Tag Archives: душата на поет

„Ожидание“ – Диляна Кирова

Забравеният-език-поезия

Ожидание Диляна Кирова   Лелея аз със матицата своя да глаголя по заник слънце във убогия ни дом, съдбата си наорлен безутешно моля, да се завърна нявга даже лазешком.   Че мигар харно е да си далеч в чужбина, Душата всякогаш дати е мърва и не е стидно да тъжиш за своята Родина да я […]

error: Content is protected !!