Трудно ти пасват обувките на другите,тясно е в тяхната кожа …И някак си необично е да разбираме,че не всеки за всеки е нещо. Дали зад кривата вяла усмивкамъничко злоба прозираи уж проявяваш загриженост,но всъщност настъпваш и влачиш. Шепата милост изтичапрез стиснат ядно юмрук.Светци ли!?О, Боже – смири се– раздавачи оскъдно присвили очи…Но в очите на […]