Христина Мачикян – стихотворения Ангелска заръка Тази вечер небето е толкова звездно, че протегна ли пръст, ще ме драсне ръбът му зелен. И по облачна стълба тогава безшумно ще слезе малък ангел – вестител на нашия утрешен ден. Ще притвори криле – бяла нежност от лъч изтъкана и навярно ще блесне в окото […]
Tag Archives: списание
ако се взирам дълго в мрака на “заслона” – сепия. както в черно-белите филми. както във филмовия филтър. съскане… сепия!…шепти… за гореща рана на тялото на жена. името ѝ е Украйна. женени сме от 30 години. **** ПАЦИФИСТ не знам деца ли сме или юноши или в луничките с пепел е покрита […]
ЧАСТ 2 Успях да хвана последния автобус за град, който е на час път от нашия. Там живееше приятелка на мама. Още докато бях бременна открих телефона ѝ в едно старо тефтерче. Свързах се с нея и ѝ разказах историята за гаджето, което ме е зарязало бременна и тя се отзова на молбата да ми […]
Душата няма пол Аз съм нещо между човек машина и планета Аз ще издигна стая за призраците и ще ти покажа как да ги ловиш в мрака После ще ги сваря в менструалната си кръв- Острието на загубата, разрезът на любовта Аз съм бяла, гола и прекрасна *** Границата над мен магьоснически линии в […]
***** памет за герой мастило е кръвта ми за Ботевия стих ***** след лисицата тича куче и не ме догонва страхът ***** сухо листенце врабчета го ритат и ето летим ***** дните обличат ме по привлекателно от годините ***** бръмбари от главата ми изнасям се ***** ***** остър е слухът за звука на резачката в […]
ЧАСТ 1 Отново е късна есен, отново слънцето залязва, а ситни капки дъжд отново мокрят лицето, косата и анцуга ми докато тичам по плажа. Вече четиринадесет години не пропускам спортуването по залез. Макар че от слушалките на айпода ми звучи любимата рок музика, която винаги успешно ме пренася далеч от реалният свят, всяка вечер нещо […]
По инициатива н Ана Драг и Валентин Попов-Вотан, списание „Литературен дизайн“ реши да Ви запознае с историта на едно момиче, което бяга от войната. Една лъчезарна слънчева и красива дама, която е имала цветен живот изпълнен с танци, мечти и копнежи по бъдещето. Събитията през последните месеци ни показаха, че онова „Утре“, за което често […]
Дори не беше мъхесто; не беше от онези приятно рошави плюшени мечета, сякаш току-що излезли от плитчините на ледените води на планинска река, рошави мечета, които те разтапят с тъмнокафявата си козина и усмихнатите си очи. Беше най-обикновено плюшено мече, каквото човек можеше да си купи във всеки магазин за детски играчки: с мека и […]
Ели и Нина вървяха бавно по баира, наслаждавайки се на тишината на гората и на есенната красота завладяла всичко наоколо. Газеха из шумата от разноцветни, нападали навсякъде листа, подритваха ги и дружно се смееха. Нина, като едно невинно дете, грабваше някое кафяво или жълто листо, издебваше приятелката си и ѝ го закачаше в косите. А […]
Убежище за съвестта Песента на майките останали без синове заглушава с тишина сирените. По флаговете им с изтрити цветове, черното поглъща всичко. В молитвите си, майките останали без синове отново ги прегръщат на границата между световете… Ще свидетелстват после сирените за последния палач на съвестта, срещу която няма убежище. Автор: Вероника Иванова 210 […]
7-те смъртни гряха на Виктория Баръмова Когато за първи път се запознах с рубриката на Ана Драг, много ми хареса, дори започнах предварително да симпатизирам на всички, които биха писали по темата! Но после, някаква тежка камбана ме удари и предизвикателството ѝ ми зазвуча ужасяващо, тъй като се запитах: а какво бих написала аз…??? Така […]
Тиха, тиха е зората, слънцето покрила с розов шал, плахо стъпва по земята и разкрива дар след дар. Свърши ерата на тъмнината…. На това място попаднах случайно след една силна буря в морето. На моята карта този остров не съществуваше, но след бурното вълнение цяла нощ, изложен на прищевките на океана, сега изпитвах само […]
От днес ще бъда аз различна. Ще скрия буйният си нрав. Ще стана рано, ще почистя, и там сред облачета прах ще литне непотребна песен случайно звъннал весел смях и път самотен през полето, по който аз към теб вървях. И няма да те будя нощем да гледаш падащи звезди. И няма да те карам […]
Ким Джаксън Родена съм под знака на зодия Овен, през 1975 година, в Русе и съм израснала в Бяла. Наречена съм от родителите ми с хубавото българско име Боряна, с фамилия Христова. Вече тридесет и две години обаче, живея с псевдоним избран от мен самата – Ким Джаксън. Когато бях дете имах три мечти – […]
ИСКАШ ЛИ? на един приятел Искаш ли да бъда фея, за да сбъдна твойте розови мечти? Тиквата в каляска да превърна и с мене над света да бродиш ти. Искаш ли да бъда птица? Да усетиш свободата на моите криле! За да спуснем отвисоко по една усмивка на всяко страдащо, отхвърлено дете! […]
Феята на зъбите на възрастните хора Иво и баба му отидоха на зъболекар. Зъболекарят извади на всеки по един зъб. Докато двамата се прибираха, момчето весело подскачаше. В ръчичката си стискаше изваденото зъбче, увито в салфетка. Но баба му беше тъжна… – Защо си тъжна, бабо? Довечера ще си сложим зъбчетата под възглавниците и феята […]
ЗЛОВЕЩО… Празни кръстовища с празни коли, улици празни без смях и искри. Последна цигара самотно гори, светофарът напразно червеното скри. Влакове празни по празните гари, жив човек няма в площадите стари. Само мъглата зловещо пълзи сякаш секундите с присмех брои. Забравен прозорец, отключен гараж, разпънат чадър на самотния плаж. пàри кафе в порцелана дори къде […]
Галена Върбева Галена Миткова Върбева е родена в гр. Ямбол, но живее и работи в гр. Шумен. Завършила е бакалавърска степен към ШУ „Епископ Константин Преславски“. От малка пише стихове и разкази. Нейни стихове са публикувани в периодичния печат и в много електронни издания („Откровения“, „Стихове“, „Българската книга“, „Буквите“, „Nowhere.com“, списание „ Поезия“, в-к „ […]
За поемата и критиците Отдавна младеж с изкрящи очи написал поема прекрасна, пред нея и славеят поен мълчи и чучулигата е безгласна! На своята любима той стих посветил, на нейните форми чудесни! Но колко и влюбен младежът да бил, с него била тя нечестна. Отчаян той скочил в дълбока река и отнесла го мигом […]
7-те смъртни гряха на Любел Дякоf 1. През повечето време не знам къде се намирам С навигация, компас и упътване от 5 човека, почти е сигурно, че ще се изгубя. 2. Ах, тези крайности… Завиждам благородно на балансираните хора. Мога да прекаля с всичко, дори без да съм разбрала – 14-часов работен ден, цял шоколад, […]
Появи се в малкото ни градче в един мързелив неделен следобед. Носеше малък сив вързоп на пръчка на лявото си рамо. Жълто-кафявият му опърпан костюм контрастираше с боядисаната му в червено брадичка, върху която се разливаше една дълбока и донякъде плашеща усмивка, червен нос и лешниково-жълти уморени очи. Ръцете му, облечени в снежнобели ръкавици, стискаха […]
Пролетна надежда Ще дойде пролетта и ще ни стопли, ще изтръска зимата с зелени си детски пръсти. Ще сложи розово на клепките момичешки и слънце в момчешките длани. Ще дойде пролетта, ще дойде неизбежно е. С весели боси крачета ще стъпи по нашите мисли невесели. Ще дойде пролетта ще дойде. С всички разцветки на зеленото, […]
Натискам педала до дупка. На магистрала като на магистрала. Префучавам покрай джип, който се движи по джанти. От прозорчето ми маха позната ръка. Усмихнатото и зачервено лице на шеф Такев се подава от шофьорското прозорче и чувам едно: – Сори, брат! – последвано от серия хълцания. Отминавам с вдигнат палец на ръката и продължавам с […]
Ивалина Пенчева Накратко, родена съм през 1999г. в гр. Пазарджик. Към настоящия момент завършвам немска филология с медии и комуникации – в университета “Манхайм”, Германия. А “надълго”…, пиша още от дете. Тогава не осъзнавах що е то поезия, що е то вдъхновение, но пишех – невинно, по детски, все пишех. Внезапно спрях. Дълги години се […]
Родена е на 2 септември 1980 г. в Русе. Завършва СОУ за европейски езици „Св. Константин-Кирил Фи
Ти виждал ли си
как морето може да целува
и как влюбено по детски се вълнува,
щом диханието си слее със брега?
…
Михаела Методиева Здравейте! Аз съм Михаела Методиева от град Симитли, област Благоевград. На 18 години съм. Отличен ученик съм в 12 клас с профил ,,Хуманитарни науки“ в гимназията, в Симитли. Открих любовта си към писането в 8 клас и оттогава до сега не съм спирала да творя. Моята творческа биография би била дебел роман, ако […]
Мая Цекова Мая Цекова е родена и живее във Варна. Пише предимно сатира, най-вече афоризми, но има и лирични стихотворения. Сътрудничи на вестник „Словото Днес“, списанията „Пламък“, „Литературен свят“, вестниците „Стършел“, „Над 55“ и др., както и на БНР. Издала е четири книги: „Смешки без дрешки“(1999), „Апашите са от нашите“(2019), „Афоризми“(2020) и „Съчки в огъня“(2021). […]
Мариана Бусарова Родена съм на 29.03.1974 година и живея в гр. Гоце Делчев. На 47 години съм. По професия съм счетоводител. Омъжена съм и имам две деца. Пиша поезия и проза от юношеска възраст, до настоящия момент. Публикувам предимно в електронни платформи и в собствения си профил във Фейсбук. Разказът ми „Ангелски криле” и повестта […]
Лина Михова Казвам се Цветелина Кирязова-Михова. Родена съм в Бургас , но живея от 15 години в Канада. На 33 години съм, омъжена, имам 3 деца. Дебютният ми роман „ На друго място, в друго време“ излезе през Март 2021. Докато работехме съвместно с издателство „ Многоточие“ участвах в техни конкурси и моите разкази попаднаха […]