „христовата възраст“ – 33 години. Пиша от детска възраст с различна честота и постоянство. Основно поезия, макар че имам интересни идеи, които се старая да реализирам прозаично, напоследък. Родом съм от град Перник, в момента живея в София. Препитавам се в IT сферата, като QA Tester, […]
За връзкитеПървата ми голяма любов,се опита да се самоубие,оживя.Втората ми любов,се опита да убие мен,оживях.
Лидия-Ива-Нова азвам се Лидия Иванова. По професия съм графичен дизайнер. Завършила съм математическа гимназия и бакалавър компютърни
След смъртта на Нина Николаева, в пощенската й кутия бяха открити множество пликове, с върнати писма, неполучени и вероятно никога непрочетени. Поради голямото ми объркване, ги изпращам за публикуване във вашето списание, може пък някой да се познае и да си вземе писмото. Държа да кажа, че не съм изобщо сигурна в тяхното направление, нито в здравия разум на въпросната или емоционалната й стабилност, докато е писала, подпечатвала,
Възможно ли е някой да те открадне и да не те върне обратно, преди да настъпи горещото пладне, преди да говориш ясно и кратко? Преди да усетиш, че нямаш сърце, защото не си поискал да имаш. Преди да узнаеш, че като дете на обесник, си плод на това, на което сам си предвестник. Възможно […]
Казвам се Генчо, но всички ми викаха „Кухото”, след тая история с Валентина, с която работехме в една фирма. Нея пък я наричаха „Вал – бадемовото дръвче“, защото парфюмът ѝ имаше дъх на цъфтящо бадемово дърво. Бързо я опознах. Още от първия ден във фирмата тя се държеше с мен строго дистанцирано и доста високомерно. […]
– Хайде, колеги! Слизайте! Стигнахме! – изкомандва Анатолий, след като се протегна хубаво, че чак му изпукаха ребрата. Младите хора, към които бе отправен апела послушно заизлизаха от колите и започнаха да се разтъпкват. Бяха шарена група – момичета и момчета. Накъдето и да се обърнеха виждаха лозя. – Толя, кой празник ще празнуваме сега? […]
Когато си на 30 плюс, притежаваш няколко котки и си необвързана, на пръв поглед най-големият ти проблем е как да си намериш гадже. Но само на пръв поглед. Стига баба ти да не е приела задачата за загаджването ти за мисия номер едно в живота си. Аз имам точно такъв проблем. Тормозът е системен и […]
Днес той ѝ подари сърце от хартия. Никой никога досега не беше го правил. Сърцето беше малко с размерите на медальон и яркочервено. От дългото държане в ръката ѝ то се бе стоплило и част от червената боя бе попила в дланта ѝ. Когато разтвори пръстите си, върху линията на живота ѝ се открояваха бледите […]
Маринета се спря на края на тротоара, за да направи път на моториста, който завиваше към малкия паркинг пред блока. Разминавайки се, в последния момент зърна устните му. Тези усти нямаше никога да забрави. И не защото някога я бяха целували. Всичко беше доста прозаично: Маринета запомняше нещо характерно за човека, с който общуваше – […]
Камъкът под ръцете ми пари, въпреки че слънцето вече залязва, докато мармаладените облаци се движат тромаво и бавно по небето, за да изпратят отиващия си ден. Въздухът ухае на сол и лято, а гларусите летят ниско над водата. От мястото, на което стоя птиците приличат на разхвърляни бели листове, които се носят плавно по вятъра […]
Сърцето му тръпнеше, докато приближаваше към селището на „силните духом“ – „мутантите на мутанти“ – хора с необикновенни способности и разбира се, приятелката си Кора! Имаше да ѝ казва толкова неща! Да ѝ благодари за помощта в решителната битка! Да я прегърне… Обаче, се оказа поредното разочарование на проклетата експедиция по дъното на пресъхналото море! […]
Тя е като сладко, медено цвете. Само с един поглед ти идва отвътре да я откъснеш и изпиеш до дъно. Като паднал ангел тя разпръсква радост и надежда , докосвайки струните на мъжката душа. Толкова е крехка че я обикваш мигновено. Подхождаш с повишено внимание, защото е изящна и фина като статуетка, но тя не […]
Погледнах замислено към прозореца. Луната вече бе оставила своя отпечатък върху нощта и сега нежното сияние от сянката ѝ се разпростираше гальовно над перваза ми. Не обичах, когато правеше така. Най-вероятно щеше да остави поредната синина от вина, породена от поредния ми отказ да видя небесния ми посетител. Както всичките предишни пъти, Луната продължаваше да […]
– Абе, къде е Ачо? – Ачо изчезна. С времето тези реплики се превърнаха в поздрав на компанията. Ангел беше забавен и точен приятел, но понякога се скриваше. Все се палеше по нови хобита и ставаше трудно откриваем. Петър обикновено държеше връзка с него при по-продължителните епизоди. Приятелството им, датиращо от незапомнени детски времена, беше […]
Алармата на телефона изписука в синхрон със звънеца за края на работната смяна. Рени въздъхна облекчено, поизправи схванатия си гръб и изключи шевната машина. Стана от стола. – Ленче, приключих. Ще се видим утре. – махна към бригадирката и тръгна към съблекалните. Днес Рени бързаше. Обикновено се спираше и разменяше по някоя дума с […]
Не е ли магия, че те срещнах, точно когато животът ми бе преобърнат с краката нагоре? Когато ураган от емоции ме бе връхлетял заради поредното ми разочарование от разбитото ми и смачкано сърце и помел всичко по пътя си… Защото те не се научиха да го обичат както трябва, те не се научиха да го […]
Годишнината от бала. Кръгла годишнина, четиридесет години. Валентина с огромно нетърпение чакаше срещата на класа. Купи си тоалет, аксесоари, дори и специален парфюм за случая си купи. Денят дойде. А сега не ѝ се ходеше. Всичкото трепетно очакване, което пърхаше в мислите ѝ от месеци, се изпари безследно. Незнайно откъде я връхлетя една печал, една […]
– Уважаеми колеги, скъпи приятели,… добре дошли на фирменото ни парти по случай Новата 2022 година! – приветствено подхвана г-н Донев. – Пийвайте, хапвайте, забавлявайте се и… не забравяйте да окачите своето новогодишно желание на вълшебната ни елха! Пожелавам ви „Приятна вечер!“. Наздраве! – тържествено вдигна чашата си той и се ухили до уши. – […]
Те седяха един до друг на малко диванче в ъглово сепаре, в една красива градина, в началото на едно лято, което щеше да бъде много различно и за двамата. Вечерта отдавна дойде и ги обви в кадифената си прегръдка. Приласка ги и ги скри от всичко наоколо, от целия свят. Обичаха това място – то […]
Аз може да съм ти. Бих могла да съм твоята сестра, приятелка, братовчедка…дори майка. Аз съм ти, но в този момент съм неговата съпруга. И така ще си остане. Всяко начало е красиво, вълнуващо, вълшебно. Любовта те прави неразумен, но ти харесва. Вярваш, че можеш да постигнеш всичко и то само заради окрилението, което ти […]
Венецианска древна маска на лицето сложих в бал за празник на душата разголена съм в капка кръв сред тишината ръце попиващи безумни ласки под небето Зад стени на нощните локали тясни плъзнаха към мен от сенките така неясни и плът туптяща, бързо изпотена под плащ на черност, до болка съкровена Със страст за […]
С прашинки от безбройните звезди, в небето името ти пиша… Сърцето ми плахо ти шепти. А, душата ми пред тебе се съблича… Като с огнен пламък, ти запали в мен любовна искрица. И с неустоими ласки ме избави от живота ми в тъмница. Погледна ли в очите ти, виждам цялото северно сияние. О, […]
Тръпнещо сърцето ми замира като камбанен звън в очакване на оня миг, когато, в съзвучие със пролетта, ще разцъфтят напъпилите клони. И като в жертвеник ще сложа копнежа по недостижимото. Ще замълчи сърцето ми стъписано пред изгрева на бъдни дни и ще открива нови, незнайни ширини. Светът прекрасен ще е пак и необятен в залеза […]
Заето ли е мястото? И от кога си тук в това черешово кресло на връх вселената – с тези керемидени поеми, които си подложил под небето ни, за да не те тревожи залезът, когато се прибирам у дома, когато звездите вместо мене са константи, но не са тъй сладки, нито имаш този навик да будуваш […]
Между силата на характера и мисълта на сърцето. Говори ми с него, не за любов, а за това колко синьо е небето. Гласът му да чувам и с него да се лекувам. За живота ми се говори. за времето, което е минало, за целите, които имаме от деца. За ритъма на любимия ми […]
Потънах аз тъй бурно във мечтите, сляха се за мене нощите и дните ах, как не искам пак да съм сама… Изгубих си спокойствието и съня ах, как не искам пак да страдам… Не искам всичко пак да е лъжа! Ела при мен и хвани ме за ръка! Докосни моите пръсти със своите и през […]
Страхувам се да те докосна. А може би си сън? Един поглед само и в Душата ми ще стане Пролет. Страхувам се да те обикна, че като дойде Есента ще ми останат само пожълтелите листа. Страхувам се, но искам да те има, че идва във живота Зима и без теб ще съм съвсем сама… […]
Изтрих линиите на ръцете си и дълбая нови по-дълбоки, по-кървящи, да стигат чак до вените, дано се пресекат с твоите, но костите ни не съвпадат, ставите ни се разминават и танцът ни изглежда смешен. Ш*баното лято е лъжа, за оптимисти, зимата никога не ни напуска изцяло. Автор: Лидия-Ива-Нова 209 Views
Дълбоко небе. Дните намаляват, часовете… Ръцете ти – в ръцете ми. Следобед танцуваме бавно върху мокра трева до голи дървета. Лъчи целуват земята студена. Тих шепот, прощални викове и хризантеми. Сухите листа – вятърът ги духа! Безнадеждно е, но часовникът не спира. Добавя на човешкият кантар премълчани думи, неразбиране и страхове отново… Кога ще […]
Ти никога не ще признаеш, че все към мене мислите ти тичат. На нелюбов ще си играеш, но тайно ще шептиш, че ме обичаш. Не ме целуваш под имела и пръстен на ръката ми не слагаш. Но си до мен. Със теб съм смела – ти в изпитанията ми помагаш. Не ще получа валентинки, цветя, […]
Любовта се промъква тихо, на пръсти без да я викаш – така, изведнъж пеперудено лека, тих слънчев лъч, капчици чиста роса медоносна… И пробужда светът посивял – малко цветно петно в сивотата. Не е необходим Св. Валентин, за да сме влюбени – някак си е фалшиво. За мен вечната любов е тази, която те кара […]
Мое синьо пристанище, бряг от усмивки, струна в душата ми, зора във очите. Мое перо вдъхновено, в стих кадифен моя мисъл, шепот тих на сърцето, изповед моя пречиста. Извор животворен, жажда за обич, мисъл блажена, пулс разтревожен. Моя сълза бисерна, грях искан в сън сладък, дъх мой наситен, с огнедишаща лава. […]
Понякога, когато заглъхна след среща с големия град и само тиха нощ ме обгръща аз се вслушвам в сърцето си пак. Понякога то ми говори. Говори за чудни неща. И ме смайват словата омайни и кънти във почуда света. Понякога то е сърдито. И вена се пръска една. А после […]
Ще те прегърна без ръце и без нозе към теб ще тичам. Дори с нетупкащо сърце – да знаеш – все ще те обичам. Ще те погледам без очи, без думи тихо ще говоря, а ти постой и замълчи. Това можах за теб да сторя. Автор: Неделчо Стойчев – Дежо 202 Views
Аз искам да съм изгрева на дните ти. Искрящ и палещ, даващ нещо ново. С пожари ярко галещи косите ти. Изгряващ всеки ден отново и отново. Аз искам да съм залеза в живота ти, от който носи се покой, отмора. И който те прегръща и напомня, не си сама сред масата от хора. […]
Абаносовите меандри на тялото ти
с екзотичната своя извивност –
енигма
греховна –
неволно събуждат у мен:
чревоугодника,
скъперника,
похотливи
Веселин Веселинов е магистър по клинична и консултативна психология
Не живея, за да пиша. Пиша, за да живея.
Трудно бих си представила живота без да пиша, но грандоманщината в тази сфера ме забавлява и плаши. Колкото по-малка локвата, толкова по-надути жаби в нея крякат.
Минка Параскевова е автор на две книги – сборник с многожанрови разкази „Разкази за жени”, издадена през 2020 година и кратки пътеписи с името „Коледа на колела“, издадена през 2021 г, в която разказва за пътешествията и срещите си с разли
Родена под знака на Везни, за нея Любовта винаги е била основен извор на вдъхновение и водеща тема в произведенията ѝ. Нейните романтични истории грабват сърцето на читател
Имам само две ръце и твърде много чужди,
които ме дърпат за душата.
Изпуснах нещо, знам, че съм го изпуснала.
Дали живота, който можеше да имам,
или избора, който не довърших.
Казвам се Вероника Иванова. Детски клиничен психолог и психотерапевт по професия. Завършила съм Софийски университет и съм доктор на
След смъртта на Нина Николаева, в пощенската й кутия бяха открити множество пликове, с върнати писма, неполучени и вероятно никога непрочетени. Поради голямото ми объркване, ги изпращам за публикуване във вашето списание, може пък някой да се познае и да си вземе писмото. Държа да кажа, че не съм изобщо сигурна в тяхното направление, нито в здравия разум на въпросната или емоционалната й стабилност, докато е писала, подпечатвала,
В днешни времена се смята, че сме открили всичко, че сме постигнали съвършенство, макар че реално да сме по-малко хора откогато и да било, а ние самите обръщаме поглед към звездите и далечните планети.
За две секунди може светът ти да се срине.
Мечтите ти някой да захвърли в калта.
Не бой се! Раната ще мине.
Отново ще изправиш ти глава.
Родена под знака на Везни, за нея Любовта винаги е била основен извор на вдъхновение и водеща тема в произведенията ѝ. Нейните романтични истории грабват сърцето на читател
В едни стари времена, в едно далечно царство, живеели двама принца, братя близнаци. Всички поданици в царството очаквали деня, в който братята ще заемат престола си, но никой не предполагал през какви изпитания ще се наложи да преминат двете момчета, закриляни от силата на братската обич.
Да са живи всички Бел и дано дочакат края!
Нощта – странна, блудкава, разсеяна,
през тази пролет е необяснимо сляпа,
катран акостирал е в небето над океана,
„Крадецът е просто образ, поезията е само маска.“ Мога да кажа за себе си, че съм в двайсетте си години, които са по-близо до трийсет, отколкото до двайсет. Учил съм право, а в момента се занимавам с логистика. Поезия Стиховете на КРАДЕЦЪТ 207 Views
„Рани“ – София-Константина Караиванова Жива рана – плът откъсната, бисерът Вардарски все кърви. Жива рана – плът откъсната, конникът Тракийски -окован. Жива рана – плът откъсната, непрежалима Мизия -скърби. Живи рани – все откъснати, незабравени във пепелта на времето. Живи рани – плът проядена… земя, граничеща със себе си. София-Константина Караиванова 237 Views
Искам да се изгубя.
В очите ти.
В ръцете ти
и всичко, което да ни свързва
да е дъхът, който си разделяме.
Вдишвам от теб.
Вдишваш от мен
и е толкова хубаво,
че няма стени, които да ни разделят.
Имам въздух като за няколко живота.
Родена съм през 1988 г. в град Силистра. И въпреки че живях през по-голямата част от живота си до реката, така и не се научих да плувам. Водата определено обаче ми даде много вдъхновение през годините. Още като дете книгите ме привличаха и развиваха въобръжението ми. Докато един ден не започнах да пиша – първо […]
„Майка“ – София-Константина Караиванова “Четирима сина загубих! Двама са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак щях да ги накарам да носят българското знаме със златния лъв.” Закърмена със робска орисия сред счупените кръстове – вдълбани черкви, пожарищата, върволици тежки на робските кервани – пътя прашен. Откърмила чеда орисани, […]
Затворих вратата на мрачното кафене и ноемврийската нощ ме погълна. Зад гърба ми останаха рано поставените коледни светлини на заспиващото градче. Запътих се към моята спирка на края на града, за да дойде един изморен авто
Автобусът от София закъсняваше петнадесет минути. А ми предстоеше да пътувам три часа и половина и щях да пристигна доста късно в дунавското градче. Навярно моите племенници вече щяха да са заспали. Но затова пък щях да поговоря на спокойствие със сестра си и мъжът ѝ, се успокоявах мислено аз. Тази мисъл не ми помогна […]
Аз съм Биляна Драгулова в 90% от времето си и Ана Драг през останалите 10%. Родена съм през 1989г. в малката Виена – гр. Русе. Учих 12 прекрасни години в СОУ „ Васил Левски“, където изживях едни от най-прекрасните и вдъхновяващи мигове в живота си. Благодарение на страхотните учители по български език и литература, успях […]