Драскулките с тебешир се появиха отново върху вратата. Ставаха все по-големи и все по-ясни. Открояваха се фрагменти от букви. Започваше да се разбира, че постепенно се оформя надпис. Кевин не беше обърнал внимание кога беше началото на това, а и не правеше връзка с останалите събития. Но колкото повече се проясняваше, че някой се опитваше […]
Гневът задушаваше Милена. Присядаше в гърлото ѝ. Разрушаваше я. Беше ядосана на света, защото беше привлякъл майка ѝ. Не разбираше какво я бе накарало да пътува. Беше ядосана на майка си, защото внезапно си отиде. На злополуката, която ѝ я отне. Беше ядосана на себе си, заради гнева, който изпитваше, вместо да се отпусне в […]
Дъждът се промъкнас котешки стъпки.Играеше и се криешепо тъмните ъгли.Осветен от улична лампа,в кръга се изправи,кимна с глава…имаше лека усмивка.Настрои си капките –цигулкови струни.Протегна се,хвана ветреца,размаха го като лъки засвири за менсреднощна серенада.Омаяна слушах,гледах през своятъмен прозорецкак потропвавъв ритъмс токовете натанцувалните си обувки.Поклони се,погледна към мензавъртя се около стълбаи си отиде… Сутринта ми беше оставилмокро, […]
– Ще се срещнем в „Мазето“ – възторгът в гласа на Мира звънеше в слушалката. – Ама аз… не знам къде е – смотолевих. – Как?! Това е най-култовият клуб в града! – Възклицанията на Мира валяха едно след друго. – Мира, знаеш, че не обичам такива места – звучах по-уверено, отколкото се чувствах. – […]
(Размисли върху полицейски доклад) Градът сред мрака кротко заспива,завил се със смог, дим и мъгла,бледо и тихо трепкат лампи-кандила,болезнен писък прониза нощта. * Животът започна под мостаТрябваше и да свърши тогаз,ала въздух пое и изкрещя.Тя тръгна. Не погледна назад.Единствената любов, която познабе на кучката, която облиза кръвта,легна до него да стопли плътта.Сутринта намериха малкото тялопосиняло […]
„L;gp:GrE,,mssow” Надписът нахално светеше на екрана, прилежно ограден с кавички. Дигиталният часовник в долния десен ъгъл предъвкваше секундите, които падаха една след друга и се превръщаха в безвремие. Ако външен човек влезеше в този момент, можеше да оглушее от тишината настъпила в залата. Сетивата на присъстващите се бяха изострили до крайност. По-късно хората споделяха с […]
Отвори очи. Обгръщаше го непрогледен мрак и непозната тишина. Макар мислите му да се движеха бавно и объркано, за миг му хрумна, че само си е представил повдигането на клепачите. Опита се да се раздвижи. Мускулите, ставите и сухожилията се колебаеха дали да му се подчинят. Мозъкът му се забърза и започна да раздава заповеди. […]
„Израснах сред музиканти, танцьори, художници, чудаци, чешити и сладкодумни разказвачи. Всички те живееха под светлините на рампата. Все някой трябваше да остане в сенките и да се опитва да подрежда света. Предпочитах слушането. Говоренето оставих за другите. Така се намерихме с писането. Обичах да търкалям думите в ума си, да ги изглаждам и напасвам. Писането […]
