Tag Archives: Забравният език

„Матице мила“ – Евгени Кондов

Забравеният-език-поезия

МАТИЦЕ МИЛА Евгени Кондов   Наорлен, убог и стиден, на матица ази глаголя: Матице мила, кажи ми мигар все тъй убог ще живея и все тъй стиден, бездомен? Аз рача севда да имам, при севда за сгледа да одиш за свадба да я калесваш, че люби я мойто сърце, у мърва за нея аз влазям. […]

„Просто песен“ – Моника Стойчева

Забравеният-език-поезия

Просто песен Моника Стойчева Добър ден на вази искам днес да кажа и желая да глаголим с радост и любов. Красива приказка да ви разкажа за тоз свещен и тъй красив живот.   Не рача само аз да славословя деня роден от цветната зора. Аз искам със добро да благословя мига край мен и вечността. […]

error: Content is protected !!