Конкурсен глас: 1 април 2023 Storytel Studio конкурс за аудиосериал – тема „Светът след утре“ Жанр: избор на автора – може да е антиутопия за недалечното бъдеще, трилър, чието действие се развива в наши дни, фантастика, която обрисува далечно време и място или история за любовта, която преодолява времето и пространството и спасява човечеството… Срок: […]
Диляна Веселинова Аз съм представител на един от първите випуски на гимназията с чужди езици „Н. Й. Вапцаров“ Шумен. Може би беше поетът, може би беше градът, който придаде израз на мислите ми. Пиша стихове от ученическа възраст, публикувам обаче едва от няколко години. Първата си стихосбирка издадох през 2019-та година под заглавието „Растежни […]
МАТИЦЕ МИЛА Евгени Кондов Наорлен, убог и стиден, на матица ази глаголя: Матице мила, кажи ми мигар все тъй убог ще живея и все тъй стиден, бездомен? Аз рача севда да имам, при севда за сгледа да одиш за свадба да я калесваш, че люби я мойто сърце, у мърва за нея аз влазям. […]
Избор Памела Мекушина По за̀ник слънце се прибира. Тя е гиздава Калина, припка бързо и глаго̀ли, ма̀тица си тайно моли: – Ра̀ча, майко, догодина сватба в двора да се вие. Да сме заедно с Бориса, тейко да не ме убие! – Глупава си ти, Калино, да се жениш за Бориса! Мѝгар не видиш наш […]
Конкурсите към 01.03.2023 Страшен разказ в две изречения Жанр: хорър разказ Срок: 31.03.2023 Награда: книга от издателска къща „Бард“ и публикация в е-списание „Литературен дизайн“ Участие: коментар под публикацията във фейсбук страницата на „Страшен разказ в две изречения“ Тема: КОЖА Специфики: разказ, състоящ се от две изречения Официална страница: ТУК. ХХІ НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН КОНКУРС „НИЙ […]
В мъглата Вера Недялкова Умората тежеше на гърба на Мартин и той беше започнал да се изнервя. Всички досадни камъчета го препъваха. Копнееше да хвърли тежката раница и някак да се телепортира у дома. Но безизходицата го караше да продължава да върви. За какъв дявол му беше да се катери по тези чукари и […]
Ожидание Диляна Кирова Лелея аз със матицата своя да глаголя по заник слънце във убогия ни дом, съдбата си наорлен безутешно моля, да се завърна нявга даже лазешком. Че мигар харно е да си далеч в чужбина, Душата всякогаш дати е мърва и не е стидно да тъжиш за своята Родина да я […]
Наденицата Милен Нанков От пет мастики Асенчо Саждата бе вече на гласова поща. Дума не можеше да обели. Само се плюнчеше по брадата и се тупаше в гърдите да не заспи на масата. Хеле най-после се надигна да си ходи, ама се посука, та Коцето излезе иззад пангара, хвана го под мишците и го изведе […]
Речи ми, ма̀тицо Татяна Николова По за̀ник, ма̀тицо премъдра, па него сакам и мечтая. Мѝгар па съм я безпътна? За любовта ми он нехае. А я за него все глаго̀ля, и само он е у главата… Речи ми, ма̀тицо любима, стидно ли е да го сакам? Убога ли съм? Я не зная, […]
На село Даниел Венциславов Алармата я стресна. Звукът се уви около врата ѝ и я изтегли грубо в мрачната утринна действителност. Остана да лежи няколко минути, гледайки в празния таван. Бяха изминали около шест месеца, откакто започна на нова позиция в компанията, в която работеше от три години. Не се чувстваше добре на новата си […]
Знамението Ваня Велева Слънцето мъждеше над омърлушения дрянов храст, сякаш завързано с конец за земята. Млечна ставаше светлината му, като плъзнала първа мъгла. Кокошките се умълчаха и само герестият петел кълвеше въздуха тревожно и гребенът му хвърляше рехава сянка върху бдителното му око. Наорлен той спорти кокошките и те налягаха в курника, повече уплашени, нежели […]
Те ти, булка, Спасовден Теодора Миткова Като се замомех, беше голема суша. Тате ходеше по градината като маносан, а мама стоеше до вратничката и цял ден гонеше врабците – да не изкълват и малкото дето не беше изсъхнало на корена си. Мене подаваха менците и вадех вода от герана – за поливка. От тая работа […]
Жива погребана Дарина Цветкова Настана за̀ник*, сенките залазиха от долищата, взе да се смрачава, но Стана продължаваше да жъне, че ръжта презрява, зърното ѝ тежи, и стъблата взеха да полягат в различни посоки: „След некой ден съвсем ше легнат и ше е трудно за жа̀тва. Ра̀ча*, не ра̀ча, ше я до̀върша, та ако ше […]
Трохинки живот Ася Кулева Пладне преваляше и Василена едва влачеше нозе нагоре по баира. Жегата я натискаше безмилостно, ала тя упорстваше. Още няколко крачки и ще си дам почивка, само да стигна до сипея, даваше си кураж тя. Има дърво, ще си почина на сянка. Хи-хи, току що подмина един чинар, що не седна под […]
Галена Върбева си заслужи второ място в категория “Проза” в конкурса “Забравеният език” на издателство “Литературен Дизайн”. Разказът ѝ “Папуци” ни засипа с колорит и ни думаше с чувство за хумор от самото си начало до самия си край! За надеждата, която наднича от прехвърчащия в селото гушавец, за желанието, трепкащо в сърцето на […]
Върви си човекът по свойта пътека нелека Елена Влайкова Мъж или жена е този вървящ човек е почти без значение. Аз се спирам на вариант с жена, прибираща се вкъщи след дванадесетчасова нощна смяна. Маршрутът ѝ е винаги един и същ. Тя върви като навита с пружина кукла. Качва се в тролея. автоматично сяда. Съзнанието […]
Старите книги – бреме или съкровище? Имате ли библиотека, наследена от родителите ви или вашите баба и дядо? Книгите там са ретро, с твърди, дебели корици, на които най-често пише само заглавие и автор? Ако отговорът е „ДА“, то вие сте собственик на съкровище. Какво да правим с ненужните книги? 1. Дарете ги на Обществена […]
Убога къща – убога човек Нели Арнаудова Паднал първият сняг. Затрупал короните на дърветата, покривите на къщите и криволичещите пътеки в селото. От заранта ехтяла глъчката на дечурлигата, които се плъзгали по снега и се замеряли се със снежни топки. – Мале, нека и аз изляза навън, виж другарите ме чакат- молил се Хасанчо […]
Стихотворението „Прощално“ на Милчо Петров е отличено със специална награда в конкурса „Забравеният език“ 2022. Прощално Милчо Петров Ти, ма̀тице мила, не спря да ме молиш, от изгрев до за̀ник ти все ми глаго̀лиш да спра, да не ида хайдутин в балкана, макар и убо̀г, но при теб да остана, че пътят е […]
Легенда за червения божур Александрина Борисова Към средата на 18 век Земята на червения божур. Така Саня чуваше баща й да нарича мястото, където беше родена и отраснала – последната къща на село Догрулар1 , насред червеното поле и на няколко разкрача от матицата2 с тиха вода. Със сестра й Демия бяха една кръв, […]
Приказна есен Вероника Иванова Разказът е носител на 3 награда в конкурса „Забравеният език“. Момичето се криеше под шарения си бариш, плах като малко птиче, поглеждаше през ресните му и ситнеше по пътя, като изглеждаше, че сякаш не стъпва, само леки облачета прах, като въздишки се носеха след нея, а устните й мълвяха: -Майко, матице.. […]
Сговорната дружина на Николай Гешев му донесе първо място в конкурса “Забравеният език”. Зад наградата му надничат Трайко, Балдю, Семко, Ради и цяла България. Дружно си заслужиха отличието! Как ще си го поделят, те ще си решат – отново по приятелски! Освен приятелство и родолюбие, навсякъде в разказа се лее музика и грее вяра! Прочетете […]
Koнкурсите към 01.02.2023 Национален литературен конкурс „Приказка от мен за теб“ на ОДК – Пловдив Жанр: проза – приказка – една, непубликувана Срок: до 17 март 2023 г. Награда: вижте във файла по-долу Участие: на електронен адрес: novaprikazka@abv.bg Специфики: Литературен жанр – приказка, задължително изискване е конкурсните произведения да не са публикувани преди и да […]
Стихотворението „Животът ни на обич е убог“ на Мария Панайотова е отличено с втора награда в конкурса „Забравеният език“ 2022. ЖИВОТЪТ НИ НА ОБИЧ Е УБОГ Мария ПАНАЙОТОВА Андреева Когато от заника мървата стеле се леко и рачи небото звездици да палне в нощта, отгоре глаголи ми моята матица. Реква тя думите тежки и […]
Сговорна дружина Николай Гешев Разказът е носител на 1 награда в конкурса „Забравеният език“. Когато след утринната молитва Трайко излезе от село, слънцето вече бе изгряло и пропъждаше нощния хлад с горещото си дихание. Боляринът бе заръчал на подвластните си люде да съберат дърва за зимата и Трайко тръгна с осталите селяни. Не смяташе обаче […]
Забравеният език Резултати от конкурса “Забравеният език” Някъде в интернет прочетохме, че българският език се смалява! Представихме си го как е свел снага под тежестта на годините си и на модерния живот! Езикът ни бавно изчезва покрай върволицата чуждици и варварски изисквания на съвремието (да говорим не един чужд език, за да оцелеем професионално, че […]
