Поезията на Петя Цонева Живот Аз отварям очи. И земята прилича на дом. Боже, колко прозрачни глухарчета в миг се разпадат… Виждам сенките как накуцукват по пътя си хром – градоносният свод на живота дими като клада. Разлюлените ябълки ронят цветчета от скреж и изтръпват от вятъра. Всяко цветче е раздяла. А животът […]